by PC Mania
С Кало се знаем още от времето, когато съществуваше онлайн първият български ролеви форум за Dungeons & Dragons и други такива игри. Тогава Кало влизаше там с ник “Stormbringer” и още учеше в Испанската гимназия. От тогава обаче мина доста време, Кало отдавна завърши и замина за Англия, откъдето обаче успя да ми изпраща D&D книги, както и книги за програмиране и уеб дизайн, за което още съм му безкрайно задължен! Но неговото странство във Великобритания също приключи и той се завърна отново в България, където реши да си направи собствен уебсайт за търсене на имоти, а после заработи и по други свои проекти. Така или иначе, тази днешна среща с него ще бъде именно за хобито D&D, с което той, а и аз, ако трябва да съм честен, стартирахме всичко в самото начало. От социалните мрежи съм запознат, че Кало в момента активно води свои ролеви игри в тази система като DM и планира да заиграе дори още по-активно. Нещо повече, никога няма да забравя как сам тръгна да превежда всичко в Starter Set на 5Е изцяло на български и за нашите родни Водещи и Разказвачи. В опит да си поговорим с Кало за тукашното и българско “про-водене” на ролеви игри, е и това настоящо онлайн интервю. А сега даваме най-после думата на DM Калоян Янкулов и го поздравяваме сърдечно!
Това интервю за PC Mania с DM Калоян Янкулов се води от Дамян “Yann Gamgee” Христов и някои от изказванията на Калоян са лично отправени към него, още повече, че Дамян също води ролеви игри:
PC Mania: Кало, здравей, и се радвам, че твоят интерес към ролевите игри и в частност към D&D се поднови отново, тъй като по мои спомени, може би в Лондон, имаше един период, в който бяха поспрeли нещата относно воденето и сесиите при теб. Така или иначе, добре дошъл на страниците на нашето и вече онлайн списание за електронни и видео игри PC Mania, където точно днес с теб ще си говорим за настолни ролеви игри. И така, да започваме, че нашите читатели чакат! Нека първо да те запитам за това КАК ти самият откри тези игри и ЗАЩО изобщо реши да им дадеш шанс?
Кало: Здрасти, Ян. Драго ми е да си говорим отново с теб за D&D и Ролеви игри, макар и вече предимно и само онлайн. Предишният ни такъв път и на живо беше доста отдавна, а годината, може би, беше 2004-та или 2005-та – не знам дали и ти помниш срещата ни с теб в онова кафене на бул. „Мадрид“ в София? 🙂
PC Mania: Кало, приятно съм изненадан, приятелю, че още си спомняш онази наш разговор и в онова кафе. Но и аз ще те изненадам на свой ред, защото това НЕ беше последната ни среща наживо с теб. Сега като се замисля, с теб се видяхме отново и повторно, в един слънчев следобед в двора на Испанската гимназия “Мигел де Сервантес”. Ако си спомняш, аз тогава бях в компанията на една твоя съученичка, може би по-голяма от теб, и ти буквално изскочи от някъде и ни пусна своята ослепителна усмивка. Та тогава, Кало, ние се видяхме още веднъж с теб и отново си говорихме, макар и точно тогава срещата ни да не беше изобщо планирана… Но, както и да е, нека сега да се върнем отново по темата: как започна в игрите?
Кало: Да, точно така се случи, а и беше важно да се уточни, благодаря ти! 🙂 Иначе с ролевите игри за пръв път се сблъсках и научих още на 12 години и от една статия на програмиста Стефан Кънев (също познат в RPGBG.net и като админът с nick „Aquarius”). Сега, като се замисля и аз на свой ред, това ми се случи в другото и също известно списание за компютърни игри в онези години – PC Club. А по-късно, след като прочетох твоя превод на D&D (Basic), ако не се лъжа, дойде и поводът за онази първа наша среща с теб в кафето. Хобито тогава ми звучеше много по-различно и магическо от компютърните игри, които играех като ученик по онова време. Още тогава се запалих и, както се казва, всичко при мен се случи почти на мига!
PC Mania: С какво се занимаваше по онова време, а и вече стана дума, че тогава си бил още ученик?
