by PC Mania
Dragon Quest е поредица със сериозно минало и затова самата новина за ново издание, при това за Wii, беше приета доста горещо от феновете на Square Enix. Проблемът беше само, че първоначално премиерата на играта беше обявена за 2006-та. В действителност дебютът на новото заглавие се забави с почти две години, което доста поохлади ентусиазма на почитателите на жанра. Новият студен душ дойде с факта, че Dragon Quest се оказа всъщност “ролева игра за начинаещи”. Но както гласи поговорката “Боклукът на едни е съкровище за други”. Защото, при цялото ми уважение към игрите на Square и Enix, едно амбициозно японско RPG не е точно хапка за устатата на редовия геймър. Да не говорим за хората, които дори не могат да нарекат себе си геймъри. А нека си го кажем направо – огромна част от феноменалния успех на Wii се дължи именно на тях.
Нека направя още едно уточнение – Dragon Quest Swords е всичко друго, но не и игра, която “се играе сама”. Далеч по-вярно ще е ако кажа, че новото творение на Square Enix e “праволинейно”. Просто обичайните за жанра решения са сведени до няколко сравнително прости опции. Вместо да ви зашлеви с някаква по японски засукана RPG система, Swords сякаш казва – ето това всъщност представлява една ролева игра. На практика нито един от ключовите елементи на жанра не отсъства. Развитието на героя, ъпгрейдването на оръжията и уменията, “партито”, пространните диалози, безкрайните битки – всичко това е налице. В същото време обаче броят на възможните варианти е сведен до възможния минимум, а рискът да ударите на камък заради погрешна геймплей тактика на практика отсъства. Дори светът на Dragon Quest Swords е достатъчно “камерен”, за да няма как човек да се обърка или не дай боже изгуби в него. Един град, един “сейв пойнт”, и три магазина, от които можете да купите нужния ъпгрейд. NPC-тата (героите, които не можете да управлявате) е около двайсеина, което е почти смехотворна цифра, особено на фона на една класическа Final Fantasy сага. Игровото време също е учудващо кратко – не повече от осем часа. И въпреки всичко Dragon Quest Swords не оставя онова гадно усещане, че си се минал, или по-скоро че си бил измамен да си купиш половин игра на цената на цяла. Защо? Честно казано – не знам. Както казват господа политиците – причините са комплексни.
Може би основната измежду тях е уместното използване на Wii контролера. Както вече сте се досетили (вероятно и от заглавието), мечовете са основното оръжие в арсенала на Dragon Quest Swords. Всъщност не, те са единственото оръжие, с което вие разполагате в тази игра. Разбира се, са достатъчно на брой и могат да бъдат усъвършенствани в няколко различни основни “дисциплини”. Истината обаче е, че далеч по-забавно от намирането на все нови и нови мечове и техния “ъпгрейд” е… махането с контролера на Wii! Управлението отчита цели четири различни типа атаки – вертикални, хоризонтални, диагонални и “пробождащи”, като при това се справя доста прилично с отчитането на вашите движения. Наречете ме тотален леймър, ако щете, но всичко това ми се стори толкова забавно!
Всичко казано дотук за Dragon Quest Swords неминуемо ми припомня за упреците, че Wii убива истинския геймплей. И какво точно означава “истински геймплей” моля? Според мен игрите имат една основна цел и тя е да бъдат забавни. А по този критерий новият Dragon Quest е една от най-“истинските”, които са ми попадали от доста време насам.
Автор: Ивелин Иванов