Ако сте гледали двата филма за нюйоркските ловци на духове, които се борят с вълните паранормални същества, заливащи града, значи принадлежите към многобройната фенска общност, която Питър, Реймънд, Егон и Уинстън си създадоха. В такъв случай ще прегърнете играта като логично продължение на приключенията на ловците от големия екран. Ако обаче не сте ги гледали – било то защото не са ви се стрували интересни, или защото по онова време просто не сте били родени – това пак не бива да ви спира да посегнете към Ghostbusters: The Video Game. Хубавото на играта е, че тя се отнася еднакво добре към ветераните от поредицата и към новаците и в двата случая ви въвежда плавно в света на паранормалното.
Толкова е абсурдно, че дори може да е истинско
Някои хора издирват избягали съпрузи и недобросъвестни длъжници, други унищожават гризачи и вредители; нашите четирима герои освобождават света от зловещи призраци и досадни демони. Това може и да не е нещо, което ще искате да напишете в СV-то си, но пък е основа за адски интересен сюжет. Събитията от двата филма изправиха ловците срещу античен демон и нашествие от духове и тъкмо когато те се готвят да се отдадат на заслужена почивка, нещата пак се объркват.
Историята в Ghostbusters: The Video Game започва две години след събитията от втория филм и самият Дан Акройд твърди, че по същество тя превръща „Ловци на духове” в трилогия. Действително в нея може да откриете много познати хора (и не само) и места, а освен това четиримата главни герои са озвучавани от оригиналните актьори. Вие пък ще приемете ролята на безименен новобранец, който ловците обучават. В началото на играта ще преминете кратък туториъл, който да ви обясни основните геймплей механики, но много скоро ще се наложи да се хвърлите стремглаво в дълбокото, защото събитията започват да се развиват бързо. Внезапна вълна от психокинетична енергия залива Ню Йорк и ловците отново са по петите на цяла глутница призраци, а приключенията им ще ги отведат в някои познати от филмите (Sedgewick Hotel) и ще ги сблъскат със стари познайници (Сивата дама).
Наръчник за ловене на духове и други паранормални гадини
Ghostbusters: The Video Game е екшън от трето лице, в който камерата е разположена над рамото на вашия герой. Подобно на специалния костюм от Dead Space, ще трябва да се ориентирате за състоянието на героя си по показателите на екипировката, поставена на гърба му. Ако прекалите с протонния лъч, оръжието се нагрява и това временно може да ви извади от строя на боеспособните. За целта трябва да следите нивото на температурата и когато то стане опасно високо, да го охладите ръчно, все едно че, да кажем, презареждате пълнителя на пистолета си. И в двата случая – прегряване и охлаждане – за известно време няма да може да ползвате оръжието. Издръжливостта ви също е изобразена на екипировката, а здравето ви се възстановява, когато просто не понасяте нови удари.
Процесът на укротяване на опърничави духове в играта е подобен на ловене на риба. След като изстреляте протонен лъч към съответния призрак, трябва да го омаломощите като услужливо го блъскате в твърди и масивни предмети, разположени наоколо. Когато призракът е достатъчно отслабен, е време за капана, който поставяте на земята. От него излиза широк светлинен лъч, в който трябва да докарате изчадието и да го задържите там достатъчно дълго. Когато това стане, нещастникът изчезва без следа, освен ако не броим тънка струйка дим, по която може да се ориентирате, че сте направили доброто си дело за деня. А, има и още нещо – не забравяйте да си приберете капана след това; тези джаджи струват скъпо.
Друго такова приспособление, което ще ползвате, е PKE метър, с който следите за повишено присъствие на свърестествени същества в близост до вас. Когато го активирате, в перспектива от първо лице ще може да търсите и следвате призраците, както и да откривате артефакти с паранормално излъчване. Намерените предмети ви носят пари, но пък когато използвате PKE метъра, нямате достъп до оръжието си.
Ловенето на духове е занимание, за което се препоръчва да се извършва само от експерти и не в домашни условия. Ето защо в играта ще видите доста отборни усилия. Доста рядко ще бъдете сам, а в повечето случаи до вас ще са всичките трима герои. Често ще трябва да се борите заедно срещу един призрак, а другите ще ви подвикват как някаква безплътна гад се промъква или лети зад вас. Освен това, когато бъдете повален от някой особено устойчив на протони демон, един от ловците бързо идва на помощ, за да ви вдигне на крака, като от вас се иска да върнете жеста при обратния случай. В играта ще срещнете над 50 различни призрака, всеки от който си има собствена история, която може да прочетете при желание.
А ако духовете вземат предимство?
Колкото и да е забавно да ловите призраци, след първоначалния ентусиазъм вероятно ще усетите чувство за монотонност. След като веднъж овладеете механиката, всяка следващата среща с гадовете става по-малко вълнуваща. Със спечелените пари може да се възползвате от някой от над 20-те ъпгрейда, налични в играта, но те не са особено интересни. Истината е, че може да изиграете Ghostbusters дори само с помощта на протонното си оръжие, което имате от самото начало. Дизайнът на нивата е интересен, що се отнася до детайлите, но и еднообразен – ще вървите по тесни коридори, пред вас ще се отварят само определени врати и като цяло отсъства елемент на изследване. Хубаво щеше да бъде, ако авторите бяха добавили някой и друг пъзел или пък бяха предвидили възможността да покарате автомобила на ловците Ecto-1, но не би. Може би най-големият недостатък на играта е липсата на мултиплейър. PS3 XBOX 360 версиите на играта предлагат ко-оп, при който четирима души могат да играят различни мисии извън основния сценарий на играта. В Wii версията пък цялата кампания може да бъде изиграна от двама души едновременно чрез split screen. За съжаление РС вариантът остава ощетен в това отношение и след като веднъж минете играта, може спокойно да продължите напред.
Ако се абстрахираме от лиценза, Ghostbusters: The Video Game е една съвсем средностатистическа екшън игра. В по-голямата част от времето геймплей механиката работи, графиката не дразни окото, въпреки че тук-там се усеща влиянието на конзолната версия, но като цяло няма нищо революционно или супер интересно. Въпросът е, че трудно може да се абстрахирате и точно поради това играта наистина работи. Във време, в което повечето игри по филми са тотални провали, глътка свеж хумор и абсурдни ситуации и герои, познати на поколения фенове действат добре.
Освен това главният бос се казва Иво. 🙂
Автор: Иво Цеков