by PC Mania
Microprose ще ви върне половин век назад, когато умението да се воюва във въздуха е зависело предимно от способностите на човека и неговия кураж, а не от бързината на някой силиконов чип.
Благодарение на новия симулатор, който е продължение на хита от преди четири години 1942: Pacific Air War, ще можете да завоювате небето над Европа в тревожните дни на Втората световна война. Въпреки че идва с три години закъснение, играта наистина си заслужава да се види, ако сте фен на симулаторите. Едно от нещата, което малко ме подразни в European Air War е, че играта е правена, сякаш руснаците никога не са воювали срещу Хитлер. Не че си падам поклонник на Червената армия, но не е хубаво да се изкривява историята чак толкова. Симулаторът ви позволява да постъпите на служба в Кралските военновъздушни сили на Великобритания, в бойната авиация на САЩ или пък в германското “Луфтвафе”. Можете да се включите в бойните действия на три различни етапа. Първият от тях е въздушната кампания на Хитлер срещу Великобритания през 1942-ра година. На този етап все още не можете да участвате от името на американците. На следващата година в бойните действия се включват и пилотите на Чичо Сам. В края на войната – през 1944 година – обединените сили на Великобритания и САЩ трябва с общи усилия да унищожат германската авиация, за да осигурят въздушна поддръжка за съюзническия десант в Нормандия. Както казва легендарният американски генерал Джордж Маршал, “не е възможно Европа да бъде атакувана с десант от Великобритания, докато “Луфтвафе” съществува”. Изглежда още тогава военните добре са знаели, че нито една сухопътна операция не може да успее без тотално въздушно превъзходство.
Ако си мислите обаче, че войната със стари самолети е лесна работа като карането на F-16 – по-добре се откажете още отсега. Въздушните машини от времето на антихитлеристката коалиция са бавни, не особено маневрени и могат да се отбраняват от противниците си само с картечници. Пилотът трябва да е истински виртуоз, за да успее да застане зад опашката на врага и да го напълни с олово. Стрелбата по наземни цели също е истинска мъка. Играчът обикновено разполага само със свободно падащи бомби, които определено не са най-точното оръжие. За разлика от съвременните си колеги, пилотът не разполага с компютърно прицелване или худ-дисплей. Той трябва да разчита предимно на интуиция, точно око и не на последно място – на своя късмет. Точно затова създателите на играта са се постарали да направят таблото на самолетите максимално реалистично. Уредите по него отчитат всичко – скоростта на полета, височината, оборотите на мотора, разположението спрямо хоризонта… За съжаление по това време самолетите все още не са имали радари и играчът трябва да се ориентира визуално за разположението на враговете си. Незначителна помощ оказват пилотите на останалите самолети, които отвреме навреме подсказват в коя зона се намира най-близкият враг. В общи линии трябва да си отваряте очите на четири и да стреляте точно с картеницата. Към края на играта боецът ще може да изпробва и най-съвременните оръжия за времето си – неуправляемите ракети, както и да покара първия реактивен изтребител в света – фашисткия “Месершмид” Ме-262А-1. Ако играете с авиацията на Третия райх, с раздразнение ще забележите, че разговорите по радиостанцията се водят на немски. Не се притеснявайте обаче, можете да си включите и субтитри на английски, ако не сте на “ти” с езика на Гьоте и Шилер.
Ако пък не си падате по германската авиация – нямате никакви проблеми. Можете да покарате легендарния бомбардировач B-17 “Летяща крепост” и да сравните със земята столицата на Третия райх. Изобщо в European Air War можете да летите на почти всички самолети, използвани във Втората световна война, с изключение може би на руските и японските. Но кой ти гледа в тази жега…
По-голямата част от действието на симулатора е ориентирана към въздушните битки. Най-честите операции са или патрулни мисии, или прихващане на противникови бомбардировачи, или ескортиране на съюзнически самолети. Понякога трябва да направите на пух и прах някоя противникова база или летище.
За първи път обаче виждам въздушен симулатор, където участват толкова много самолети наведнъж. Направо изумях, когато 30-40 съюзнически изтребителя се изправиха срещу аналогичния брой германски въздушни асове. Предполагам, че точно така са изглеждали въздушните сражения по онова време.
Докато играете ще се сблъскате с една леко досадна подробност – изтребителите и бомбардировачите летят твърде бавно. Но какво да се прави, по онова време не е имало свръхзвукови двигатели. Често ще се налага да летите по 5-10 минути, без да се случва нищо. Затова използвайте по-често автопилота и функцията за ускоряване на времето. Но внимавайте през това време да не забиете нос в някой хълм.
Иначе графиката на играта е на високо ниво, както между впрочем и на повечето симулатори от последните няколко месеца, които използват възможностите на триизмерните видеоускорители. Доста приятно е да видиш слънчевите отблясъци по стъклото на кабината си или пухкавите облаци, които забулват земята на височина над 20 000 стъпки. Много реалистично са направени и експлозиите от противовъздушната отбрана на противника. Най-реалистично обаче е усещането, когато вражеските изстрели разцепват крилата на твоя самолет. Това обикновено е последното нещо, на което играчът може да се “порадва”, преди да рестартира мисията.
Така че, ако сте фен на симулаторите, пробвайте и European Air War. Играта не е епохално откритие, но това не значи, че не е приятна. Освен това през тази година ретро-симулаторите не бяха чак толкова много, за разлика например от клонингите на Quake 2…
Автор: Момчил Милев