Набързо, като увод, искам да си спомним доброто старо време, когато някои от вас дори и бялсък в татковите очи не са били. Тогава на големите аркадни кашони с по 2 джойстика и общо 6 бутона се беше разразила страшна мания. Konami пуснаха първият Frogger – жабокът с една единствена цел – да прекосите улица/река пълна с дебнещи алигатори, засилени камиони и т.н. жабчо-усмъртяващи средства. Сега е време за великото звръщане. Е, жабчо малко е поизменил вида си. 60-те пиксела (дали бяха толкова… или около 45), който той представляваше, са се превърнали в красиво 3D-полигонно тяло. Пък и целта на играта малко се е изменила, но духът се запазва.
Всичко започва в
една хубава майска вечер
Двойка недоралясаци с току що напъпило акне се запътват към близката река с една цел: безсмислено пропиляване на няколко часа от живота си (тогавашният еквивалент на кисненето по залите и трепане не терористи… някои неща не се променят :)). Както и сега се случва, те разпалено обсъждат нещата от живота, които ги вълнуват. По-точно става дума за приказката как принцесата избягала от дракона, целунала жабата, която се превърнала в принц със здрав, прав и корав меч. Двамата живели дълго и щастливо като първите 4 години сменяли по две легла месечно (поле се появило първото им дете и сексуалният им живот тотално се вкиснал – той си намерил любовница, накрая се развели, а от шока на него спрял да му става. Но това е от една друга игра :)).
Недорасляците обаче и идейка си нямата за двойката воайори в съседното храстче. Става дума за малкият жабок …… (въведи името си на мястото на точките и прасни [Enter]) и неговият най-добър приятел Лъмпи. Вдъхновен от приказката, жабчо вижда в небето падаща звезда (поправка – вечерта не е майска, а авгувстувска, през май рядко падат звезди) и си пожелава да открие своята принцеса (минутка за реклама: 083-32-32. Вашата принцеса ще изпълни всичките ви желания. 12 имп./мин). Появява се феята на жабчетата. За да му помогне в търсенето, тя го дарява с оня същият здрава, прав и корав меч… ъъъ… ок де, не му дава меч, ама поне звучи добре. Та феята му дава броня, за да не е на един шамар живот, дава му възможността да използва магии (като древното заклинание Еректику Максимус например) и огромна раница, в която да си прибира каквото е намерил, включително и използваните носни кърпички.
От тук нататък следва един
доста добър Jump&Run
Като скачате можете да си издувате гушката, за да планирате във въздуха. Можете да стреляте по вразите със зелена слюнка, а ако се приближат, да ги ступате с малко карате (в играта май му викаха фрог-фу :)). Основното ви време минава в рънване и джъмпене насам-натам, събиране на монети, които в края на всяко ниво може да обърнете в готин art на някой персонаж от играта и малко информация за него. Магиите са четири. Те са под формата на камъни – fire, cold, air и earth. Нивата са доста обширни и разчупени, така че няма да скучаете. Тук-таме има за ступване и по някой бос.
Графика и звук – перфектни за такъв тип игра. Шаренко и веселко – това са двете определения, които пасват перфектно. За финал – доста забавна игричка, създадена с много хумор. Перфектна за отмаряне след някое сериозно RPG, за заглавичкване на жената, докато четете лекции или ако сте поодъртели – за подарък на синчето/дъщеричката тда да спре да ви писка на главата.
Автор: Георги Панайотов