Ghostrunner

Отново дойде време за Киберпънк. Пулсиращите неонови светлини ни приласкават, затова нека се слеем с мъгливите им отблясъци и вдишаме бавно от нощния въздух, пропит с миризма на смог и опасности.

Добре дошли в света на Ghostrunner. Свят, в който секундите текат бавно като мисълта на (на)роден политик, смъртта е единствената константа, а човешките рефлекси нямат необходимата скорост. Свят, в който ако искате да оцелеете дълго, трябва да се научите да мислите и действате като машина.

Скоростта е живот.

Събуждате се и след няколко мига пулсът ви препуска лудо. Тичате, скачате, парирате атаки, надхитряте опоненти и избягвате смъртоносни капани. В Ghostrunner екшънът никога не спира. Играта поддържа убийствено темпо до края. Тя не губи излишно време, за да ви запознава с персонажи и да ви разказва историята си. Събитията се случват около вас, в движение, докато подскачате от платформа на платформа и бързате към неминуемата си гибел. Разбира се, може да поспрете, за да си поемете дъх и да се ориентирате в ситуацията около вас, но повярвайте ми, това е последното нещо което ще ви дойде на ум, докато играете Ghostrunner.

Геймплейно играта наподобява някаква смесица между Titanfall 2 и Morror’s Edge. Нито има експлозивността на първата, нито платформингът ѝ е толкова елегантен като този на втората, но определено има какво да ви предложи, стига да сте готови да си го заслужите. Поемате ролята на Ghostrunner 74, също известен и като Джак. Вярната ви катана е единственото оръжие, с което ще боравите през цялата игра, но това не означава, че ще скучаете. Играта е сравнително кратка – не повече от 7-8 часа, а и дизайнерите са се постарали да ни приготвят достатъчно разнообразни нива и ситуации, с който да тестват бързината на нашите рефлекси и да ни накарат да проявим малко въображение.

!!!

Преди да се гмурнем в дълбокото, искам да споделя нещо, което може да отблъсне някои от вас. В Ghostrunner НЕ може да променяте трудността на играта, а повярвайте ми, тя си е доста трудна, особено в някои моменти. Като добавим факта, че дори най-безобидните противници са способни да ви светят маслото със само един удар, нещата наистина загрубяват. Също така мога да гарантирам, че първото превъртане ще ви коства загубата на значително количество нервни клетки. Затова, ако искате да си цъкате игрички и на старини, отивайте да играете Watch Dogs: Legion или някоя друга игра на Ubisoft. Освен всичко това, разработчиците са ни приготвили и една-две изненадки, които наистина могат да откажат по-неопитните геймъри да продължат напред.

Първите две-три нива са най-важни.

През първия един час ще разберете дали Ghostrunner е вашата игра. Преди още да сте свикнали с игралните механики, ще ви е изключително трудно да се справяте дори с най-беззъбите противници. Абсурдно е да си мислите, че още с пускането на играта ще започнете да сеете смърт и разруха около себе си. Ако искате от един момент нататък Ghostrunner да ви стане забавна, първо трябва наистина да се поизпотите. В някои ситуации ще имате нужда от десетки преигравания, за да намерите вярната формула за безпроблемно преминаване напред. Трябва да се научите да анализирате грешките си и да експериментирате, ако не искате постоянно да запецвате тук и там и да си късате нервите. Разнообразието от неприятели е доволно. Тъкмо когато си мислите, че сте хванали цаката на играта и няма какво да ви изненада, Ghostrunner ще ви „плесне“ през лицето с нови предизвикателства и още по-смъртоносни противници.

Докато екшънът се случва на екрана, в предавателя в ухото ви непрестанно ще бърборят гласове. Радиоточките от близкото минало могат да ядат пасти, тъй като аудио персонажите няма да замлъкват дори и в най-напечените ситуации. Посредством кратките разговори с тях и най-вече слушайки монолозите им, ще си изградите представа за света на Ghostrunner. Най-голямо ефирно време има енигматичният ИИ “Whisper”a.k.a “The Architect”. Той ще ви омотае в словесните си паяжини и ще ви накара до последно да се чудите дали не сте просто пионка в неговата собствена игра. Той е и вашият постоянен спътник, който ще ви съпровожда в изкачването ви на Darma Tower – последният дом на човечеството. На един от високите етажи ви чака злодейката Мара a.k.a „The Keymaster“. Тя е убила вашия (не)приятел “Whisper”и е изпратила съзнанието му в забвение в т.нар. “Cybervoid”. Сега тя управлява деспотично останките от човечеството, с идеята да заличи всичко, което ги прави хора. Освен “Whisper” към честотата на предавателя ви ще се включват и дежурните клиширани бойци на съпротивата, които ще отвличат вниманието ви от главната цел, умолявайки ви да изпълнявате странични мисии.

