Empires: Dawn of the Modern World

Нормално е, когато някой спомогне за създаването на нещо качествено и хубаво, очакванията спрямо него да са завишени. По тази логика може би вече трябва да сте се отправили в търсене на Empires: Dawn of the Modern World, след като върху нея се е трудил екипът, създал Empire Earth, и самият Рик Гудман, който е един от дизайнерите, работил над култовата Age of Empires. Не винаги обаче очакванията биват оправдани. Понякога сме свидетели на грозни издънки и оставаме крайно разочарование от хората, на които някога сме вярвали и с нетърпение сме чакали да зърнем техните творения (справка – Heroes IV и New World Computing).

В този случай за щастие няма такова нещо. Empires: Dawn of the Modern World следва логиката, описана малко по-нагоре, и наистина си личи, че играта е създадена от хора, които разбират от работата си.

Empire Earth II?

Empires: Dawn of the Modern World е реалновремева стратегия, подобна на Age of Empires и най-вече – на Empire Earth. Приликата си личи предимно на ниво геймплей. Най-голямата разлика обаче е, че Empires фокусира върху по-малък времеви период и ни предоставя управлението на по-малко на брой игрови нации. Интересното в соловия режим на играта е, че той обхваща около хиляда години от историята на човечеството. В трите огромни кампании ще се натъкнете на Ричард Лъвското Сърце и ще съпреживеете събитията в Англия от периода 1182-1190 г., на адмирал Юй и събитията в Корея от 1590-1597, а като за финал ще станете свидетели на Втората световна война и ролята на генерал Патън в нея.

Всяка от трите кампании се различава коренно от другите. Ерите, в които се развива действието, са средновековие, имперските години и Втората световна война. Останалите две епохи (барутната и Първата световна война) са пропуснати в кампаниите, но ще можете да им се наслаждавате в мултиплейър или скърмиш режим. Всъщност, заигравайки се на Empires: Dawn of the Modern World, установих, че докато се мъча над кампаниите, имам чувството, че играя три различни игри. Всяка от трите кампании притежава собствен чар и е сама по себе си сериозно зарибяваща с история и развитие на сюжета. Още повече реалните факти и личности засилват интереса. Направи ми впечатление, че даже и корабите от флота на американците са с истински имена.

Качество за сметка на количество

Лично на мен идеята за такива скокове във времето, каквито се извършват в Empires, ми се стори малко странна. А именно от периода на сражения с мечове, конници и т.н, през ерата на битките с пушки и топове, та чак до Втората световна и смъртоносните танкове и самолети. Но когато видях с очите си за какво става въпрос, реших, че идеята не е толкова лоша и че от тази игра всеки може да изкопчи по нещичко за себе си и да остане доволен. Когато си пускате игра срещу компютъра или хоствате LAN гейм, можете да избирате и ерата, от която да започнете и до която да стигнете. Това ви дава свобода на избор. Ако не харесвате някоя от ерите, можете просто да я пропуснете. Ще можете да застанете на чело на Англия (или Обединеното кралство), Русия, Америка, Франция (или франките), Корея, Китай и Германия, за разлика от Empire Earth, където броят на цивилизациите е двадесет и една! Тук принципът “качество за сметка на количество” е най-очевиден – сега съперничещите си държави са далеч по-добре диференцирани, имат по-ясно откроен облик и всяка една от тях е претъпкана с най-различни характерни черти.

Всяка от нациите е силна в дадена сфера. Например англичаните са добри в корабоплаването, немците имат най-яките танкове и бронирани машини през Втората световна, а китайците се справят перфектно в ерата на огнестрелните оръжия. От друга страна, французите пък са умели в защита. В играта има голямо разнообразие на единици (повечето от които имат и специални умения), сгради и ъпгрейди, което спомага за по-голямата възможност за тактическа победа над врага. Присъствието на герои “а ла WarCraft III” също разведрява общия пейзаж. А фактът, че битките се развиват по земя, суша и вода, позволява на играча да отпусне юздите на стратегическото си въображение до краен предел.

Основи на играта

Популационният лимит в Empire: Dawn of the Modern World може да се регулира. В зависимост от желанието на играчите, той може да достигне до невероятните цифри от осемдесет хиляди (това число обаче се разделя по равно между всички участници в играта). За да се получават по-интересни геймове, добре е да играете с по-голям лимит, но ако машините ви не са на достатъчно добро ниво, ще трябва да се задоволите с по-малък. 

Както във всяка подобна стратегия, за да се развивате благополучно, ще трябва да се снабдявате с няколко типа суровини. Ресурсите са четири вида: злато, дърво, камъни и разбира се – храна. Всеки от тях е важен сам по себе си. Дървото се използва най-много при строеното на сгради. Камъните – при вдигането на защитни кули и огради, златото – за ъпгрейди и хора, а за храната – вие си знаете. В зависимост от това с коя нация си изберете да играете, ще е необходимо да наблегнете на различен ресурс в самото начало. Едните ще имат повече нужда от дърва, другите от храна и т.н.

Empires: Dawn of the Modern World предлага два доста любопитни режима на игра – Empire Builder и Action. В първия, както може би се досещате сами, се залага повече на плавното и постепенно развитие и на една далеч по-дълга и по-стратегическа игра. Докато при втория вариант вниманието е съсредоточено предимно върху сраженията и играта свършва далеч по-бързо. При него ерите минават по-бързо, а и ресурсите се набавят за по-малко време. Двата режима могат да бъдат разцъквани както в мултиплейър, така и срещу компютър на дадена произволна карта.

В лицето на врага

Вече трудно можем да попаднем на стратегия с лош и некачествен енджин. Или поне в случаите, когато авторът е реномирана фирма. Почти всички нови игри са с добра 3D графика. Empires: Dawn of the Modern World не прави изключение. Нейната визия е доста по-добра от на повечето новоизлезли реалновремеви стратегии. Чрез опцията за приближаване можете да видите забележителни детайли. Сградите, хората, танковете, корабите, самолетите и всичко останало са перфектно изпипани и радват окото. Лесното въртене и приближаване на камерата и различните гледни точки правят играенето на Empires: Dawn of the Modern World още по-приятно. Имате възможност дори да погледнете през очите на своите единици и да се сблъскате с мутрата на врага лице в лице. Със сигурност обаче най-красивата част от Empires е морето. Всички водни басейни в играта са адски красиви. Битките по вода между кораби и подводници също не са за изпускане.

За финал бих казах, че играта заслужава вниманието на всеки геймър. Единственият й минус, ако може да се нарече въобще минус, е известната й прилика с Age of Empires и Empire Earth. Въпреки това Empires: Dawn of the Modern World има с какво да изненада закоравелия реалновремеви стратег и да му предложи поредната порция от исторически сражения, примесени с един задълбочен геймплей, сервирана от самия Рик Гудман.

Автор: Асен Георгиев