Кало: По това започна и интересът ми към правене на сайтове. Поправка – не към програмирането, а към уеб дизайна! Не много по-късно реших да направя и първия си сайт, а именно сайт за ролеви игри. По-късно този сайт се превърна в един от първите четири и по онова време сайтове за ролеви игри на български език и имаше звучното име ABagofDice.com… Уви, днес уеб архивът не пази нищо от A Bag of Dice и от онова време!
PC Mania: Какво си спомняш всъщност от „онова време“. Нещата при тези игри бяха ли по-различни?
Кало: Все още и с носталгия наричам онова време „златните години на ролевите игри у нас“. Обществото ни тогава беше много малко, но доста по-активно. За да играеш РИ през 2004-та трябваше да си истински нърд, но пък и още тогава да си „нърд“ не беше толкова „модерно“. Когато кажеше, в онези години, на някого, че играеш ролеви игри и хората те гледаха много странно (смее се). Все пак, и благодарение на форума на RPGBG.net, успях да си намеря страхотна група от играчи, към която да се присъединя. Тогава играхме по D&D 3.5: различни сетинги, но предимно Forgotten Realms и Eberron. Цялото изживяване напълно се оправда и дори надмина очакванията ми за хобито и така прекарах общо четири години години като играч в това парти. Разбира се, всяко хубаво нещо си има и край. До 2010-та повечето от играчите ни станаха студенти и заминаха да учат в чужбина, включително и аз…
PC Mania: Да, разкажи ни как точно протекоха нещата при теб след като замина като студент в чужбина?
Кало: В Англия бях повече фокусиран върху учене и оцеляване и нямаше време за D&D, а когато се прибрах после и отново в България вече бях позабравил за любимото си хоби. Но пък се случи така, че един свободен уикенд преди две години реших, че е срамно, че съм фен на RPG-тата, пък да не съм играл Baldur‘s Gate (за известната компютърна ролева игра от края на 90-те говоря). Превъртях единицата, след което и двойката, след което expansion-a и накрая си казах „Baldurs-a е супер, обаче ще е още по-яко, ако пробвам пак да заиграя и отново на истински настолните ролеви игри с някого“…
И останалото е история. Разбрах, че нещата доста са се променили от 2010-та насам. Хобито е много по-известно и достъпно и вече много по-лесно се намират играчи. Пуснах пост в една от групите за Ролеви игри и няколко часа по-късно имаше поне 7 играча, които искаха да им водя. След завръщането ми в това страхотно хоби, вече се определям като “forever DM”. Определено воденето е моето нещо, което ми доставя константно удоволствие и адреналин, а също така и обожавам самата подготовка.
PC Mania: Това интервю ще бъде специално за водене в играта D&D, но още отсега искам да изчистим нещо важно с теб. По мои спомени, ти беше играл като по-млад и преди време на ролевата игра в света на Лъвкрафт. Хайде, ако обичаш, преди да се потопим в подземията, нека първо да ни разкажеш за твоя опит в тази друга ролева игра? По мои спомени, там имаше разни неща като, прости ми ако бъркам, викторианска Англия, разни убийства и различни психо-състояния на героите и прочее. Тъй като съм пълен лаик в игрите по Лъвкрафт, и си го признавам директно, вкарай ме в час с какво те привлече точно тази и такава игра вместо, хм, обичайното D&D и „млатене с чудовища“? Разкажи ни повече за “мисиите” в една такава и по-“хорър” игра? В крайна сметка какво е по-различното в нея?
Кало: Това беше преди почти 12 години вече и спомените ми са доста бледи, но да – играехме Call of Cthulhu. По-конкретно адаптираната по d20 версия на играта. За незапознатите d20 беше open source система, базирана на D&D 3.5. Тази кампания обаче остави дълбок спомен в мен, първо заради доброто водене на DM-а тогава и второ заради драстичната разлика от high fantasy игрите, с които дотогава, и може би, бях повече свикнал. За разлика от фокуса на битки и захаросано приключенстване, тази кампания беше много по-„истинска“, мрачна, мистериозна, а понякога дори и тъжна. Разгадавахме трагичните истории на NPC-тата, които за нас, играчите, бяха като истински истории от true крими сериал. Определено играта не е за всеки, но ако искате да пробвате нещо по-различни от „подземия и дракони“, и сте готови на по-тежки психологически изпитания, силно ви препоръчвам Call of Cthulhu!
