by Стефан Червенков
Винаги съм предпочитал сложните RPG-та. В игри като Diablo и Sacred няма нищо лошо, забавлявали са ме дълго, прекарал съм не една безсънна нощ мъчейки се да изкарам ей-оная шапка в детството си, но винаги ще предпочитам Baldurs Gate. Или Dark Souls, да речем.
Самата идея на looter RPG игрите не ми е точно по вкуса – избиваш армии от всякакви гадове, с надеждата накрая да ти падне броня или оръжие с мааалко по-добра от това което имаш. После – повтаряш същото до безкрайност. Все пак, ако играта е добре направена съм склонен да и дам шанс, и кой знае – може дори да успея да се пристрастя към нея.
Dungeons of Edera е точно такъв тип RPG – избиваш орди от врагове, луутваш труповете им с надеждата да ти се падне нещо яко. После повтаряш. Но дали е добре направена?
История ли? Какво е това?
Историята не е точно най-силното място на игрите от този тип, и Dungeons of Edera не прави изключение. След като изберете пола, външния вид и стартовите оръжия на героя си, вие бивате хвърлени директно в екшъна. Добре де, има някаква история – големия лош напада селото ви и избива почти всички, включително вашите родители. Подпомагани от войн-ветеран който също живее там, вие трябва да си отмъстите. Доволни ли сте?
След като избиете всички лошковци в селото, включително и големия бос, разбирате че лошите са цяла империя. Ясно, трябва да продължите с ритането на задници.
Селото
Част от играта е да развивате селото си, като наемате трейнъри за различните умения и го снабдявате с ресурси. Нещата които отворите и построите остават достъпни и за следващи преигравания (ако решите да започнете отначало или пък играете на hardcore трудност и умрете) така че си струва да инвестирате не особено трудно изкараното си злато.
Освен че е начален хъб за вашите куестове (до един момент в играта, в който се местите в по-голям град със същите функции) в селото можете да продавате намерената плячка, да си ковете брони и варите елексири, да си наемате другари (много подобни на NPC компанионите от Diablo 2) или просто да се наслаждавате на, е, нека сме честни – не особено красивия пейзаж.
Black magic
За разлика от по-известните заглавия в жанра, тук класовете са заместени с различни умения разделени на групи, подобно на това което виждаме в Skyrim. Искате да използвате аури на Паладин, докато стреляте с лък и мятате огнени магии? Няма проблем – само трябва да вдигнете нива, да разпределите точките си и да наемете учители за по-сложните умения във всяка дисциплина. Ако пък сте недоволни от начина по който сте създали своят персонаж, винаги можете да ресетнете използваните skill points и да ги разпределите наново. Без да са нещо невиждано, уменията в Dungeons of Edera са добре измислени и балансирани, без нещо да е прекалено слабо или пък прекалено силно и на практика – задължително.
Казвайки това, трябва да отбележа че магиите все пак са доста по-силни от дисциплините за близък бой, и това важи както за вас, така и за враговете. Стрелбата с лък пък е някъде по средата – стрелите причиняват много щети (особено при headshot), дават ви възможност да се изправяте срещу враговете един по един, но за сметка на това започвате само с четири стрели и всяка има нужда от 20-на секунди за да се въстанови. Качвайки нива и наемайки учители рейнджъри обаче, можете да покачите броя на стрелите си, превръщайки лъка във валиден начин да наказвате лошите.
Битките
Бойната система в играта е любопитен микс между Diablo и Dark Souls. Ако това ви звучи немислимо, нека се обоснова. Срещу вас се изправят армии от врагове, нерядко поне по 5-6 наведнъж, и имате право да използвате колкото и каквито искате умения, сложени по quick слотовете – стига да имате мана или stamina за тях.
Битките обаче са малко по-сложни от просто натискане на едно копче. Противниците ви блокират ударите ви, парират, използват умения и призовават още врагове, а кръвта им бавно но сигурно се възстановява с всяка секунда. За да надделеете над по-силните врагове е жизненоважно и вие да използвате някой от начините за избягване на ударите, но внимавайте – блокирането със щит, премятанията насам-натам и подскоците източват вашата stamina, и ако тя стигне 0 ще останете напълно безпомощни за няколко секунди.
Бих казал, че размазването на враговете в Dungeons of Edera ми достави доста удоволствие, но трябва да спомена и два големи минуса на бойната система. Първо – ударите с хладно оръжие зашеметяват и прекъсват изпълнението на удари и умения. С малко по-бързо оръжие можете да заклещите голяма част от melee противниците в безкраен stun lock – и това важи дори за някой босове.
Второ, и по-важно (поне за мен, не обичам да играя с магии) – магиите са много по-ефективни от близкия бой. С малко инвестиция в някоя от магичните школи, скоро ще започнете да стопявате здравето на враговете доста преди да стигнат до вас. Обратното също е валидно – най-често умирах от огнени/ледени/отровни/etc лакомства, метнати по мен от гадина до която не съм успял да се добера. Ако тези двете неща бяха малко по-различни, бих дал на играта по-добра оценка.
Плячката
Разбира се, за всяко уважаващо себе си ARPG се очаква да ви залива с тонове брадви, мечове, брони и бижута, и Dungeons of Edera не прави изключение. Плячката се излива буквално на реки, и поне в началото често ще сменяте по нещо след всеки мини-бос или отключен сандък.
Ако изберете да играете на средна трудност, всеки път щом умрете ще губите неекипираните предмети от инвентара си, а пробвате ли се на hard – ще губите и екипираните. Затова е добра идея да си оставите един, та защо не и два чифта броня и оръжия в сандъка, който ще намерите в селото. Всичко се случва (а вие сте сериозни геймъри и няма да играете на easy, нали?).
На края на всяко “ниво”, след като изпълните мисията си и убиете level бос-а, ще можете да си изберете и нов “boon“. Boons са различни предмети, които ви дават пасивни бонуси, и времето и натрупването на такива, можете да станете наистина силни.
Графика, звук, бъгове
Бяхте ли чували за тази игра до този момент? Не? Не е особено изненадващо, имайки се предвид, че е първото отроче на поредното инди студио съставено от шепа хора. И това си личи.
Графиката е на ниво отпреди 10-на години, с непрекъснато повтарящи се елементи и местности, странни гличове и странни движения. Това не е от особено значение за ARPG, но трябва да се отбележи.
От друга страна, изборът да се използва пълноценно 3D за такъв тип игра отваря нови възможности – безбройните пещери, замъци и подземия из които ще избивате чудовища и събирате плячка са на различни нива, и понякога е нужно малко въображение за да измислите как да стигнете до ей оня тунел или ей онази врата.
Музиката в играта е приятна, за жалост обаче всички куестове са озвучени и то ужасяващо. Разбирам че е модерно, но моля ви създатели на игри, ако нямате пари за професионални артисти, то поне наемайте аматьори които всъщност познават езика на който четат реплики.
Откъм бъгове и стабилност Dungeons of Edera ми направи приятно впечатление – всичко работи нормално, с изключение на един-единствен случай в който плячката от отворен от мен сандък падна на място, на което нямаше как да я достигна (и като истински българин, направих скрийншот за да се оплача).
Оценка
Незнайно защо очаквах, че Dungeons of Edera ще е поредната глупост която ще оплюя и подиграя. За моя изненада, игрицата е стабилна, и успя да задържи вниманието ми за по-дълго, отколкото очаквах.
Без да ръся суперлативи, определено можете да прекарате няколко часа избивайки орки, бандити и немъртви в безкрайните тъмници и гробници на Edera.