by PC Mania
При последния рунд между GeForce GTX280 и Radeon HD4870/X2 се оказа, че по-големият и по-мощен чип не е оптималното решение, тъй като тандемът от два по-малки е едновременно по-бърз и по-евтин. Така върховият чип на nVidia запази лидерството си единствено при стратосферните конфигурации със SLI между две или три GTX280 платки, които наистина са без конкуренция.
Междувременно AMD обновиха цялата Radeon продуктова линия – малко след върховите 4800 се появиха моделите от среден и нисък клас, които използват обновени чипове аналогични на 4800. От своя страна nVidia продължава да бълва нови продуктови имена на познатите ни чипове и прави леки размествания в цените и спецификациите, така че да са адекватни на конкуренцията.
Продуктовата линия на AMD/ATI е доста по-стройна и изчистена (една и съща архитектура от горе до долу, четири сегмента с по два представителя, само продуктов номер – без буквени над- и представки), но подходът на nVidia също има своите предимства – разликите между GF8/9 и GTX280 са главно количествени (брой операции в секунда и т.н.), а не качествени (и двата не поддържат DirectX10.1 и т.н.) и съответно въвеждането на GTX архитектурата в по-ниските класове не е от съществено значение (тъй като там е намалено именно количеството, т.е. производителността). Създавайки илюзия за нови продукти чрез преименувания на старите е опит за поддържане на пазарния интерес и позиции като същевременно се спестяват разходите за разработка и може би инвестират в бъдещи DirectX11 чипове.
Radeon HD4600 (RV730)
За видеоускорителите от среден клас е предвиден чипът RV730. Той запазва характеристиките на RV770 (DX10.1, 7+1 канален звуков контролер за HDMI, хардуерна декомпресия на MPEG4/H.264 и VC-1 видеопотоци, DisplayPort поддръжка и т.н.) използван в Radeon HD4800, но с намален брой обработващи модули. RV730 е изграден от 514 милиона транзистора, заемащи 146 кв.мм площ, и също като RV770 и RV730 се произвежда чрез 55nm технология от TSMC.
SIMD масивите са с намален брой Stream процесори (SP) – 8 (спрямо 16 при RV770), а броят им е намален от 10 на 8, т.е. общият брой SP е 64 (колкото при предишния чип от висок клас HD3800) като всеки от тях съдържа по 5 изчислителни блока (т.е. общият брой блокове е 320). Всеки от осемте масива има текстуриращ модул с 4 блока за обработка на текстури (т.е. общият брой текстуриращи блокове е 32 – двойно повече от HD3800). Контролерите за достъп до паметта са намалени от четири (при RV770) на два (т.е. общият канал за достъп до паметта при RV730 е с широчина 128-bit) и съответно финализиращите блокове остават 8 (спрямо 16 при RV770). RV730 запазва и двата двуканални цифрови изхода (dual-link DVI), които поддържат разделителна способност до 2560х1600 (за 30” мониторите), въпреки че според официалните спецификации на AMD вторият изход е ограничен до един канал (single-link) и съответно разделителна способност 1920х1200 (най-често срещана при 24” мониторите).
Предлагат се два типа видеоплатки с RV730 чип – Radeon HD4670 и HD4650. Никоя от тях няма нужда от допълнително захранване и охладителите им не заемат пространството над съседния PCI/e слот. При HD4670 чипът работи на 750MHz (каквато е и честотата на RV770 при HD4870), консумираната енергия е около 60W и за комуникация между платките при многоплаткова работа в CrossFire режим се предлагат два CF конектора. Препоръчаната от AMD памет за HD4670 е в две разновидности – 512MB GDDR3, работеща на 1000MHz/2000DDR (32GB/s пропускателен капацитет) или 1GB DDR3, работеща на 900MHz/1800DDR (28.8GB/s). След като с HD4870 за първи път в графичен ускорител се приложи GDDR5 паметта, следващата иновация намираме при HD4670 – за първи път се използва обикновена DDR3 памет, която е доста по-евтина от “графичната” GDDR3 и почти достига нейните тактови честоти. При HD4650 чипът работи на 600MHz, консумираната енергия е около 50W, а препоръчаната памет – 512MB DDR2, работеща на 500MHz/1000DDR (16GB/s). За комуникация между платките някои модели HD4650 ще се предлагат с два CF конектора, а при други ще се използва само PCI Express 2.0 x16 интерфейсът.
