by PC Mania
Не чак толкова оригинална, но малко или много страшна
Никога не съм бил фен на броденето из тесни, клаустрофобични коридори и безспирното избиване на противници. Точно такава обаче е същността на първия F.E.A.R., който масово получи високи оценки – може би най-вече заради атмосферата на азиатски хорър филм, която лъхаше от него. За мое щастие Monolith са се погрижили продължението на техния шутър да не бъде „само това” и са му инжектирали известна доза разнообразие – по-разчупени нива, по-различни противници, повече Алма… Но дали наистина са успели?
Историята във F.E.A.R. 2 започва малко преди ядрения взрив от първата част. Има-няма тридесет минути. Вие поемате управлението на
нов герой
на име сержант Майкъл Бекет. Той е част от „Делта” екип, а вашата първоначална мисия е да арестувате Дженевив Аристид – президентката на „Армакъм”. Когато бомбата избухва обаче, ударната вълна ви събаря на земята, вие изпадате в безсъзнание и малко по-късно се събуждате на операционната маса. Именно тук ще получите и специалното умение с ужасно глупавото име slo-mo, което отличаваше героя от първата част. Благодарение на него отново ще може да забавяте времето около вас, за да се справите с иначе невъзможни на пръв поглед ситуации.
Първият F.E.A.R. бе обгърнат от мистерия и това бе една от най-силните му характеристики. В двойката обаче този елемент вече го няма. Всички знаем коя е Алма и защо има подобни свръхестествени умения. А защо ни гони така настървено и иска да ни унищожи, сега няма особено значение. Всичко е въпрос на оцеляване. Без първоначално да разбира защо, Бекет постоянно има видения, свързани с това свръхестествено създание, което вече е на свобода и е жадно за едно-единствено нещо – отмъщение. Понякога Алма му се явява като малко момиченце с дълга черна коса. Често обаче изниква пред очите му и като зряла жена – ту със съсухрено, ту с напълно нормално тяло.
Виденията или по-скоро
кошмарите
които тя постоянно вкарва в съзнанието на Бекет, имат изключително психопатично естество. Например още в началото, докато лежите на операционната маса, а докторите спасяват живота ви, ще изникне една съвършено различна сцена – чудовища с човешка форма са се надвесили над вас и ровят в тялото ви, човъркайки вътрешностите ви с особена настървеност. Кръвта е навсякъде, а най-лошото е, че вие сте будни и крещите от ужас! Това обаче е единствената въздействаща хорър сцена в целия F.E.A.R. 2.
За разлика от преди, сега играчът ще може да използва различни предмети около себе си, и да ги превръща в свое прикритие. Приближавате се до някоя маса, ритате я и готово – вече може да се скриете зад нея. Не очаквайте обаче това да се превърне във вашата крепост. Противниците имат все така добър изкуствен интелект и ще се опитат да ви изненадат по фланга или например да ви изкарат с някоя граната. Естествено – нищо не е перфектно и от време на време ще ставате свидетели на някои грандиозни издънки. Например веднъж, в неистовото си желание да ме убият, група войници уцелиха варела с леснозапалима течност на крачка от тях и… последствията бяха фатални. Но не за мен.
Чудовищата
обаче са друга бира. Голяма част от тях са познатите ви кошмарни създания от първата. Все пак тук-таме ще се натъкнете и на някое ново. Например т.нар. Remnants, които бродят из пустите улици на Феървю. Те са се пръкнали в резултат на ядрения взрив и представляват бледо подобие на някогашната си човешка същност. Ще ги видите да изпълняват дневните си рутини – такива, каквито са били в истинския им живот. Един чака автобуса на спирката с куфарче в ръка, друг пък свири на пиано в началното училище с празен поглед, вперен в стената пред него. Всичко изглежда добре, поне докато не решите да ги обезпокоите. Тогава те наддават мощен рев, дезориентират ви, реанимират труповете около вас и започнат да ви атакува със странни червени пипала, излизащи от тялото им.
Specters са другата нова придобивка в армията от създания, които ще правят живота ви черен. Визуално приличат на духове, могат да се минават през стени, да изчезват и да се материализират пред очите ви за секунди. Така че ако в един момент се окаже, че стреляте в празното пространство, не се изненадвайте.
Арсеналът
ви също е обогатен с няколко нови попълнения. Например ако успеете да се докопате до някоя огнехвъргачка, ще имате удоволствието да изпепелите всичко живо пред вас, а след това да го гледате как се гърчи в агония. Лазерът също е интересна придобивка като с негова помощ ще елиминирате и най-тежко бронираните си противници.