PC Mania: Сега да се върнем обратно при най-голямата ролева игра D&D, където, може би и двамата, се чувстваме вече в свои води! Имаше ли успех онзи твой превод на части от Starter Set за 5E и самият ти наясно ли си, или имаш ли поне фийдбек, че е бил ползван от други твои колеги-водещи? В крайна сметка, измина доста време от излизането на този продукт на Wizards и няма да се учудя, ако вече си го превел напълно, дори разпространил файла, доколкото подобна инициатива би била легална у нас, поне между познати Водещи?
Кало: Ако трябва да сме точни, материалът не беше съвсем точен превод на Starter Set-а, а по-скоро много подробни бележки по него. Това бяха именно моите бележки, които ползвах, за да водя това приключение. А самите бележки включват и не малко превод на приключението, но силно променени и интерпретирани от мен. След като споделих бележките си във Фейсбук групата за D&D в България, получих не малко благодарности от други колеги-DMs. А един от тях дори ми принтира и подари цяла една миниатюра в знак на благодарност 🙂 С други думи, радвам се много, че играчите оцениха цялата ми подготовка тогава. Дори, и без да съм скромен, след тази миниатюра играчите ми подариха един custom-made DM screen, но не какъв да е, а направен изцяло от дърво! Благодаря ви, приятели!
PC Mania: Разкажи ни сега малко повече за твоя стил на „водене“ и конкретно в ролевите игри?
Кало: При мен начинът на игра се характеризира с изключително много подготовка – обичам да имам всичко описано и пред мен на хартия. И преди да почнат да ме обвиняват водещите, които наблягат на импровизация, ще кажа, че обожавам самия процес на подготовката. За разлика от повечето хора, аз обожавам да отделя целия си уикенд, за да подготвя една сесия. Често дори тренирам гласовете на монстъри и NPC-та преди сесия. Харесва ми сесиите ми да имат високо „production value” – voice acting, зрелищни описания, нарисувани миниатюри, карти и други…
PC Mania: Този въпрос зададох и на предишния ни гостуващ DM в същата тази рубрика за ролеви игри: как откриваш нови играчи и попълнения в групата си за регулярни сесии, как се справяш с игране на “живи сесии” в пандемията и, като цяло, в случай, че цъкаш вече и електронно, това какви плюсове и минуси има? В случай обаче, че досега си цъкал само наживо, разкажи ни повече за това на какво държиш в твоите сесии като “правила на масата” с играчите и позволяваш ли си да импровизираш, или всичко подготвяш, описваш, планираш и задаваш по “сценарий” преди играта и самото събиране?
Кало: По време на локдауна пробвахме Roll20, тогава аз бях играч. Ако трябва да съм честен, онлайн играта не е моето нещо. Нищо не може да замени живия контакт и смеха на няколко човека в стая след като играчите са направили нещо глупаво, или DM-ът е ролплейнал нестандартно NPC. Иначе в София играчи се намират лесно. Обикновено си на един Фейсбук пост разстояние от това да имаш цяло парти. В групата за D&D в България винаги има излишък на играчи и недостиг на DM-и. Ако някой много му се играе, но не може да намери парти или DM, му препоръчвам просто да стане DM – не е никак трудно!
Относно правилата, предпочитам да се придържам към официалните такива, но ползвам много variant rules от Dungeon Master Guide-a, Xanathar’s Guide и други. Досега не съм намирал истинска нужда от homebrew правила. Но ако слагам такива, вече обаче внимавам много. Всички официални правила минават през множество плейтестове и често се случва, че едно безобидно homewbrew правило може да има кофти ефект и след време. Създава се дори домино ефект понякога. Например буустваш някой feature на определен клас и след време разбираш, че същия фийчър го има при друг клас или фийт или магия, за която пък някой друг герой ще трябва да си „плати“. Това води до дисбаланс в правилата и недоволство и „брожения“ на игралната маса. Колкото до подготовката, вече ти отговорих. Аз съм голям фен на подготовката, но се чувствам комфротно и при импровизиране. Всъщност, едни от най-яките сесии при мен са били именно импровизации, през които никой от нас, като играчи, е нямал идея какво въобще му предстои, или ще се случи във всеки един момент от приключението…
PC Mania: Бих искал да се спра на това, че си бил и живял в Англия, там имаше ли активност на тези игри, на които ти лично си присъствал или наблюдавал със западняци или други. Ходеше ли по клубове за игри, посещавал ли си различни гейм-събития в Англия и като цяло, успя ли да се впишеш в тамошната култура в това хоби?
