by PC Mania
2069 година. Човечеството е преживяло ужаса и разрушенията на Третата световна война. Благодарение на военните технологии хората колонизират Слънчевата система и предприемат поредното предизвикателство. Обединени под един общ флаг, земляните изпращат междузвездна космическа сонда към звездата Proxima Centauri с цел да открият планета, годна да подслони човешки живот. Девет години по-късно колонизаторите пристигат, но ги очаква неприятна изненада.
Вместо очакваната обитаема планета, откриват свят, пълен с отровни газове. След първоначалния шок хората се окопитват и разполагат космическа станция, за да могат да проучат по-подробно ситуацията и да открият причината за преобразуването на планетарната атмосфера.
Внезапно през някакъв космически портал (Wormhole) изникват враждебни същества. Те бързо биват унищожени (ако сте си построили защита, разбира се) и скоро учените са готови с доклад за това какво представлява порталът. Оказва се, че не е проблем да се създаде портал, който да се използва и от човешките кораби. Малка бойна група се отправя през него, за да разреши проблема с враждебните извънземни. Няколко дни по-късно атаките продължават, а от наказателния отряд няма вести. Това навежда оцелелите на единственото логично заключение – експедицията е завършила неуспешно. Междувременно напористите атаки успяват да разрушат космическата станция. Трябва да се търси друго решение.
С реализирането му се заемате вие.
Силно впечатление ми прави фактът, че напоследък стана много модерно разни живи организми да щъкат из космоса, сеейки смут и раздори. Първо бяха Зерговете на Blizzard, след това се появи Звярът от Homeworld и сега във Far-Gate отново разни гадинки смущават хармонията във Вселената. Ако поразмърдам това, което би трябвало да се съдържа в черепната ми кухина, току-виж съм се сетил за още някой пример. Но стига сме се занимавали с проблемите на сценаристите. Като им е бедна фантазията и не могат да измислят нищо…
Като споменах Homeworld, трябва да отбележа, че приликите между Far Gate и Cataclysm са наистина много. И двете са космически стратегии в реално време, които са напълно триизмерни. Расите отново са три, а задачата ви е да осигурите безопасността на шепа колонисти. Броят на мисиите също е еднакъв. Дори розовите облачета в космоса са едно към едно (това сигурно е някакъв заговор срещу мен – понеже не мога да понасям такива природни аномалии – че е красиво не споря, но къде ги видяхте бе, хора!).
Както и в Homeworld, с всяка мисия се разплита част от мистерията. По подобен начин са реализирани и въвеждащите анимации – използвайки енджина на играта. Обучението е съчетано с първата мисия. Преди да започне действието вашият инструктор ви обяснява основните особености на интерфейса. Всъщност това е най-перфектното управление за 3D RTS, което съм виждал. Движението на камерата е наистина интуитивно и не създава никакви проблеми. Дори управлението на единиците по триизмерната карта е детска игра.
На екрана има 4 помощни панела, които ви помагат да имате пълен контрол върху ситуацията. Всеки от тях може да бъде скрит и да се появява, когато вие пожелаете, но според мен е най-добре тези неща да стоят здраво заковани за монитора ви. Долният панел е индикатор за целите, които стоят пред вас в текущата мисия, а служи също и за преглед на съобщенията, които получавате. Вляво е разположено меню, чрез което може бързо да извиквате всички групи бойни единици, с които разполагате. Това може да става и с числата от 0 до 9 на клавиатурата (както е във всяко съвременно RTS). Вдясно се намира панелът с командите, които може да задавате на единиците си. Най-горе ще намерите списък с всички кораби, принадлежащи на групата, която сте избрали, както и тяхното моментно състояние – дали атакуват и какви щети са понесли и т.н.
Не ви казах, че вие не сте поредното “добро момче”, а някакъв бивш контрабандист на име Jacob Viscero. Обидно наистина, но какво да се прави. През цялата игра, когато се обръщат към вас по име, ще чувате това неприятно словосъчетание.
Според авторите в играта има 75 вида единици. Аз, разбира се, не съм ги броил, но смея да твърдя, че разнообразие не липсва. Динамизмът е на добро ниво и почти не се случва да стоите без работа, а ако случайно това се случи, то ще е за кратко.
Дотук играта бие основния си конкурент по всички показатели. Но само дотук. Големият провал на Far Gate е фактът, че единиците не трупат опит. Ако го правят, това става тайно и няма нищо, по което да се разбере дали това е така. По същество цялата игра е лишена от каквато и да е информация във вид на цифри. Ще можете да съдите за качествата на дадена единица единствено по цената й, което е меко казано глупаво. И тъй като повечето единици умират доста трудно (само след масиран обстрел от множество противници), би било наистина трудно да се забележи подобрение в качествата на някой от корабите ви. Това ще е задача, която изисква мно-о-го търпение. Друг недостатък е, че войските ви не продължават с вас в следващата мисия. Но като се вземе предвид гореизложеното, това не е чак такава беда.
Що се отнася до графиката, Far Gate е достоен съперник на Homeworld и дори на моменти е по-добра. Това ме убеждава, че стратегиите в реално време, които доскоро бяха скучен в графично отношение жанр, се превръщат в едно от най-големите визуални зрелища в индустрията за компютърни игри. Звуците също са автентични – експлозии, стрелба, шум от двигатели – всичко е максимално близо до реалността. Речите, които ще чувате между мисиите, са качествено направени и създават някакво чувство за автентичност.
За финал бих могъл да препиша края на статията си за Cataclysm-а, обаче това би било плагиатство. За Far Gate просто ще кажа, че това вече съм го гледал някъде.
Автор: Павел Панков