by PC ManiaПомните ли как само преди две години разни самозвани авторитети обясняваха наляво и надясно как е настъпил краят на RPG-тата? По това време всеки, който можеше да направи разлика между компютър и компот, хващаше за ушите някой редактор на нива и произвеждаше в индустриални количества стратегии в реално време… чиито продажби после не можеха да покрият дори разходите по направата на опаковките им! По някое време обаче Interplay създаде шедьоврите си Fallout и Baldur’s Gate, а слуховете и новините около Diablo II на Blizzard подхранваха любопитството и въображението на стотици хиляди фенове на оригиналната игра… И изведнъж махалото тръгна в обратната посока! Interplay продължиха със създаването на сериозни role-playing games като Torment и Baldur’s Gate II, но пък цял куп други фирми се ориентираха към създаване на опростени Diablo-type игри в стремежа да се възползват от проточилото се очакване на новото произведение на Blizzard. Никоя от тези игри не стана голям хит, но доста от тях бяха много приятни за игра и за “изгубване” на няколко дни или дори 1-2 седмици. Именно сред тези приятни за занимавка игрици може да се класира и Dragonfire: The Well of Souls, създадена от световно неизвестната шведска компания Target Games.
Това, че играта е създадена от шведска компания, си има своите досадни недостатъци – ръководството към копието, което получихме, бе на… шведски език. По неприятно съвпадение шведката, която ползваме в редакцията, излезе в отпуск по майчинство, точно когато пишех статията, а за да е пълна досадата, полезната информация, която може да се намери на Интернет сайта www.drakar.net също бе почти изцяло на шведски… Въобще, наложи се да разчитам само на вградената on-line помощ, която, честно казано, не е особено подробна и ефективна. По тази причина е възможно да съм изпуснал някоя подробност или да съм недооценил някоя тънкост, за което предварително се извинявам!
И така – страната е Ereb Altor, шест години след грандиозната битка между обединената войска на хора, елфи и джуджета и зловещата армия, предвождана от злия Велик Маг Vikotnik. С огромни усилия и с цената на много жертви армията на Злото е разбита и разпръсната, а самият Vikotnik е убит… но не и неговата безсмъртна душа. Тялото и душата на магьосника са запечатани за вечни времена в каменен саркофаг, някъде дълбоко из подземията на Червената Цитадела, издигната преди много столетия на прокълнатия остров Erebos… Но прекалено много владетели, военначалници или просто различни авантюристи се надяват да освободят и подчинят душата на магьосника и да използват могъществото й за свои цели. Като че ли най-близо до целта е кралица Rowena Rodan… но дали безсмъртната душа на Великия Маг ще е съгласна да бъде командвана от един смъртен? Е, вероятно няма да се изненадате, ако научите, че на вашия герой му предстои за пореден път да спаси света… но поне за начало ще трябва първо да го изберете измежду четири кандидатури.
Това са Trey d’Tarin – бивш рицар от унищожения вече Order of The Serpent, Bahio Crerac – някога предводител на огромния и могъщ пиратски клан The Black Orde, Lorreana Khatoum – амазонка-боец, предводител на племената от планините Shadomines, и Igor – полу-орк и отявлен комарджия и мошеник.
В сайта на играта се твърди, че сюжетът и героите са заимствани от скандинавския фолклор и са много популярни из северните страни. Може и така да е, но на мен, честно казано, ми изглеждат повече забавни, отколкото страшни… Lorreana например като че ли имитира Пипи Дългото Чорапче – поне в прическата – само дето физиономията й може успешно да конкурира Шварценегер в конкурс за най-интелигентна външност, а в тялото спокойно минава за напомпана със забранени хормони щангистка.
Страшният пират Bahio Crerac пък е най-обикновен беглец от рисуваните филми на Disney – Патока Доналд!!! Освен това, както обикновено в подобни игри, никой от героите не си и помисля да се занимава със спасяването на света. Trey е най-праволинеен – той иска да се добере до душата на магьосника и да използва мощта й за възстановяване на разтурения Order of The Serpent; Пирата Доналд иска само плячка и жени… oops… патки, Lorreana смята да се бори за независимост на предвожданите от нея планински племена, а Igor си мечтае за куп злато и много бъчви с вино.
Естествено не разполагате с опция за направа на custom персонаж, но пък не ви и трябва – за разлика от другите Diablo-type игри
героите ви не трупат experience points
и не качват нива – повишаването на параметрите им става чрез различни potions… и пак за разлика от другите RPG-та май всеки използван potion дава перманентно увеличение на съответния параметър – моят герой поне се добра до края на третото ниво и все още бе със завишени параметри от различните potions, изпити още в самото начало!
Като стана въпрос за “нива” – играта е доста линейна – трябва последователно да преминете през седем нива, като всяко от тях се състои от голям брой “клетки” – малки участъци на картата. За да завършите нивото, ще трябва да решите 2-3 куеста и да поизтрепете доста противници. Ако не ви се занимава с битки обаче, можете да си направите доста подробна настройка на нивото на трудност. Противниците ви могат да бъдат агресивни или обратното – да ви нападнат едва като се сблъскате с тях, интересна опция им позволява да ви преследват из различните “клетки” на картата и дори можете да им позволите да се “respawn-ват”.
Доброто при куестовете е, че почти не трябва да налучквате – практически винаги има кой да ви намекне какво трябва да се направи, а и често ще намирате най-различни писмени източници.
Можете да екипирате героя си с шлем, щит и броня, както и с до три различни оръжия в “hot slots”, a цялото ви inventory се състои от колан с крайно ограничен брой гнезда – това понякога е доста затруднително, въпреки че ще изпивате веднага всички potions, които докопате (освен различните healing potions, разбира се).
Dragonfire: The Well of Souls няма да стане голям хит, но със сравнително приличната си графика, елементарно управление и непретенциозен gameplay лесно може да ви увлече и да ви занимава за поне няколко дни!
Автор: Ник Мортимър