Field Of Glory II: Medieval

[game_info]

Medieval, stand-alone продължението на Field Of Glory II е сложна игра. Започвам ревюто с тези думи, защото е важно да знаете, че стратегията която използвате тук е наистина важна, като понякога дори един грешен ход може да реши изхода на битка, която водите от часове. За разлика от основната игра, която се развива в Античността, Field Of Glory II: Medieval разглежда средновековието, обхващайки периода от 1040-та до края на 13-ти век.

Част от главните теми в играта са борбата между френските крале и германските императори, опитите на Англия да завладее Уелс, Ирландия и Шотландия, северните кръстоносни походи и монголската инвазия в Източна Европа. Ще ви бъде дадена възможност да разрешите тези конфликти на бойното поле, а за тази цел ще разполагате от огромен избор от народи и армии които да командвате (нас за жалост ни няма).

Стратегия с главно С

Незнайно защо, винаги съм смятал че притежавам талант на пълководец, но новата игра на Slitherine за малко да промени това ми убеждение. Защото е сложна, изпипана и доста по-близко до tabletop war games отколкото до заглавия като Heroes 3 или Hearts Of Iron.

Първо, е много важно с какви войски точно разполагате. Тежката конница на тевтонците може да смачка всякаква пехота и дори повечето други рицари, но е бавна, не може да прави маневри и е почти безпомощна срещу бързите конни стрелци на монголците. Английските стрелци са безпощадни срещу слабо бронирани противници, но мрат като мухи от залповете на бронираните стрелци с арбалет. Руската конница е добра в много ситуации, но не и срещу дисциплинираните френски рицари. Дори и облечените в дрипи и въоръжени с фермерски инструменти селяни си имат приложението в битка (често – да бъдат използвани като жив щит който да обере вражеските стрели). Монголските войски пък, почти без изключение са много мобилни и носещи както оръжия за близък бой, така и лъкове – и при правилна употреба, са страховит противник или безпощаден съюзник.

Голямо значение има и теренът на който водите битка. Конниците са страхотни на равен и чист терен, но пък губят много от ефективността си в гора или населени места. Блатистите местности пък сериозно затрудняват тежките пехоти, но не пречат особено на дивите и недисциплинирани шотландски или скандинавски пехотинци. Стрелците имат по-голям обсег и са по-ефективни поставени на възвишение, а тези които трябва да го изкачат за да ги достигнат са в незавидна ситуация. А пък различните обсадни машини и стреломети – стигне ли противника до тях, стават неизползваеми, та ако решите да ги използвате, предвидете и как ще ги защитите.

Важен урок по история е че повечето войски са доста непроватливи – не могат просто да се завъртят на 180 градуса и да атакуват, конницата се нуждае от време и няколко полета пространство за да направи завой, стрелците са по-ефективни срещу противник който е срещу тях, а не в страни. Затова за да гарантирате победа, е хубаво да мислите поне няколко хода напред в бъдещето – дали атаката тук няма да ме остави открит за удар по фланга? Дали ако преследвам този оттеглящ се вражески батальон, няма да ми отнеме твърде много време да се върна към основната битка?

Сърцата на вашите войни

Друг важен и исторически акуратен урок, който трябваше да науча играейки FoG:M е че битките не се водят до пълното унищожение на врага. Загубата на 10% а понякога и 5% от бойците в някоя част може да намали до толкова моралът им, че да ги направи почти неизползваеми или да ги обърне в бяг, и често целта на битката е да накарате поне 40% от войските на противника да побегнат. Разбира се, възможно е да изтребите до крак някоя войскова част, и това има унищожителен ефект над морала на противника. За това ще ви подскажат и двата слайдъра в лявата част на екрана, показващи в проценти каква част от вашите и на противника войски са елиминирани.

Безумното и често – почти безкрайно блъскане на пехота в пехота рядко е ефективно за сваляне на морала, виж масираният обстрел от няколко подразделения лъконосци може да има страховит психологически ефект, дори ако загубите в жива сила не са много ефективни.

Атаките по фланговете или в гръб също са много ефективни, а добре изиграния ход може дори да накара вашите войски да ударят по противника, без да губят действието си за хода – например, войскова част която обърне гръб към противника, бива ударена автоматично.

С цел да се помогне за морала на войските ви, във всяка битка ще разполагате с един или повече пълководци, които можете да начислите към дадена армия. Те вдигат морала на околните единици, могат дори да накарат бягащи такива да се върнат в битката, но евентуалната им смърт има страховит ефект над войските ви, понякога обръщащ в бяг огромен брой войници.

И докато разполагате стратегически пълководците си, удряте по фланговете и дебнете за някоя много хитра маневра, имайте предвид че водените от компютъра противници също използват тези трикове.

Хубавото в играта

Отдавна не бях играл стратегия, която да иска толкова мисъл на бойното поле. Когато спечеля чувството е наистина невероятно, а когато загубя зная че се дължи на мои грешки и не просто на шанс.
Огромното разнообразие от армии помага да разиграете както голяма част от реалните исторически битки, така и да развихрите въображението си – какво би станало, ако монголците бяха стигнали до Англия? Ако шведите бяха решили да завладеят ниските земи? Ако татарите си бяха спретнали кръстоносен поход?

Макар и малко постна за 2021-ва година, графиката върши страхотна работа в това да предаде важната информация за бойното поле, а над стоте различни вида войски изглеждат добре и са достатъчно различими една от друга.

Не толкова хубавото в играта

Определено различните раси можеха да са по-балансирани. Зная че монголците са били почти непобедима сила, но bitch please – тук разпиляват с лекота далеч по-многоброен противник. Други страни като Уелс или Волжско-камска България почти нямат идентичност, ползващи предимно войските на околните народи, и като цяло са доста слаби.

Има какво да се желае относно озвучаването – музиката, макар и оскъдна, е приятна колекция от средновековна фолклорна музика, но самите звуци са толкова малко на брой, че буквално на втория ход на вашата първа битка ще сте чули всичко. Имайки се предвид че битките могат да отнемат часове, монотонното и еднообразно блъскане на метал в метал бързо омръзва и води до главоболие.

Друго което ми направи неприятно впечатление, както срещу компютър, така и гледайки няколко мултиплейър мача в Twitch е колко лесно битката може да се закучи до вкопчени за стотици ходове една в друга пехоти, почти без да си нанасят жертви и да спомагат за прогреса на играта. Единственият начин да избегнете това е не просто да надхитрите противника, но да го направите бързо.

В крайна сметка

Field Of Glory:II Medieval е страхотна игра за наистина хардкор фенове на стратегиите. Ако не сте от тях, не ви се занимава да премисляте всеки ход и да играете една и съща битка с часове, по-скоро бих ви посъветвал да пробвате други, по-леки заглавия.