by Вели Николова
„Добре, имаш една задача – не губи агро“ – казва моята спътничка, докато врагът се приближава и аз се подготвям за битка. Целта е ясна още от самото начало в този неиздаден инди проект.
Да играеш Don’t Lose Aggro в началото е малко като DJ симулатор: яростно цъкам бутони за различни умения, надявайки се нещо да избухне върху врага, а на всеки няколко секунди играта изисква да избера ново умение при повишаване на нивото. Все още нямам представа какво вършат повечето от тях, затова избирам на случаен принцип. Някои изглежда ми дават сила, други защита, и като цяло ме правят една идея по-малко ужасна в оцеляването сред орди червено-зелени гоблини.
Моята лечителка настоява: „Помни, зеленото е добро, червеното е лошо.“ С две думи, ролята ти е ясна – ти си танкът и трябва да държиш агрото върху себе си, докато спътникът лекува и нанася щети. С напредъка на играта се отключват различни спътници, всеки със свои умения и стил на игра.
Казват, че в RPG игрите стратегията е ключова. Първата ми „тактика“ се състоеше в безумно въртене с Whirlwind и надежда лечителката да оживее. Постепенно, след като схванах за какво иде реч, започнах да подбирам уменията по внимателно, овъзнавайки че имат значение: Shield Throw например може да зашемети враг и да ми даде глътка въздух, а Taunt кара враговете да те атакуват, което в случая е в моя полза, защото ги разсейвам от спътника. Играта определено не е просто цъкане на бутони, а интензивно стратегическо преживяване което възнаграждава внимателния геймплей.
Орди врагове изглеждат безкрайни, но геймплеят е удовлетворяващ, а оцеляването на една вълна е трудно, ако не използваш уменията си правилно. С всяко ниво отключваш по-силни щитове и нови спътници, а те не са просто мълчаливи NPC-та – комуникират с теб и правят битката по-жива и динамична. Що се отнася до босовете, ясно е, че са замислени като кулминация на хаоса – по-големи врагове с уникални механики, които изискват повече от сляпо въртене на уменията.
Едно добро RPG трябва да е ясно, увлекателно и да възнаграждава играча. Don’t Lose Aggro е толкова директна, колкото подсказва заглавието. От самото начало си хвърлен в битка, правилата са прости, и усещаш последиците от всяко решение. Множеството умения в началото могат да бъдат малко объркващи за нови играчи, но бързо се свиква. Саундтракът и светът са мрачни и създават атмосфера за битка.
И най-важното – играта не те оставя празен след победа. Удовлетворението идва не само от това, че си оцелял, но и от постиженията, които се отключват и добавят още една причина да продължиш. Играта позволява също така да експериментираш с различни стилове на танк, което добавя още един слой стратегия към соло геймплея.
Създателят Oren Koren е направил проста и увлекателна single player RPG. Тя не се стреми да преобърне жанра – и не е нужно. Директна е и точно това я прави забавна – играта знае какво иска да бъде и го изпълнява. Иновативният фокус върху агрото я различава от класически RPG заглавия, като самият разработчик обяснява че играта е родена от страстта му към MMO танк механиките, което обяснява защо управлението на агрото е сърцевината на геймплея.
Заслужава да се пробва от феновете на жанра. Оценка 5 от 6 според авторката на PC Mania.
