Far Cry 2

Появата на Far Cry беше истински свеж повей в гейминдустрията. Всичко започва с една малка фирма от програмисти-маниаци, решили да направят най-добрия визуален енджин и да го продадат за няколко пробити долара. В някакъв момент се ражда брилянтната идея да се направи малко по-дълго технологично демо на графичната платформа. И накрая пичовете така се увличат, че в крайна сметка имат почти завършена игра в ръцете си. Донапъват се до последно, добавят история, финалните нива и още няколко оръжия и… се ражда Far Cry. Може би не най-добрият и оригинален шутър, но определено най-красивият за времето си, подплатен с толкова много реализъм и реални физични закони, че те грабваше и те караше да го изиграеш на един дъх.

3 години по-късно

FarCry е вече в историята. Играта, използваща второ поколение Cry engine – Crysis стана безапелационен хит, освен това е само първата част от многообещаваща трилогия. Нормално е CryTek да яхнат вълната на успеха и да започнат да изпомпват ресурсите си на сто процента – в случая, създавайки Far Cry 2. Безспорно в момента компанията е гушнала доста дини под въображаемите си мишници. А това означава, че ако не намерят правилния баланс и походка по пътеката към върха на славата, може да завършат деня като огромно червено петно на паважа.
Основните въпроси пред Far Cry са следните: без съмнение играта ще е перфектна в техническо отношение, но дали няма да е просто порт на Crysis в нов сетинг? Или пък ще е с недоизпипана история и геймплейна структура, като първата част? И двата въпроса зависят от едно-единствено нещо – дизайнерите и тяхното желание, защото откъм умения са показали, че са способни на най-доброто.

Paradise cracked

Всъщност всички притеснения, че играта ще е набързо скалъпен пакет с карти, се изпаряват при новината, че заглавието се разработва тайно от повече от две години, докато CryTek ни залъгваше с конзолни портове и трохички.

Историята няма да е свързана с копието на “Острова на д-р Моро” от първата игра. Ще можете да изберете ролята на един от няколко наемника. Целта ще е една: убийство на могъщ трафикант, известен като Чакала. Но не се и надявайте да светите маслото на Чакал, изигран от Брус Уилис (защо пък веднъж някой бабаит не си избра кодовoто име Слончето или Прасчо, остава мистерия). Трафикантът се е заел със снабдяването на двама африкански узурпатора с оръжия и амуниции. Избраният от вас герой ще се събуди в хотелска стая, болен от кофти болест (нещо гадно и венерическо предполагам) и Чакала до леглото му. Тъй като играта не може да свърши в самото си начало, той ви оставя на мира и ви подарява личният си патлак, за да се гръмнете, ако болестта се влоши прекалено много. И от тук се започва пачангата.

Един отворен свят

Стремежът на създателите на Far Cry 2 е да създадат максимално отворен и голям свят в игра, която не е MMORPG. Плановете им са да можете да обиколите цялата територия, без веднъж да видите Loading прозорец или надпис. Доста високо поставена летва, която до момента малцина са прескачали. Финалната ви цел ще е смъртта на Чакала, но как ще я реализирате, ще зависи само и единствено от вас. Което също е нож с две остриета. От една страна на повечето от нас ни е писнало някой да ни води за носа, от друга –  децентрализираният сюжет и свобода могат да доведат до страшно разбозяване на заглавието.

Интересно е, че можете да взаимодействате с останалите участници в историята на макро и микро ниво, не само насочвайки мерника си към каските им. Дали ще се отправите директно и праволинейно към целта си, или ще се включите в битката между двамата африкански бойни вождове, съюзявайки се с някой от тях, ще изберете сами. Из света на Far Cry 2 ще бродят и останалите персонажи, които сте пренебрегнали в първоначалния си избор. В зависимост от килима, който сте си постлали до момента, ще можете да ги приветствате като приятели или като смъртни врагове, работещи за конкуренцията.

NPC-тата ще са по-скоро праволинейни в избора си на партньори. Ако без да искаш пуснеш куршум в тяхна посока, ще те мразят. Измъкнеш ли ги от кофти ситуация – ще те обичат. Във втория случай, дори ще можеш да разчиташ на това да върнат услугата. Представи си как се впускаш в изтребването на цял лагер гадове с приятната мисъл в главата, че един от най-добрите снайперисти е зад гърба ти, пазейки безценните ти задни части от оловна пенетрация.

Еволюция

Първата игра използваше за сетинг тропически остров. Crysis – също, само че в нея въпросното парче суша беше екипирано с извънземния еквивалент на хладилник МРАЗ и няколко изключително красиви (и опасни) зони, в които всичко бе нежно заледено. Вторият Far Cry започва също на остров, но смущението ни от този факт е бързо разсеяно от клетвите на дизайнерите, че джунглата е просто реверанс към феновете на първата серия. Очакват ни разходки до заснежени планински върхове, африканските степи и градчета. Последните пък трябва да изместят акцента от далечните битки към бързи престрелки на близка дистанция.

Естествено, ще има превозни средства, добрите традиции не трябва да се нарушават. Не е ясно още дали ще се използват функциите от Crysis за модификация и ъпгрейд на оръжията. Знае се, че пушкалата ще са около 30 – от последната дума в американската оръжейна индустрия до класики като АК-47 и РПГ седмица. Впечатляващата физика на Cry енджина е приложена и тук, като виртуалните оръжия ще се държат идентично с реалните си събратя. Например гранатите на РПГ-то ще се възпламеняват едва след няколко метра във въздуха, така че ако си изстреляте една в краката, тя ще отскочи и ще поеме към съдбата си на безопасно разстояние от вас. Така че забравете за рокет джъмпа.

“Ако може и сос бешамел с картофките?”

Far Cry се очертава като доста амбициозно и изпипано заглавие. Определено няма да е опит за изтръскване на джобовете на геймърите и копиране на Crysis в нова среда. Да, ще има доста общи черти, но игрите са от една и съща компания, а този тип плагиатство някакси е позволен. Освен това ще видим познати неща само при идеите, които наистина работят и радват публиката.

Системата с избор на герой и създаване на приятели изглежда повече от интересно, стига да не се прекали с нея. Mass Effect е типичен пример как дори една ролева игра може да се спихне, като домат на слънце, ако се прекали с диалозите. Иска ми се да се сбъднат обещанията за свобода на действие, защото често се е случвало наистина да имаш достъп навсякъде, но лекинко да бъдеш перван по бузките, ако пристъпиш там, където главният дизайнер е определил, че не ти е мястото в момента. Най-често тези шамарчета идват под формата на танк, когато върхът в арсенала ти е малокалибрен картечен пистолет.

Автор: Георги Панайотов