Evil Genius

Точно така трябва да започва денят на един зъл гений. Първо с обилна закуска, после бърз преглед на печата и малко по-обстоен преглед на съдържанието под полата на секретарката. Хрупайки “зли” бисквитки (“Evil Cracker Delights”) и посръбвайки от кафето, се запътвате към офиса си. Какво да свършим днес? Може би един хубав обир в Америка? Не-е, там валутата е гадна и необезпечена. А може би отвличане в Ходнурас? Между другото май е крайно време да се построи втора казарма, говедата станаха доста на острова. Мрънкайки под носа си поредния план, влизате в Контролната стая. Май ще се завладява светът… Мдам – точно това ще е. Какво да се прави – не е леко да си вманиачен мегаломан.

Тропико?

Има една поредица игри, които трудно можеш да вкараш в релсите на точно определен жанр. Такива са Tropico и Dungeon Keeper например. Не пасват напълно нито в графата симове, нито пък към все по-набъбващия отрасъл на тайкуните. Хубавото им е, че са все още нестандартни и новаторски, което донякъде се дължи на не съвсем добре центрираната геймконцепция. Но това, което им помага да изплават от блатото на монотоността и скуката, е хуморът, вложен от авторите. Може би по-младите от вас не си спомнят харизматичната особа на демона Хорни (всеки да му разбира името както си иска), но, метафорично казано, именно той създаде атмосферата на цинизъм и интерес в Dungeon Keeper.

Първи стъпки към глобалната доминация

Както споменах вече, целта ви в геймката е да завладеете света. Естествено, това няма да стане от само себе си. Затова първо ще трябва да си изберете архизлодей. Типажите са три и всеки се различава не само по външен вид, но и по глобални умения. Дебелият финансов магнат е спец в технологичното развитие. Червенокосата мадама има много силно влияние над подопечните си, а мистичният китаец е изградил връзки с правителствата по целия свят.

Освен със злодея ще разполагате с няколко помощници – първоначално един, а по-късно броят им ще се увеличи. Те са полезни не само с бойните си умения, но и със своите статистики на световната карта, където също могат да помагат за изпълнението на плановете ви.

Следващото ниво в пирамидата на организацията са слугите ви. Цяла сюрия шматкащи се насам-натам работници, пристегнати в жълти комбинезончета. Те изпълняват всички поставени им задачи, без да са добри в нищо друго, освен в строенето на сгради и коридори. Нямате пряк контрол над тях, но изкуственият им интелект е на доста добро ниво и не ги оставя безпризорни прекалено често.

В хода на играта ще можете да отвличате различни особи от световната карта, а след разпита им да получавате нов тип единица. След като се сдобиете с нея и разполагате с нужното оборудване, тя може да обучи работник на професията си. Имате три основни типа персонал – боен, научен и обслужващ.

Самото строене е доста лесно. На острова ви има затихнал вулкан –

перфектно местенце за една зла империя

разположена в недрата му. Прокарвайки коридори все по-навътре във вътрешността му, ще го оборудвате с помещения, нужни ви за постигането на различни цели. Това, с което ще трябва да се съобразявате, са наличното пространство (нищо не ви пречи да построите една огро-о-омна зала, но няма да има много смисъл в това), конкретните ви нужди и капиталът, с който разполагате. С разпита на нови заложници или крадейки планове на различни архитекти, ще получавате достъп до по-нови структури. Не всички от тях са предвидени за поставяне под вулкана. Някои можете да съградите само и единствено на повърхността.

По бреговете на острова бродят агенти от различни антитерористични фракции и туристи. Докато първите е най-добре да отстраните веднага, щом надушат леговището ви, то вторите са предимно досадна гмеж, която, уви, ако бъде стресната много (“Аз съм плик с тяло – БУУУ! Трепери!”), ще привлече вниманието на куките върху вас. За да държите зяпачите настрани от делата си, най-добре е да натъпчете нахилените им като тикви лица в едно хотелче, да си го оборудвате с казина и прочее шукаритети и да ви се махат от главата.

Тук се намира и летището – от него ще можете да разпращате агенти по всички краища на света. Задачата на шпионите е да се скатават, носейки по малко доходи на минута, да организират грабежи, и да конспираторстват. Всъщност зулумите ще са основният ви източник на доходи през цялата игра. Ще трябва да внимавате обаче – прекалено много агенти или прекалено дръзки акции в една област ще събудят вниманието на местните сили за сигурност и нищо чудно да организират акция срещу тях. Затова внимателно си подбирайте какъв персонал къде ще пратите, защото различните ви наемници имат свои силни и слаби страни.

Конспирацията

също може да се използва за събиране на капитал, но не е толкова ефективна. Основната й цел е да вдига престижа ви в очите на останалите гангстери. Това има двоен ефект – получавате повече задачи и възможности за зулуми, създавате си нови приятели и врагове, и последно (но не по-важност) влиянието ви се разраства, позволявайки ви да набирате повече персонал. И тъй като разходите на все още малката организацийка са като бездънна яма, постоянно ще се двоумите конспирация или обир да предприемете.

С всяка успешна акция обаче световните блюстители на закона ще се надъхват все повече и повече срещу вас. Това означава повече и по-добре въоръжени вражески агенти на островчето ви. Тук започва истинската битка. Ще трябва да оборудвате базата си с последната дума на проследяващата техника, да поставяте цяла симфония от различни капани и трикчета, за да държите съгледвачите далече от паричките и особата си.

Друга готина хрумка е развитието на агентите ви. По принцип са мързеливи нещастници, затова ще трябва да им осигурите добри работни места, стаи за почивка, кухни, медицински отделения и всичко, за което са успели да се сетят създателите на играта. Така ще поддържате вашите оперативни работници доволни и работоспособни. Никога не забравяйте, че недоволният агент е нелоялен агент и може бързо да саботира нещо, примамен от офертата на някой враг.

Бонбонесто

Графиката в играта е много сладка. Фигурките, макар и не много детайлни, са доста хитро нарисувани в леко комичен комиксов стил. При включване на всички визуални опции на макс играта става доста пищна, но все пак интересен е не толкова фонът, колкото анимациите на юнитите ви. Провеждането на разпит, тренировка или обучение са анимирани с такова вдъхновение, че могат да ви срутят от стола от кикот. Същото важи и за звука – приятни седемдесетарски мелодийки.

Всъщност цялата атмосфера в играта е белязана от 70-те и Бонд филмите. Получава се доста сполучлива геймка, която може и да не стане комерсиален мегахит, но е изключително приятна за разцъкване в някой и друг свободен час.

Автор: Георги Панайотов