„Наследникът” на Dungeon Keeper е вече тук. Как са се справили Realmforge с нелеката задача хем да удовлетворят изискванията на старите фенове на култовата игра на Питър Молиньо и същевременно – да добавят нови неща, така че да не изглежда прекалено очевиден copy/paste?
Да видим…
Имало едно време един щастлив подземен господар
Той разполагал с просторно подземие, пълно с несметни богатства. И всеки, който дръзнел да влезе в него, за да се докосне до тях, обикновено не излизал с всички свои крайници.
Един ден обаче Калипсо – сексапилното и извратено гадже на лорда – решава, че е крайно време да скъса с него и да седне на трона му. За да му направи мръсно, тя отваря множество портали към царството, от които се изсипват един куп герои. На него не му остава нищо друго, освен да си плюе на петите. В крайна сметка – както бе казал един американски генерал – „Ние не отстъпваме, просто напредваме в друга посока”.
Вие, разбира се, поемате управлението на същия този несретник, изритан от своя трон. А целта ви – да възстановите властта си и един ден да отмъстите на Калипсо.
Дотук Dungeons не впечатлява с абсолютно нищо. Историята е семпла, а първите няколко минути с играта могат спокойно да ви откажат от нея. Но в никакъв случай не се подлъгвайте на скучното интро и нескопосания туториъл, който бърза да ви изсипе на главата почти всички основни концепции на играта. След него ви очаква истинско стратегическо блаженство.
Макар и приликите с Dungeon Keeper да не са една и две,
в основата си Dungeons се различава коренно от класиката на Молиньо
Като подземен лорд, вашата цел е да построите най-хубавото подземие с помощта на верните си и страхливи гоблинчета. Търкалящи се черепи в ъгъла, саркофаг с незнайни кости в отсрещната стая, висящи вериги на стената в библиотеката, която пък е пълна с всевъзможни интересни четива… И какво ли още не.
Dungeons обаче не е най-обикновен тайкун. Веднъж щом решите, че разполагате с всичко необходимо, можете спокойно да отворите порталите, водещи към вашето подземие. От тях, през определен период от време, ще започнат да влизат всевъзможни герои, всеки от които има свои собствени нужди. Едни се радват на блясъка на златото и пълнят джобовете си с жълтици, трети имат садистични нужди и се кефят в случаите, когато вашите чудовища ги бият, други пък търсят по-хубави брони и оръжия и т.н. И тук идва най-интересното – вашата цел, като подземен лорд, не е да ги убивате! Поне не веднага. Първо, трябва да задоволите нуждите им и чак след това – точно, когато решават да напуснат подземието ви, доволни от живота – да ги посечете и да ги вкарате в затвора, където ще съжаляват до последния си дъх, че въобще са се осмелили да стъпят в царството ви.
Само по този начин ще спечелите повече soul енергия – може би най-важният ресурс в играта. С негова помощ ще купувате най-различни джунджурийки, които пък, от своя страна, увеличават престижа на подземието ви, ще примамват по-мощни герои и ще ви правят по-влиятелни и по-силни. Третият основен ресурс в Dungeons, разбира се, е златото – то се извлича основно от труповете на приключенците и ви е необходимо за изграждането на затвори, библиотеки, оръжейни и др. подобни. Или пък, както вече стана дума, се използва за примамка на по-алчните приключенци. Поставете една купчина на земята и ще видите как очичките на по-посредствените герои буквално ще блеснат от щастие, веднъж щом я видят.
Трябва да си призная, че първоначално бях особено скептично настроен към Dungeons. Оказа се обаче, че концепцията на Realmforge всъщност действа изключително добре на практика. И е особено зарибяваща.
Отново, подобно на Dungeon Keeper,
ще разполагате с набор от всевъзможни чудовища
които ще се бият на ваша страна – прилепи, скелети, паяци, върколаци, огнени ангели – но над които нямате какъвто и да било пряк контрол. За разлика от оригинала обаче, тук те стоят единствено там, където поставите тяхната пентаграма. С други думи – стратегическото им поставяне във вашето подземие е от съществено значение. Хем да попречите на героите да залеят царството ви, но и хем да не ги убиете твърде бързо, преди нуждите им да са задоволени напълно.
Единствената единица, която можете да управлявате директно, е самият подземен лорд. От една страна, имате възможност да го движите като в стандартна реалновремева стратегия, но, от друга, можете да погледнете през очите му и да разгледате вашето подземие по-отблизо. Колкото по-напред в играта напредвате, толкова повече точки ще печелите. Впоследствие, те могат да бъдат разпределяни в няколко основни статистики – като сила, интелигентност, ловкост и т.н. – както и в три Diablo-подобни дървета с умения. Едно от тях ще ви направи по-ловки в битките и ще ви научат на нови магии, другото ще облагодетелства строителните ви умения, докато третото подобрява различни аспекти от вашата особа. А дори и да загине в битка, това не е фатално, той ще се съживи отново край т.нар. Dungeon Heart. То е онова, което трябва да пазите като очите си. Ако героите успеят да достигнат до него и го унищожат, играта свършва.
Към всичко това можем да прибавим и различни предизвикателства, които имате всяка мисия, странични куестове и допълнителни противници, които изскачат периодично от някой подземен коридор и се втурват към сърцето на подземието.
Въобще – не е скучно да си подземен лорд
Винаги има нещо, което може да те изненада… Няма как да не отбележим и специфичния хумор, който блика на талази от Dungeons. Особено от описанията на различните джунджурии. Да вземем например закачените на стената вериги – „Ако някой ви каже, че иска просто да повиси в подземието ви, винаги можете да го закачите на тях”.
Въобще – Dungeons е задължителна за всички фенове на Dungeon Keeper. И не само. Онези от вас, които обичат да се надсмиват над доброто и нямат нищо против по-нестандартните и предизвикателни стратегии, също ще останат очаровани от това малко и непретенциозно заглавие.
Автор: Владимир Тодоров