FlatOut

FlatOut е от онези игри, които човек може да оцени веднага. Или ги харесваш от първото пускане, или още на двайсетата минута дискът хвърчи през прозореца, плашейки блажено поседналите баби пред входа. За мое щастие джитката се оказа от първия вид: нямаше летящи CD-та, нямаше шашнати пенсионери, халюциниращи НЛО. Целта на играча е проста – да причините с четириколесното си возило колкото е възможно по-големи щети на околната среда и най-вече на противниците си. На пръв поглед страничен наблюдател би определил геймката като малкото братче на Carmaggedon, но без газенето на хора. Освен шофьорите по пистите няма жива душа.  няма дори публика по трибуните, което май е по-добре, защото подозирам, че зрителите отново щяха да са сбирщина двуизмерни спрайтове и пак щеше да се наложи да ги оплювам. На втори поглед поглед – ами… пак същото :).

Геймплеят

на FlatOut не е особено разнообразен, но е приятен и прилепчив по свой си начин. Режимите на игра са три и са един от друг по-стандартни – Career, Quick Race и Time Trial. По-сериозно внимание заслужава да получи единствено Кариерата. В нея започвате с покупката на автомобил. Имате на разположение едва няколко базови модела – до един измислени, носещи имена като Grinder, Bullet и т.н. Отначало имате достъп само до три писти, като, за да отключите още, ще трябва да завършите поне трети в надпреварата.

Състезавате се с още седем пилота и получавате парична награда, ако се класирате в челната шестица. Парите използвате след състезание, за да купувате ъпгрейди под формата на нови части за колата си. По този начин можете да увеличите някой от показателите й, като например скорост, ускорение и др. Подобренията идват под формата на най-различни автоджаджи като ауспуси, гуми, шасита, спирачки, части за двигателя и скоростната кутия. Всички те имат три степени на ценност – използвани (used), обикновени (regular) и за състезания (racing); по-голямата степен означава по-големи бонуси за колата.

Пари се печелят, освен от добро представяне в крайното класиране, и от всевъзможните поразии, които можете да правите по време на състезание – всяка счупена табела, ограда и постройка около пистата дава допълнителен кеш (което дойде като манна небесна за нещастния автор на тази статия, който в първите стотина състезания завършваше обезателно последен :)). Имате на разположение и nitro, което ви дава временно ускорение. То се събира по доста странен и забавен начин – като се блъскате в разни неща.

Един от първите детайли, които се забелязват веднага след стартирането на някоя автогонка, е отличната графика, която предлага заглавието. Забележителни детайли се разкриват при всеки придружен от искри и летящи парчетии сблъсък (при това на съвсем приемлива хардуерна цена). Но ако графиката е много добра, то физиката в играта е просто феноменална! Не знам какъв енджин са използвали хората от Bugbear, но ви уверявам, че той по нищо не отстъпва дори на самия Havok, използван в Half-Life 2. На практика всичко около пистата може да бъде разрушено, като споменатите по-нагоре табели и огради са само малка част от крайпътните обекти, които стават на трески под гумите на вашия авто-мото звяр. Истинска радост са сблъсъците с варели и гуми (е, зависи от гледната точка ;)), поставени около, че и по самата пистата, защото според мен с реалистичното си поведение те директно скриват шапката на събратята си от CS: Source, например. Самата кола също е изпипана максимално и се троши доста сериозно при удар – ламарините често отхвърчат, все едно са били залепени с тиксо. Да не говорим, че това е първият рейсър, на който поне аз попадам, където вашето компютърно алтер его т.е. шофьорът на собствената ви кола, може съвсем спокойно

да излети през предното стъкло

на автомобила при удар! В случая “излети” звучи съвсем на място, тъй като човечето често хвърчи десетки метри напред с огромна скорост, докато накрая не се запознае отблизо с някое дърво (между другото мъжкият персонаж подозрително ми заприлича на Гордън Фриймън… може би просто си е забравил gravity gun-а под седалката?:)). Направо нямам думи! Ето така трябва да се правят игри!

Питате за критиките? Уви, има няколко проблема, които, макар и не толкова основни, не би трябвало да присъстват. На първо място това е звукът – мен лично бръмченето на двигателя ме подразни и съвсем не ми звучеше автентично, въпреки че не разбирам много от тези неща. При музиката производителите явно са се поучили от челния опит от ЕА, защото саундтракът на играта се състои от лицензирани парчета. Въпросът е, че са лицензирали просто НЯКАКВИ песни. Поне аз не съм чувал имената на нито една от групите и – честно казано – не харесах повечето тракове. Но това си е лично мнение.

Друг проблем е двойствеността на играта – тя е едновременно адски проста и невероятно трудна. Ъпгрейдите не са особено предизвикателство – само за една вечер успях да си купя половината части за возилото. В същото време обаче противниците ви понякога са нереално добри – тия момчета и момичета почти не правят грешки! Това може лесно да се установи на финала на състезанието, когато вие приключвате надпреварата без предните ламарини и с горящ двигател, а техните коли са едва-едва очукани.

Също така всякакъв off-road (каране извън предварително зададения маршрут) се наказва сурово – въпреки че пистите са буквално надупчени като швейцарско сирене от преки пътища, минаването по повечето от тях води единствено до загуба на време. Иначе самите трасета са добре направени, с много детайли и много неща за чупене. И още веднъж – три пъти ура за отличната графика.

FlatOut е една непретенциозна, но в никакъв случай лоша геймка за убиване на време в студените зимни месеци. Ако не друго, можете да я цъкате в очакване на Добрия Старец, който носи нова видеокарта в торбата. 😉

Автор: Пламен Димитров