Кало: За жалост, в Англия нямах възможност да се докосна до този свят, поради тежкото ежедневие, преплетено между учене и работа. Но мога да кажа, че дори малките градчета, в които съм живял, имаха магазини за board games 🙂
PC Mania: В крайна сметка, какво търсиш в една D&D игра и конкретно в твоите играчи: желаеш те да се вживяват и потопят напълно в роулплея, или си ок с мин-макс играчи, които търсят само POWER и могъщество, или пък държиш да има разнообразие на класове и раси, а не толкова как самият играч ще реши да се включи в играта ти? Сподели ни повече и за това как решаваш конфликти по време на твоите сесии? Би ли определил себе си като “толериращ” Водещ, или пък не – и държиш да имаш 100% контрол във всичко?
Кало: Лично аз и моят стил на игра е по-фокусиран върху роуплея, както, и може би, вече стана ясно. Но това, което бързо установих като DM е, че всеки търси различно удоволствие от играта. Хобито е многопластово и позволява на всеки един да намери нещо уникално за себе си. Даден играч предпочита роуплея, друг предпочита powerplay-а и оптимизирането на персонажа, трети иска добре развит свят, за четвърти няма значение какъв е светът, стига да се играе и това да става регулярно…
PC Mania: Има ли „грешно“ или „правилно“ водене? Въобще, съобразяваш ли се със „стандарта“?
Кало: НЕ! Няма „грешно“ и „правилно“ играене или водене на D&D (или която и да е Ролева игра). Моята задача като DM е да направя така, че всеки да се забавлява на масата и в това намирам моето удоволствие. Ако играчите искат да „победят“, тогава им предлагам по-трудни изпитания и по-сложни битки. Ако играчите се интересуват от setting lore, тогава им давам възможност да се потопят в света. Ако искат повече мистерия, им предлагам повече пъзели, и т.н. Трябва да усещаш динамиката на партито и да умееш да се адаптираш. Това са всъщност първите уроци, които един DM е нужно да усвои, и преди да може да продължи нататък, към далеч по-сложните ситуации по време на играта…
PC Mania: Да разбирам ли, че не си „ОК“, ако твърде „строго“ наказваш играчите, ако има провинения?
Кало: Разбира се, понякога трябва да се води с тежка ръка, така е! Например, когато играта почне да се провлачва твърде много, или когато границата между персонажи и играчи се размие и конфликтите на персонажите станат конфликти на играчите. За щастие, рядко ми се е налагало да прибягвам чак до там…
Що се отнася до свобода на класове, раси и прочие, се смятам за толериращ Водещ. Смятам също, че хобито е свързано с граденето на общи истории, така че ако някой играч иска да играе зъл drow, поклонник на Bane, винаги ще намерим начин да вкараме неговата история в играта. Не само това, но такъв един персонаж дава много възможности, и на мен като DM, за нови и интересни сюжетни линии…
(Финал) Въпросите към Кало бяха доста и ние от PC Mania му благодарим, че той отдели от времето си, за да потърси техните отговори. Да не забравяме, че, малко или много, именно ролевите игри насърчават творчеството и личното откривателство в тях. Именно затова, надяваме се, че с днешното интервю ние сме открили и/или показали още един начин за водене в тези прекрасни игри. Стискаме палци на Калоян да продължи да води, но и да не забравя, че с мощта на DM идва и голямата отговорност. А няма по-голяма отговорност от тази да разказваш своите истории пред останалите!
Кало: Благодаря специално на Ян и на PC Mania за възможността да споделя моя личен опит в това страхотно хоби. На хората, които не са играли D&D, пожелавам бързо да се запознаят и да навлязат в играта. На играчите, които още не са водили, пък им пожелавам да се пробват. Няма нищо по-възнаграждаващо от това да направиш твоя уикенд, и този на още няколко човека, наистина вълнуващ!