Производителността на HD4670 е достатъчна за 1280х1024 (17”/19” неширокоформатни монитори) при настоящите игри и това е наистина добро постижение при цената на HD4670. Като цяло производителността на HD4670 е между тази на HD3850 и HD3870 (в редки случаи под HD3850 и над HD3870), като естествено за по-сериозни игри е по-добре да се заложи на HD3870, GeForce 9600GT или 9600GSO/8800GS (които обаче са с около 1/3 по-скъпи). Производителността на HD4650 е по-добра от тази на GeForce 9500GT, които се продават на близки цени, но за съжаление изпадат под санитарния минимум при съвременните игри и разделителна способност поне 1280х1024.
Radeon HD4550, HD4350 (RV710)
За продуктите от нисък клас се предлага чипът RV710. Той запазва почти всички характеристики на по-големите си събратя (но вторият му DVI видеоизход е ограничен до едноканален – single-link – както при HD2400). RV710 се състои от 214 милиона транзистора и се произвежда чрез 55nm технология. Броят на SIMD масивите му е драстично намален до 2 масива с по 8 SP (т.е. има 16 SP или общо 80 изчислителни блока), съответно текстуриращите блокове са 8. RV710 има само един контролер за достъп до паметта – 64-битов и съответно 4 финализиращи блока (ROP).
Предлагат се два типа видеоплатки с RV710 чип – Radeon HD4550 и HD4350. Никоя от тях няма нужда от допълнително захранване и охладителите им не заемат пространството над съседния PCI/e слот. Чипът и при двата типа платки работи на 600MHz, а разликите са в препоръчаните от AMD памет и дизайн. Референтният дизайн за HD4550 включва 512МВ или 256МВ DDR3 памет, работеща на 800MHz/1600DDR (12,8GB/s) и безвентилаторно охлаждане (само с радиатор, заемащ площта над почти цялата платка, която е с „пълна” височина и три видеоизхода – DVI, HDMI и DisplayPort (два от които могат да се използват едновременно). Референтният дизайн за HD4350 включва 256MB DDR2 памет, работеща на 500MHz/1000DDR (8GB/s) и платката е с „намалена” височина (Low Profile), но за съжаление използва вентилатор (който макар и доста тих все пак си остава потенциален източник на шум и механични дефекти). HD4350 предлага „класическата” комбинация видеоизходи – DVI и HD/TV-Out на платката и VGA чрез кабел (който може да се махне или премести, ако се използва Low-profile задна планка). Консумацията на HD4550 е около 25W, a на HD4350 – около 20W. Комуникацията при многоплаткова работа в CrossFire режим се извършва посредством PCI Express 2.0 x16 интерфейса.
Производителността на HD4550/4350 е доста по-ниска дори от GF9500GT като HD4550 се конкурира с GF9400GT. Всичките четири модела (двата на AMD/ATI и двата на nVidia) от нисък клас обаче така или иначе не стават за съвременните игри, така че приложението им трябва да се търси по-скоро при HTPC (Home Theater PC) конфигурациите, където основната им функция ще бъде декомпресия на MPEG2, MPEG4/H.264 и VC-1 видеосъдържание (от файл или Blu-ray/HD DVD дискове). В това отношение Radeon са по-добре оборудвани в сравнение с GeForce – Radeon поддържат пълна VC-1 декомпресия и имат вграден звуков контролер. Изборът между HD4550 и HD4350 не бива да се основава на малко по-голямата 3D производителност на HD4550 (която пак е недостатъчна), а на конкретното изпълнение – в случая с референтните дизайни: ако целта е минимален шум за сметка на размерите – HD4550; ако целта е минимални размери за сметка на малко шум – HD4350. Естествено остава да се надяваме, че някой производител на видеоплатки ще пусне HD4350 модел без вентилатор или HD4550 с намалена височина.
