Fahrenheit: Indigo Prophecy

Ако в идните дни и месеци някой ви подари или даде DVD, на което пише Fahrenheit: Indigo Prophecy, се усмихнете и отидете на посещение при вашето джи-пи. Вземете си бележка, която да ви оневини пред настоящите работодатели, преподаватели и семейство, изключете телефона и се скрийте от белия свят. Причината за тези препоръки е това, че чудото, което е попаднало в ръцете ви, е доста уникално.

Въпреки леко температурното си име, Fahrenheit не е извратено предизвестие за задаващо се глобално застудяване, затопляне или пандемия от птичи грип, а една изключително забавна и прилично натоварваща игра. Произведението е нещо като интерактивен филм, събрал в себе си най-доброто от насечената обреченост на Max Payne и Sin City, монолозите от детективските книжки на Чандлър и проповедите на крайна секта, която тръби истерично за задаващия се свършек на вселената.

Страхотии, ужасии…

Историята на самата геймка започва в един мрачен и студен ден… с обсебване и убийство. Малките прелюдии са спестени, всичко е брутално от самото начало, a с течение на времето нещата стават все по и по-злокобни. На сцената се намесват  видения, детенце без пъп (псевдобиблейски препратки), чудовища и въпроси за смисъла на живота.

Героите, около които се върти действието, са четирима: депресиран компютърен спец, неговият брат (поп), уморена от живота полицейска служителка и нейният партньор, който също принадлежи към “щастливата” част от човечеството. По време на действието, което е разделено в 44 епизода, играчът застава в ролята на всеки един от персонажите. В случая прекрасното е, че, въпреки леката линейност, на наша милост се дава възможност да взима свои собствени решения относно поведението си. Като резултат много от обстоятелствата и дребните елементи се променят, а самото действие се напасва спрямо волевите случки по един крайно елегантен начин.

Отделно от това джиткането на Fahrenheit представлява нещо като разходка в парк, обрасъл със зрели кестени. Идилията е почти постоянна, само дето понякога се налага да избегнете някоя и друга полетяла към земната твърд ядка. В отделни моменти играчът може да разгледа света около себе си в пълно спокойствие, докато в други се изисква показването на бързи рефлекси и отчайващо свежа мисъл.

Маниакално-депресивен синдром

Още един интересен момент, свързан с геймплея е, че за разлика от представителната извадка геймки, в които кръвчицата е основен показател, във Fahrenheit главното, което се следи и влияе от действията на приятели, врагове и странични обстоятелства, е психическото здраве. Почти половината от събитията, които се случват, имат ефект върху въпросната скала от интерфейса на играта. Колкото по-щастлив е индивидът, толкова по добре, а ако недай си боже индикаторът стигне до дъното, подопечният герой се депресира безвъзвратно и посяга на собствения си живот.

Ръцете ми пречат

Единственото наистина ужасно нещо във Fahrenheit, което може да помрачи за момент сияйното небе, е контролът. Поради факта, че настоящото чудо е потенциална игра-хит, разработването на версиите за PC, Playstation и X-box се е движело почти успоредно из разните производствени офиси. Като резултат играещите на комп са изправени пред два крайни варианта. В първия случай се разбива касичката и се купува един (при желание – и повече) здрав аналогов джойпад, а във втория се пият два седалгина и започва една неравна борба с мегазатормозваща комбинация от мишка и клавиатура. Закачката и лошото в случая идват от там, че комбинациите, които трябва да се натиснат по дъската с копчета, са едни от най-безумните, на които съм попадал през последните няколко години. Дори и с нагласени по собствен модел клавиши управлението може да затрудни и най-чевръстите индивиди.

Аудиовизуални висоти

Графиката на играта е меко казано добра. Ако имате щастието да разполагате с някоя малко по-солидна щайга, красотите или по-скоро депресиращите гледки, които се сипят по монитора, ще ви трогнат значително. Авторите, които са създавали това чудо, са се справили много прилично с визията, която е в тон с историята и потиска играещия бая качествено. На моменти някои от детайлите са дори прекалено стресиращи, поради което бих препоръчал да изоставите мисълта за Fahrenheit, ако сте със слаби нерви или сте склонни към сънуване на кошмари. Ако пък все пак се решите, би било смислено да си изключите звука. Музиката, която върви в комплект с картинките, е от същия страховит дол дренки, ефектите са със сигурност едни от най-отлично подбраните зловещи писукания, които можете да чуете не само в игра, но и в най-приличните представители на филмовия хорър жанр…

С две думи – Fahrenheit: Indigo Prophecy е една много обсебваща и натоварваща геймка. Качеството й е страхотно и със сигурност ще се хареса на прилично голям кръг индивиди. Пробвайте да я намерите, със сигурност ще си изкарате прилично.

Автор: Сергей Ганчев