Северна Европа. Кътче от Стария свят, което почти никой в гейм индустрията не забелязва. А там се крие такава перспектива за хубави игри с увлекателни “северни сюжети”. Нима не ви допада да се подвизавате като мощен викинг в Rune? Лично на мен ми хареса. Да, Скандинавия е място, богато както на легенди, така и на истинска история. А едно добро гейм-студио би могло да ги превърне и двете в първокласна игра. Точно това са се опитали да направят и хората от Strategy First, които са отговорни за не едно или две качествени реалновремеви стратегии. А сега да се потопим в самата игра. Та, действието се развива в Северна Европа в периода
1275-1340 г.
Както всички знаем, това са златните години на Средновековието. Нека поясня какво значи това – не само рицари, дами на тяхното сърце, приключения и кръстоносни походи за освобождаване на Светите места, но и мръсотия, мизерия, опустошителни епидемии и най-вече – смърт. Не звучи много окуражаващо, а? За радост (най-вече наша), всички тези гореспоменати недостатъци на Средновековието засягат предимно простолюдието, което значи, че монарсите си живеят охолно и без никакви лишения. Естествено, в Europa Universalis: Crown of the North поемата ролята на крал, дук или маршал. Имате избор между общо шест кралства в Северна Европа. Вашата цел е за времето между горепосочените дати да завладеете целия север или да водите по точки компютърните си опоненти. На пръв поглед това изглежда доста лесно, но всъщност изобщо не е така.
Като за начало нека разгледаме икономиката на кралството ви. Както винаги, основният ресурс са парите. Те идват от данъци и най-вече от продаването и купуването на всякакви стоки. За разлика от Europa Universalis 2, сегашното продължение не е чак толкова насочено към търговията. Вашата държава всъщност може да се издържа и сама. Правичката да си кажа, Crown of the North доста се различава от предишната геймка от серията. И не само заради търговията. Сякаш новият продукт на Strategy First е много по-мизерен и недовършен. Повечето опции от старата EU ги няма. Разбира се, липсата на всякакви огнестрелни бойни единици като артилерията е обяснима, просто защото действието в играта се развива през Средновековието. Но стига сме говорили за пропуските. Нека намешаме и
самия геймплей
Успехът в тази игра зависи главно от отношенията с другите слоеве на обществото в кралството ви. Това са благородниците, църквата, търговците и, разбира се, селяните. Всяка ваша дипломатическа постъпка влияе на общественото мнение. Например ако дадете повече земи на благородниците, селяните определено ще са недоволни. Също така ако подхвърлите житниците си на простолюдието, търговците ще се намръщят, да не говорим за църквата, където няма угодия. Искам да ви предупредя, че всяко недоволство от страна на поданиците ви си има граници. Ако не направите нещо, за да замажете положението, много скоро може да избухне и бунт.
От време на време в кралството ви ще се появява и по някой друг еретик и ако го предадете на Инквизицията, ще спечелите пари, но ще загубите от вашите “victory points”. Да, това също е показател, с които ще трябва да се съобразявате. Ако в края на играта, тоест “в лето господне 1340-то”, не сте анихилирали всичките си врагове, то тогава ще спечели владетелят с най-много точки. А те се трупат като ъпгрейдвате сградите си, побеждавате в сражения или водите успешна дипломация. Последното е доста трудно, защото все някой остава недоволен и ви обявява война.
А какво става,
когато бойните действия се развихрят
Единиците ви се делят на морски и сухопътни. Ще започнем от сухопътните. Това са обикновената пехота, пиконосците, арбалетчиците, леката конница и рицарите (които се явяват тежка кавалерия). Всеки един от тези юнити се появява при определен ъпгрейд на някоя сграда. Различните видове войски си имат специално предназначение. Например пиконосците са подходящи за борба с кавалерията – била тя тежка или лека. Затова играчът винаги трябва да групира армиите си от разнообразни типове единици. Дипломатическите ви отношения с някои средновековни инстанции също могат да повлияят на войската ви. Например папата ще се опита да забрани използването на арбалетчици и ако искате църквата да е доволна, трябва да премахнете този род войски. Но, ако сте чешит, ще си ги запазите. Все пак това са стрелци. Рискувате обаче да си навлечете гнева на духовенството.
А сега да обърнем внимание на морските ви сили. Имате на разположение три вида плавателни съдове. Първият е по-скоро товарен кораб с ограничен боен потенциал. Вторият плавателен съд е нещо като викингски дракар, но малко по-широк. Третият кораб е добре познатата на всички каравела. За жалост, тя е последният и най-добър кораб, с който играчът може да разполага. Различните видове “лодки” ще получавате след ъпгрейд на пристанището.
А сега за дългоочакваните битки, които всъщност не са нищо особено. Просто гледате как единиците ви се стопяват с по една-две и така, докато по-малката армия загуби битката. Аналогична е ситуацията и с морските сражения. Безинтересно, а? Обсадите на замъци са същата скука. Тоест малко по-различна, де – просто гледате как едно катапултче на картата помпа градската защитна стена, докато армията ви разбива остатъците от вражата войска.
Графиката, за жалост, си е останала на същото ниво, на което се радвахме (или не се радвахме) в предишната игра. Отново липсват каквито и да е визуални ефекти, което прави облика на играта доста еднообразен. Но поне като цяло визията не дразни с нищо.
Автор: Христо Танушев