Disco Elysium

Disco Elysium започва като една обикновена детективска история. Началната ви точка е мръсна хотелска стая. Объркан сте, махмурлия, светът около вас е наопаки. Първата ви задача е да намерите дрехите си. А веднага след това трябва да си спомните кой сте, какво правите на това забравено от бога място и бързо да разберете защо всички хора наоколо ви мразят.

Фиктивният град Revachol е място с богата история, противоречиви персонажи, мръсни улички и дълго укривани тайни. Перфектното място за развитието на една луда и странна история като тази в Disco Elysium. Самата игра също е луда и странна. В същината си представлява смесица от изометрично RPG и point-and-click приключение. В главата на героя ви се помещават 24 гласа, отговарящи на 24 черти от характера ви, всяка една бореща се за надмощие над ума ви. Те играят роля на добре познатите ни от други игри „умения”. След всяко ново ниво, което качвате, ще получавате по една точка, с която да засилите влиянието на някой от гласовете върху героя ви.

Тъй като в Disco Elysium няма бойна система,

сравнението със скилове не е напълно уместно, а функцията им е малко по-различна. Гласовете ще се месят в разговорите ви в ключови моменти. Ще ви дават съвети, ще ви подтикват към определени действия и често ще ви карат да правите неща, които няма да са точно по-вкуса ви. Например „Physical instrument” ще се опитва винаги да ви подтиква да решавате проблемите си с насилие, а пък „Authority” ще ви помага да всявате респект в NPC-тата, с които общувате. Още от началото ще си задавате въпроса дали с толкова много разнопосочни идеи в главата си вашият герой не е шизофреник. За щастие, до вас винаги ще бъде неизменният ви спътник лейтенант Ким Катсураги, чиито прагматизъм и хладнокръвие ще възпират непоследователните мисли, зараждащи се в главата на героя ви.

Освен пасивно действие върху диалозите, гласовете в главата ви могат да оказват директно влияние върху действията ви. Това става чрез система със зарове, подобна на тези от настолните игри. Резултатът от всяко хвърляне определя дали можете или не можете да предприемете желаното от вас действие. Идеята е интересна и новаторска, но предвид факта, че трябва да разпределяте точките между 24 различни характеристики и няма как да разберете предварително кой глас в какъв момент ще се обади, системата става прекалено хазартна и хаотична, поне за моя вкус.

Разбира се, липсата на битки не означава автоматично,

че всичко което ще правите в света на Disco Elysium се свежда само до говорене с десетките NPC-та. По пътя си, ще намирате редица инструменти като фенерче, необходимо за достигането на най-тъмните кътчета в играта и клещи, за да надниквате там, където на пръв поглед нямате работа. Освен влияние върху диалозите, в някои моменти гласовете в главата ви, наистина наподобяват скилове, тъй като развитието на някои от тях ви дава възможност да отключвате врати и да се промъквате незабелязано. Брони както вече се досещате няма, но може да сменяте одеждите и аксесоарите по себе си, които прибавят или отнемат допълнително точки от уменията ви.

Вероятно вече сте разбрали, че щом геймлеят и механиките в играта се въртят основно около общуването със странниците, обитаващи Revachol, сценарият на играта трябва да е на много високо ниво. NPC-тата , с които ще имате вземане даване, докато се опитвате да разбулите мистериите в играта, са личности от плът и кръв, с отличителни черти, водени от лични мотиви и въжделения. Диалозите с тях са непредвидими и често ще се чудите дали ви казват истината или се опитват да ви изиграят. Времето във играта тече само по време на разговорите. Ако искате да прогресирате в играта, ще трябва да издирите всеки един от обитателите на Revachol и да го разпитате подобаващо. Развитието на героят ви се осъществява докато си говорите с различните персонажи. Решенията, които взимате по време на общуване и начините, по-които отговаряте и задавате въпросите си ще формират характера, миналото и дори името на героя ви. Дадена ви е свобода да бъдете какъвто искате. Можете да го играете порядъчен детектив, разкайващ се за лошите решения в миналото си, всячески опитвайки се да стигне до истината за себе си и за убийството, което му е поверено да изследва, но може да се превърнете в отвратително груб и непохватен човек, който престъпва всеки един закон и правило, докато просто се забавлява по време на работа и не взема нищо насериозно. Всякакви комбинации са възможни.

Опознаването на света на Disco Elysium става косвено, чрез диалозите.

Събития, касаещи миналото на Revachol и окръга Marteinnaise, класовите борби, политически взаимоотношения и корпоративни машинации, расизъм, идеологии и куп други подробности. Само трябва да зададете правилния въпрос. Разбира се, нещата които ще научите, винаги са пречупени през мирогледа на персонажа, с когото общувате. Въпреки, че площта, която имаме за изследване не е особено голяма, Revachol е пълен с детайли, които ще държат вниманието ви, дори да трябва за стотен път да се връщате на място на което вече сте били. На всяка една крачка може да намерите нещо интересно, което ви е убягнало и така да намерите нов начин да придвижите действието напред.

Разработчиците насърчават експериментирането и предприемането на рискове. Например, още в началото на играта ще намерите книжарница, стопанисвана от суеверна и страхлива собственичка. Тя ще отвръща уклончиво на въпросите ви и ще се опита да ви разкара колкото се може по-бързо. Ако проявите инат и решите да си наврете носа, точно там, където старицата ви е казала да не го правите, ще намерите тайна врата. Вратата ще е заключена и логичния ход е да решите да се върнете по-късно, когато намерите подходят ключ. Въпреки това, ако не се откажете и решите да отворите вратата със сила, блъскайки се в нея, рискувате да загубите живота си.Но това което ще откриете зад нейните останки, ако рискувате и същевременно успеете, ще ви помогне много по-бързо да разкриете някои от загадките в историята. Често ще попадате в такива ситуации и поемането на рискове също така често ще ви носи дивиденти.

Артът на Disco Elysium е наслада за окото.

Размитите, воднисти цветове допринасят допълнително за чувствата на обърканост и неясност, които съпровождат вас и героят ви още от самото начало на играта. Рисуваните на ръка декори и персонажи са стилни и придават едно особено усещане, карайки ви да се чувствате на чуждо, непознато място. Магическо място. Малка част от репликите на NPC-тата е озвучена, но няколкото изречения, които ще чуете от всяко едно от тях, са достатъчни, за да придобиете представа за това, с какъв човек си имате работа. Музиката е приятна и ненатрапваща се. Допълнително уплътнява атмосферата на Disco Elysium, без да се откроява по някакъв особен начин.

За финал искам да обобщя, че Disco Elysium не е перфектна игра. Не е мащабна игра. Не е и революционна такава, но идеите заложени вътре в нея са новаторски и достатъчно интересни, за да и обърнете внимание. Много западни медии я описват като „едно от най-иновативните RPG-та в последните години”, което безспорно е така. Разработчиците са поели не малко рискове в разработката и, точно както изискват и от нас да експериментираме докато играем, ползвайки се от свободата която са ни осигурили. Тези рискове определено се отплащат. Disco Elysium не прилича на никоя друга игра (поне на никоя от тези, които аз съм играл). Сигурен съм, че би се харесала и на хора, които не си падат по традиционните изометрични RPG-та. Веднъж щом позволите на Rivachol да упражни хватката си върху вас, възможностите за преиграване ще ви карат често да се връщате към света Disco Elysium.

Автор: Петър Хайтов