Що се отнася до инвентара ви, може би ще се радвате да научите, че този път ще носите със себе си четири, а не само три оръжия наведнъж, което определено плюс в сравнение с оригинала. Прави впечатление обаче, че когато екипирате някое по-тежко пуцало, като да речем лазера, подвижността ви намалява значително. Така че ако искате да сте пъргави и ловки, ще трябва да се примирите с по-леките огнестрелни придобивки.
Въпреки че на теория F.E.A.R. 2 предлага доста
по-разнообразни терени
за престрелки, усещането за клаустрофобия ще ви дебне постоянно. В един момент дори ще може да стъпите на улиците на града, само и само за да го видите потънал в развалини след ядрения взрив. Битките на подобни места си остават все така чудовищно добри. А когато ги примесим и със slo-mo ефекта, всичко се превръща в един първокласен екшън. Щом забавите времето около вас, ще виждате как куршумите оставят диря във въздуха, как се врязват в главата на противника, разбиват я на малки парченца и ви оплискват с неговата кръв. Заслужава си да видите и как огънят от някоя експлозия пълзи към вас бавно, но сигурно с едно-единствено желание – да ви погълне живи.
Истинският кеф настъпва обаче, чак когато се качите на първия
тежкоброниран мех
и започнете да газите из развалините на града, елиминирайки противниковите войници с лекота благодарение на картечницата и ракетомета. Този сегмент от геймплея, както и моментите, в които ще поемете оръдието на APC-то за защитите позицията си от вражеско нападение, са наистина добре дошла отмора след постоянното бродене из клаустрофобичните коридори и стаи на тайните комплекси. Защото нека не се лъжем – колкото и да се опитва да предложи нещо по-различно, в същността си геймплейят на F.E.A.R. 2. е точно такъв. Коридор, стая, войници, бум, бум… Повтаряне до втръсване… За капак на всичко Алма постоянно ще изниква пред лицето ви, опитвайки се да ви „погълне”, но честно казано след първите няколко пъти този номер започва да се изтърква и изглежда нелепо. А тя обича да го прави често.
Една особено недоразвита според мен концепция във F.E.A.R. 2 са
меле битките
От време на време пълзящите по стените същества ще се нахвърлят срещу вас и единственият начин да ги отблъснете е, като започнете да се помпате на десния бутон на мишката. По същия начин ще се предпазвате и от самата Алма. Уви – използването на един-единствен бутон не представлява особено голямо предизвикателство. Само в един момент от играта ще ви се наложи да си послужите и с левия, за да пръснете главата на един от противниците си. Но за десетина часа геймплей това изглежда някак си несериозно. Може би Monolith трябваше да помислят повече върху тази своя идея и да я вплетат по-умело в геймплея на F.E.A.R. 2, когато издадат експанжън. На този етап обаче тя изглежда така, сякаш е попаднала в играта по случайност. Ей така – за да има някакво разнообразие.
Във визуално отношение
обаче F.E.A.R. 2 е непоклатима. Ако за първата част ви трябваше нечовешка машина, за да я подкарате гладко на най-високи детайли, то сега продължението изглежда не чак толкова претенциозно и поне една-две идеи по-красиво. Особено силно впечатление прави полуразрушеният град. Катастрофиралият самолет, лежащ безпомощно на улиците, падащата като сняг пепел върху вас, застиналите в ужас трупове на хора… Всичко това обаче би изглеждало глупаво без уникалното звуково оформление и динамичния саундтрак на играта, които вървят ръка за ръка с бруталните сцени, разгръщащи се пред очите ви.
Основният проблем на F.E.A.R. 2 е, че въпреки всички опити на Monolith да предложат „нещо по-различно”, в крайна сметка ни поднасят
почти същата порция от екшън и хорър
каквато видяхме в първата част. Това не е непременно лошо, но заклетите фенове на оригинала ще се почувстват така, сякаш играят отново F.E.A.R. Но онези, които се докосват за първи път до поредицата, ги очаква едно наистина страшно и неповторимо приключение… Поне докато не пуснат първата част.
Освен това няма как да не отбележа, че историята изглежда малко плоска и на практика не поднася почти нищо съществено ново. F.E.A.R. 2 изглежда като междинна част в една трилогия. Като отбиване на номера, преди да дойде нещо наистина грандиозно. Без съмнение тази игра ще има продължение – особено след своя изключително дебилен, поне според мен, край на Project Origin. Дано този път обаче, когато Monolith няма да се налага да се разправят с бившите си издатели за това кой всъщност държи правата над поредицата, успеят да създадат може би най-добрия хорър шутър. Пожелавам им го.
Автор: Владимир Тодоров