by PC Mania
Спомняте ли си играта, излязла в средата на миналата година, която се казваше Earth 2150? Не! Нищо фатално. Освен че беше една от първите триизмерни RTS, в нея имаше и няколко нелоши идеи. Но не в това се крие същината на историята, която ще ви разкажа. Все пак става въпрос за самостоятелна игра, създадена на базата на енджина на Earth 2150. The Moon Project не може да се определи като продължение или разширение (expansion), а действието се развива по едно и също време, но на друго място. Ако има нещо, от което според мен страда Earth 2150, това е историята. Съответно и The Moon Project автоматично наследява този недъг.
Както се досещате, събитията се развиват в годината, спомената още в заглавието. Човечеството е преживяло трета по ред световна война и тя не му се е отразила никак здравословно. След всички претърпени катаклизми наближава нова катастрофа, която този път може да се окаже последното нещо в историята на homo sapiens. В резултат на множеството ядрени експлозии, съпровождащи глобалния конфликт
орбиталната траектория на Земята се променя
частично. Това е достатъчно, за да изпрати нашия свят на гибелно пътуване с крайна спирка Слънцето (онова същото, на което дължим живота на планетата). Е, какво пък. Ако ще се мре, поне да не стоим със скръстени ръце, а да избием колкото се може съпланетяни! Всъщност ако създателите на играта се бяха сетили за това, можеха да си спестят усилия около по-нататъшното измисляне на историята.
На Земята се оформят 3 фракции – United Civilized States, Eurasian Dynasty, Lunar Corporation. Няма да ви отегчавам с дълги разкази за идеологията, историята и стремежите на всяка от тях. Ще кажа само, че UCS са привърженици на роботиката, ED се занимават с технологични проучвания и разработки в областта на руската военна техника от периода на Студената война, а за лунните типове от LC – че са много богати и могат да си позволят нестандартни решения. Но все пак какво още кара трите групировки да се хванат за гушата, освен заради спорта? Борбата, разбира се, е за ресурси, а целта – да се построи космически кораб и да се спаси част от човечеството. Проблемът е, че има ресурси само за един Ноев ковчег, така че,
братя, на война!
Като оставим настрана войната, по това време стават и други интересни работи. Така, както кротко си живеят на нощното светило, нашите лунни братя кроят планове за бъдещето ни така, че то да бъде за тяхна изгода, а именно – да ни набутат в ковчези и заровят по-надълбоко. В The Moon Project ще разберете, че името на въпросния лунен проект всъщност е “Project SunLight”. Каква слънчева светлина бе, хора – нали летите към слънцето! Но както и да е. Идеята на проекта е да се конструира огромно оръдие, с което да се обстрелват обекти на Земята. Щом научават новината, UCS отпрашват към Луната с огромна армада на “цивилизационна” мисия. И понеже ED не искат да останат нецивилизовани, бързо се намесват, просто за да не губят форма. Все пак като оставим настрана комичната абсурдност на целия сюжет, в играта има неща, които заслужават внимание… Но за да довърша критиките, държа първо да отбележа, че
интерфейсът е отвратителен
В почти всички RTS-та от WarCraft II насам, които съм играл, за движение и нападение се използва десният бутон на мишката. Не мога да разбера защо в Earth 2150 това трябва да става с левия. На това ли се вика технологично нововъведение…? Е, може би аз малко прекалявам. Това не е болка за умиране. След 10 минути се свиква. Играта обаче не стопля добре при всяко цъкване с мишката. Не, не ми е повреден хардуерът, питайте Диабло ако искате (макар че той отдавна е мъртъв и едва ли ще може да ви каже нещо). Получава се наистина глупаво, когато си мислите, че сте избрали някой ваш хеликоптер, а всъщност карате танковете да прелетят над близкия хълм. Горките бронирани машини започват да си търсят проход и минават през едни места, направо не е за разправяне.
По време на игра възникват и други проблеми, ама нямам нерви за толкова критика. Пък има и още. Но да карам по-нататък – всяко нещо по реда си. Играта е доста богата на технологии, пълна е с ъпгрейди и други такива. Тук се появява поредният недостатък. В общи линии по мои груби сметки броят на изследванията, които можете да правите с всяка фракция е около 80. Да речем, че на мисия се падат 20-25 разработки. Ако всяко изследване се прави средно за около две минути (може и по-бързо, ама трябват пари),
една мисия ви губи по 40 минути в чакане
Построявате защита, определяте науките и излизате да пийнете по едно с приятели. После се прибирате и играта може да започне. Супер!
Мисля, че е време да кажа и нещо хубаво. Държа да ви предупредя, че не си го изсмуквам от пръстите. Това е нещо, което отдавна очаквам. Още когато играехме добрия стар WarCraft, питах защо всяка единица не си повишава показателите поне малко след определен брой убийства. Това ще стимулира играчите да си пазят войските, тъй като в даден момент бойните единици ще станат толкова героични, че да вършат всичко сами.
В The Moon Project се случва точно това. Колкото повече успешни боеве преживее някоя бойна единица, толкова по-силна става. Всичките й показатели се повишават, а увеличението зависи от базисните стойности, които тя има в “новобранския” статус. Така става излишно присъствието на “героите”, познати ни от игрите на Blizzard. Просто вие сами си ги създавате, а войските могат да се пренасят от една мисия в друга. След излизането на Red Alert 2 обаче и трупането на опит не е нещо, с което Moon Project може да ни впечатли.
Друга особеност на играта е, че битките могат да се водят в различни моменти на денонощието. Когато слънцето залезе, базите започват да греят като коледни елхи и ако организирате нападение по тъмно, най-добре изгасете фаровете на бронираната си техника. Така ще можете да нанесете изненадващ удар.
Графиката е наистина добра и изглежда е единственото изпипано нещо в играта. Звуците на бойните единици са страшно изтъркани и не придават никаква индивидуалност на войските. А когато чуете за стотен път истеричен писък “They are attacking”, при условие, че сте изградили бетонна защита, направо може да посегнете към чука.
И за да не оставя критиката си незавършена, ще добавя, че цялата игра изглежда някак недодялана. Дори не мога да си го обясня. Хванали се хората, направили един готин графичен енджин, скалъпили някаква история, която е като извадена от Библията, грабнали една-две идейки от жанра, добавили още толкова от себе си и до тук.
И моят разказ свършва тук. А вие сами преценете.
Автор: Павел Панков