Арсенал (но не като този в Казанлък)

Както вече разбрахте, катаната е единственото ви оръжие. Друго няма да получите. Може да ви се струва нелогично, че сте принудени да използвате хладно оръжие, докато по-голямата част от противниците ще ви стрелят от разстояние, но не трябва да се безспокоите. Ghostrunner-ът не е толкова безпомощен, колкото си мислите. В арсенала му влизат доволно количество активни и пасивни умения, които ще ви позволят да дишате по-спокойно, а и няма да ви оставят да скучаете нито за миг. Още в самото начало на играта получавате способност за забавяне на времето, чрез която може да парирате изстрелите на противниците си. Това „пасивно“ умение се нарича „Sensory Boost” и е най-верният ви приятел в битката с полу-човеците. Освен това може да се използва и като най-обикновен даш, който ще ви е от голяма полза в платформинг секциите. Към пасивните умения трябва да споменем и способността ви да спирате изстрели с меча си. Сами се досещате, че това умение никак не е „пасивно“ и ще ви е необходима дяволска прецизност, за да не станете пушечно месо. Тъй като героят ви умира от един удар, трябва много добре да прецените дали риска си струва, но в не малко ситуации то ще ви спаси живота.

Каре активни умения

Активните умения са четири на брой и ще ги отключвате едно по едно с напредване в играта. Те изискват енергия, за да бъдат използвани, която се акумулира при всяко убийство. След като ги отключите веднъж, по всяко едно време ще имате възможността да превключвате от едно на друго, в зависимост от ситуацията. Те са:

• Blink – Това е първото умение, което ще получите. С негова помощ можете да отстранявате наведнъж повече от един противник. За целта те трябва да бъдат близо един до друг. Това умение често ще ви спасява живота, тъй като също така ви позволява да преминавате невредими през противниковите изстрели.

• Tempest – С това умение ще се превърнете в нещо като джедай. То ви дава възможност да отблъсквате противникови изстрели и енергийни вълни и да ги връщате на притежателите им и е особено полезно срещу роботизираните противници.

• Surge – Третото активно умение ще ви позволи да атакувате противниците си от разстояние. Активирате умението, насочвате го към вашия избранник и изстрелвате летяща катана в лицето му. Толкова лесно.

• Overlord – С това умение може да „хакнете“ мозъка на някой противник за ограничен период от време и да го обърнете срещу неговите си хора. След като го използвате да ви свърши мръсната работа, може да се отървете от тялото му по възможно най-бруталния начин който ви идва на акъла. Лично на мен не ми беше особено забавно да използвам това умение.

Специално внимание искам да обърна и на системата с ъпгрейдите. Тя е изключително оригинална и иновативна, а освен това е забавна, бърза и лесна за използване. Всеки отделен ъпгрейд за Ghostrunner- ът представлява блокче от Тетрис с различна форма. За ваше удобство, те са разделени в различни категории и така винаги ще знаете от какво имате нужда. Уловката е, че мястото за ъпгрейди е силно ограничено и ще трябва да си припомните правилата на Тетриса, за да разположите блокчетата възможно най-компактно. Хубавото е, че играта ви насърчава да експериментирате и ви позволява във всеки един момент да правите промени в билдовете си. Дори може да изпробвате различни стилове на игра и да разполагате блокчетата според настроението си. Тази система е просто шедьовър. Въпреки нестандартната идея, тя е напълно функционална и освен, че придава дълбочина на механиките на играта, ще ви накара да се забавлявате докато извършвате фини настройки по героя си.

Мисля, че забравям нещо?

А да…играта изглежда великолепно. Киберпънк стилистиката е безупречна, нивата са наслада за окото – разнообразни, разчупени и стилни. Може да спрете във всеки един момент, да направите скрийншот и след това да го сложите на desktop-а на компютъра си. Феновете на киберпънка определено ще оценят визията. За жалост музиката не е нищо особено. Тя се справя отлично със задачата си да бъде фон на действието и да подсилва атмосферата на играта, но нито една мелодия не успя да ми се забие в главата и да ме накара да потърся OST-то на играта. Ghostrunner почти не страда от бъгове. Играта е полирана, оптимизирана и на средни настройки върви прилично и дори на таралясници. (Изключение е PS4 версията, която страда от някои проблеми, но на други платформи всичко е ок). Единственото нещо което ме издразни, поне в началото, са не особено прецизните платформинг механики. Въпреки това с течение на времето ще им свикнете и може да го приемете като особеност на играта.

Нека разбунин (разбягаме) духовете!

Ghostrunner ще ви накара да се поизпотите, а може би и да пролеете някоя и друга сълза. В края на деня пръстите ще ви болят, но на лицето ви ще грее усмивка, защото ще знаете, че в днешни времена все още се правят мейнстрийм игри, които не се страхуват да бъдат груби към играча и да му покажат колко точно струва.

Автор: Петър Хайтов