GeForce GTX – поредни модификации
nVidia обявиха малко по-мощен вариант на GeForce GTX260, който успява да достигне по производителност HD4870 в малко повече случаи в сравнение с предшественика си. Докато „обикновения” GTX260 чип използва осем TPC блока (общо 192 Stream процесора и 64 текстуриращи блока), то при новия “GTX260 Core216” е активен и деветият TPC блок и съответно се получават общо 216 SP и 72 текстуриращи блока. Всички останали характеристики на чипа и платката се запазват – 1242MHz Shader модули, 576MHz за останалите блокове, 28 финализиращи (ROP) блока и 448-битов интерфейс за достъп до паметта, работеща на 999MHz/1998DDR (111,9GB/s). Консумацията на енергия се покачва с около 10W заради допълнителния TPC блок – до около 192W.
Всички GTX260 (Core216 или не) платки имат по два SLI конектра за работа в дву- и триплатков режим и по два 6-изводни PCIe конекори за допълнително захранване. Охладителите им заемат и пространството над съседния PCI/e слот.
Докато втората част от наименованието е нетипично информативна за nVidia (Core216 – отговаря точно на броя Stream процесори), то повторното използване на продуктовия номер GTX260 е изпълнено според характерния напоследък подход на nVidia – “не съди за продукта по наименованието му – маркетинговите ни специалисти отдавна загубиха телефонния номер на инженерния отдел”. Засега от производителите на видеоплатки единствено Zotac активно използва Core216 чипове – останалите все още изчакват – някои имат големи количества от „старите” (само на няколко месеца!) GTX260 чипове, а други не искат да объркват потребителите си с два толкова сходни продукта.
GeForce 9 – поредни модификации
В ниския сегмент компания на Radeon HD4550 и HD4350 прави GeForce 9400GT. За GF9400GT платките се използват G98 чипове (65nm), предлагани и като GF8400GS PCIe 2.0. При GF9400GT се използват пълноценни чипове без деактивирани модули – имат по 16 SP, 8 текстуриращи блока, 8 финализиращи блока и 128-битов интерфейс за достъп до паметта. Официално препоръчаните тактови честоти са 1400MHz за Shader модулите, 550MHz за останалата част от чипа и 400MHz/800DDR за паметта, която обикновено е 512MB DDR2. GF9400GT предоставя един едноканален DVI изход (1920х1200) и един двуканален (2560х1600), което е подобрение в сравнение с GF8400GS (един едноканален) и GF8500GT (един двуканален). GF9500GT предоставя два двуканални (като GF8600GT). GF9400GT също като GF9500GT не се нуждае от допълнително захранване и охладителят му не заема пространството над съседния PCI/e слот. Консумацията на GF9400GT е около 50W, а на GF9500GT – около 75W. Всички GF9500GT имат по един SLI конектор за двуплаткова работа, а при референтния дизайн на GF9400GT такъв няма (за комуникация се използва PCI Express 2.0 x16 интерфейсът), но много производители на видеоплатки добавят по един.
Засега безвентилаторните модели с GF9400GT заемат и пространството над съседния PCI/e слот, но може би когато започнат да се използват 55nm G98b чипове радиаторите ще намалеят заради понижената консумация на енергия. Възможно е за GF9400GT платки да се използват и G96/b чипове (предвидени за GF9500GT с 32SP) като съответно половината от изчислителните и текстуриращи им блокове бъдат дезактивирани.
Автор: Стоян Спахиев