FIFA 2005

Всяка година ЕА издават нова ФИФА и всеки път ние, геймърите, се оплакваме, че в новата версия няма на практика почти нищо ново. И все пак поредицата незабележимо еволюираше, докато в един момент не достигна, ако не пълен реализъм и фън, то поне визуално усещане, което успешно можеше да заблуди някой заблеян запалянко, че гледа пряко предаване по Евроспорт. Смея да твърдя, че върхът на тази еволюция е достигнат в новото издание на играта. Представям ви FIFA 2005 – най-добрата ФИФА досега (лично мнение!). Дали е и най-добрият футболен симулатор – това ще си решите вие след края на тази статия (ако я прочетете, де :)).

Първо да погледнем геймплея, уважаеми зрители

Първото нововъведение, което се забелязва още в началото на мача, е изпълненото обещание на разработчиците за по-голям реализъм. Или казано с други думи: топката вече не е залепена за крака на играча! Вследствие на това играта е станала в пъти по-динамична – напълно възможно е футболистът ви да не прецени добре силата си и да си поведе коженото кълбо твърде силно, или при някой финт просто да го забрави някъде по трасето. Вероятността това да се случи се удвоява, ако завали дъжд – топката не иска да отскача от терена, а играчите ви се държат далеч по-предпазливо, за да не се хлъзнат в някой неподходящ момент. Ще забележите също така, че човекът с топката няма да се заковава на място, веднага щом отпуснете копчето за спринт, а плавно ще спира. Възможно е и да не успее да овладее паса, подаден му от някой съотборник. Въобще това нововъведение толкова променя геймплея в положителна посока, че в един момент ще се чудите как сте играли предишните издания без нея. Off-the-ball системата, чрез която можете да управлявате втори играч без топка с цел да координирате по-добре атаката към противниковата врата, отново е налице и отново е адски трудна за използване.

По думите на авторите в това издание на спортния симулатор са включени над 15 000 футболисти, разделени в 20 лиги. България участва само с националния отбор. Клубните ни тимове не са включени. Задълбочен е Career режимът на игра, в който се превъплъщавате в мениджър на малък (поне в началото, разбира се) отбор. След всеки мач, спечелен от вашата единадесеторка, ще получавате точки престиж, чрез които можете да подобрявате способностите на различните си подчинени – треньора на вратарите, инструктора на защитниците, финансовия директор и т.н… Така вашите играчи ще се представят по-добре по-напред в първенството, а тимът ще получава по-висок бюджет. Също така имате възможност да купувате и продавате футболисти, дори и да сменяте самия отбор, преминавайки благодарение на качествата си в някой по-престижен. Присъства и опцията Football Fusion, чрез която можете да експортвате отбори от FIFA 2005 и да играете с тях в Total Club Manager 2005 и обратното.

Ами то това е геймплеят, лично аз и не очаквах да добавят нови правила към футбола, само за да разнообразят ФИФА-та и за щастие не се е случило…

Картина и звук на директното предаване

Освен с качествения геймплей на поредицата, ЕА винаги много са се гордели с първокласната графика на игрите си. Този път обаче очевидно са решили да си дадат почивка в това направление, защото новата ФИФА е толкова леко барната визуално спрямо предишната част, че направо не си личи къде точно са промените. Както вероятно би казал председателят на БФС Иван Славков – Батето, ексклузивно за PC Mania, директно от заседанието на Комисията по етика на МОК: “Омръзна ни да гледаме двуизмерната ви публика, господа програмисти! Хубаво – motion capturing, топката блести и футболистите падат по терена като зрели круши… Ама, замислете се, зрителите са хиляда пъти повече от играчите!”. Базикът настрана, не е нормално феновете да се оплакват от това при всяко издание и нищо да не се прави по въпроса.

Но като изключим лошото впечатление, което създават обектите извън терена, на зеления килим всичко е топ-класа. Абсолютно всяко движение на ритнитопковците е пресъздадено максимално истински – това, дето го казах в началото за Евроспорт, далеч не е преувеличение – дори в горния ъгъл на екрана се мъдри едно EA Sports Live :). Ще бъдете свидетели на зашеметяващи сблъсъци между играчи при борба за топката, детайлно нарисувани екипи, десетина прецизно пресъздадени на компютърния екран реално съществуващи стадиони от рода на Парк де Пренс, Сан Сиро, Хайбъри и др. В междинните анимации се вижда, че отново някои футболисти са с долу-горе истинските си физиономии – например Бекъм и Роналдо, а от българския отбор с тази чест е удостоен Митко Бербатов 🙂 По-неизвестните спортисти също нямат някакви фрапиращи разлики във външния си вид (Стилян Петров например не е китаец), но не са така добре персонифицирани.

Самите кът-сцени при по-напрегнати моменти (като след нарушение или гол), също са добре направени и динамични. Например, ако съдията покаже жълт картон на футболист в приятелски мач, наказаният ще отиде да му стисне ръката. В случай че става дума за финал на важен турнир обаче, потърпевшият ще протестира бурно срещу “произвола на оня подкупен продажник в черно” :). Единственото дразнещо нещо е, че мрежата на вратата вероятно е изплетена от стоманени нишки, защото и най-силният изстрел не я огъва много-много. Също така теренът изглежда направен не от трева, а от боядисан в зелено цимент.

А звукът… Ех, звукът!

Добре, че столът ми е на колелца, защото иначе, честно ви казвам щях, да падна на пода, след като чух преди мач на националния ни отбор изпълнението на българския химн!

След тази малка, но адски приятна, подробност как да кажа нещо лошо за аудиото? Личи си, че тук хората от ЕА са се постарали – има подвиквания на различни езици (дори бих се заклел, че чух и български!), възгласите на запалянковците са по-силни, ако вкарате гол на собствен терен и определено по-тихи, когато накажете противника на негова земя, а реалистичният звук от тракането на картечниците… опа, в тая игра нямаше картечници… Разбира се, ще чуете и коментара на двамата майстори зад микрофона – Джон Мотсън с детайлния си анализ на ситуацията и Али МакКой с култовия си акцент, правещ почти невъзможно разбирането на думите му. Саундтракът е изключително добре подбран, а парчетата са от различни националности и на практика има всичко – от латино до R’n’B.

Не са спазени обаче обещанията за по-добра настройка на камерите по време на мач. Например най-добрата гледна точка за нормална игра според мен е Tele-камерата, но тя е толкова отдалечена от терена, че цялата детайлност на моделите на футболистите отива на вятъра – със същия успех футболистите можеха да са и оловни войници…

Ако сте фен…

Какво да кажа за финал… Харесах играта, но дали тя е по-добра от предишните издания или от съперника си Winning Eleven, това решава всеки за себе си. А от мен само ще добавя – аз лично се забавлявах! А май това всъщност беше и целта на гейминдустрията.

Автор: Пламен Димитров