SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

На фона на американо-европейския game монополизъм, амбициозните и неизвестни австралийци от LadiorSpot си поставят нелеката задача EXE или EXEcution да се превърне в хитова single и miltiplayer игра. За момента успяват, ако съдим по нарастващия интерес и популярността, която придобива играта.

Класическата рисувана анимация, умело миксирана с перфектно рендвани интра и безумната цел на вашата мисия правят ЕХЕ наистина вълнуващо изживяване. Ако при другите игри играете, за да не умрете, то парадоксът тук е, че

играете, за да умрете

Бавно, с желание и най-вече през 1542 г. Докато всички останали се мъчат да си представят бъдещето, то LadiorSpot интерпретират мрачното Средновековие и по-специално действията на Светата инквизиция. След кратък видео урок по средновековна история, придружен с множество литографии, изобразяващи сцени от изгаряне на вещици и уреди за мъчения, отивате в Глирлез. Фентъзи-името на този несъществуващ град контрастира със стриктните исторически препратки, но това е част от чара на този екшън-куест.

Вашата предопределена смърт започва в утрото на 16 ноември, когато откривате на врата си огненочервеното ЕХЕ. С това вашият ангел-пазител Шрихмот ви известява, че сте обвинени в ерес и много скоро инквизицията ще ви съди и разбира се, изгори на клада. Шрихмот, превъплътил се в паун, е полезен съветник, на когото можете да се доверявате през цялото време. Но и той, като всеки ангел се нуждае от подкупи, от рода на крак от жаба или

химен от девица

Избирайки героя, който ще пресъздавате, вие се сдобивате с редица безценни атрибути. Вещицата Глиния върви с черна котка, летяща метла и множество стъкларии с лечебни и/или безполезни мехлеми (вършат много добра работа, ако искате да заслепите някой от противниците си).
Магьосникът Кност – с множество практически магии и допълнителни екстри като островърхите си обувки, които могат да пронижат сърцето на разбеснял се инквизитор. Ученият Клинвесон има предимството на алхимичните си познания и знанията си по мистерии и мистицизъм. За кроткия селянин Брукс, заклал кокошката си с прекалено много плам, може да се каже, че вилата му се превръща в огнен меч и чесънът от сутрешната му закуска започва да лекува смъртоносни рани.

Играта е разделена на две основни части. През първата се разхождате в мизерния Глирлез, който няма изход и лутайки се из неговите мръсни улици трябва да съберете колкото се може повече предмети с магическа стойност. Обзалагам се, че авторите на играта едва ли помнят къде точно са ги поставили, но след не малко усилия успях да намеря всичко необходимо, за да оживея максимално дълго между колелата на разпъване и дълбоките тъмници.

Интерактивността в ЕХЕ ви позволява да обменяте информация с жителите на града за местонахождението на магическите предмети. Шрихмот ви насочва къде трябва да отидете, за да намерите някой просяк, от чийто съвет се нуждаете или с кой крадец трябва да направите размяна. Езикът е изключително цветущ, но недостатък е жаргонът на Сидни, който в повечето случаи ви пречи.

Втората част пресъздава залавянето и мъченията, които сте заслужили. В зависимост от предметите, с които сте се сдобили, можете да се отбранявате и убивате своите противници. По-голямата част от тях са доста брутални, но може да се каже, че и вашият герой не е за подценяване. Инквизиторите имат и помощници – симпатични демони, от които няма измъкване. Съпротивата ви само амбицира враговете ви и ги кара да стават още по-безмилостни и кръвожадни. Кулминацията е изгарянето ви на кладата, разположена в центъра на Глирлез, съпроводено с вледеняващи кръвта писъци, докато тълпата изпада в бурен екстаз.

Дизайнерите са се постарали да не нарушават хармонията на фентъзи характера и са придали лек анимационен елемент на своите герои, които на пръв поглед изглеждат малко комични и недоправени, но после така свиквате с тях, че ви гарантирам, че ще преигравате отделните епизоди само, за да се любувате на своето великолепие в средновековния разкош.
Интересно е и как става мултиплейърът на ЕХЕ. Според readme.txt всички еретици заедно се борят за достойна смърт, обединени срещу врага. А ако изчакаме до patch на версия 1.2, ще можем да играем от страната на самата Инквизиция.

От техническа гледна точка играта е много интересно направена – Full Motion Video е примесено с 2- и 3D-анимация, което ви дава много информация, както за Тъмните години от Средновековието, така и за напредъка или упадъка на вашия герой. Както можете да се досетите, FMV частта е в резолюция 400Х300, но самата игра ви дава възможност за 1024Х768 при 16-битов цвят, което си е истинско удоволствие за претенциозните очи на всички геймъри. Поддръжката на 3D-аудио и видеокарти прави играта още по-приятна, а софтуерният режим благодарение на гениалния енджин Iona, e много близък до ускорения режим, което дава възможност да се кефите дори с Pentium 120 и 32 MB RAM. Интересна е и възможността да играете играта без звук още от първото меню за настройки, но се питам кой от нас все още няма аудиокарта!? Авторите на енджина си залагат главите, че играта тръгва под Windows и без инсталиран DirectX, но нямах възможност да пробвам дали е истина поради качения при мен DX7a. Това заедно с

възможността за игра под DOS

e най-странното нещо, минавало през моето PC в последните 5 години! Играта под DOS беше на доста добро ниво и c толкова малки разлики, че направо не е за вярване. От Duke Nukem 2 не бях попадала на игра, която да не ми казва: “Тhis program cannot be run in DOS mode”. Все още има хора, които си падат по DОS и дори разработват игри за тази прекрасна и удивително лека операционна система. Най-интересното обаче си остават cheаts в играта: за тях беше необходимо отварянето на ехе.ехе и редактирането му САМО под гореспоменатата OS. И то с HEX file editor kато Norton Commander или PC Tools. При моя опит за редакция под Windows играта се скапа до степен на пълна невъзможност за пускане и се наложи да я преинсталирам.

Аз станах див фен на ЕХЕ, независимо от противоречия сюжет, и се надявам и вие за се присъедините към братството на желаещите да умрат по достоен начин, било то и само на игра!

Автор: Десислава Маркова