Die Hard: Nakatomi Plaza

Спомняте ли си “Умирай трудно”? Спомняте ли си филма Джон Мактиърман, който в далечната 1988-ма превърна неизвестния дотогава комедиен актьор Брус Уилис в суперпопулярен екшън-герой, чието основно занимание е да спасява света от всевъзможни гадняри и глобални катаклизми? И до момента това си остава един от еталоните за качествена патаклама на “големия екран”. За жалост досегашните опити да се направи готина игра по този маниашки филм са по-скоро неуспешни. Но ето че сега Fox Interactive, Sierra Entertainment и Piranah Interactive са на път да коригират този пропуск. Die Hard: Nakatomi Plaza, направен по

първата част на “Умирай трудно”

се очертава да бъде един от добрите триизмерни екшъни през следващите няколко месеца. Играта се очаква някъде в средата на март, но въпреки това имах шанс да изпробвам нейната демо-версия, която определено ми допадна. Е, бледнее на фона Return to Castle Wolfenstein и Aliens vs. Predator 2, но въпреки това се очертава да е яка игра.
Сюжетът на Die Hard: Nakatomi Plaza следва доста буквално действието на първия “Умирай трудно”. Или поне според това, което видях в демото. Според авторите обаче във финалната версия ще има и нива, които отсъстват в сценария на филма. Идеята е да покажат какво прави главния герой, когато камерата не го снима.

Вашият човек се нарича Джон Маклейн – нюйоркско ченге, което е принудено да се включи в снобско служебно парти на своята съпруга навръх Нова година. Жената на въпросния полицай работи в японската мултинационална корпорация Накатоми, която притежава 40-етажен небостъргач в центъра на Лос Анджелос. И точно когато партито е в разгара си, пристига  неканени гости – международния терорист Ханс Грубер и неговите тежковъоръжени бойци. Похитителите окупират цялата сграда и вземат за заложници персонала на корпорацията. Един човек обаче се оказва на свобода и това е Джон Маклейн (тоест – вие). Въоръжен само със своя пистолет “Берета”, той трябва да разгадае плановете на Грубер и ако може – да ги осуети.
И така –

време е за малко екшън

Играта е стандартна 3D-пуцалка. Използва графичния енджин LithTech 2.5 по подобие на No One Lives Forever и Aliens vs. Predator 2. Спорер първите ми впечатления обаче Die Hard: Nakatomi Plaza изглежда една идея по-полигонеста от въпросните два мегахита, особено ако обърнете по-специално внимание на четвъртитите гилзи, които хвърчат насам-натам, докато стреляте. Но може пък и да е заради бетата. Действието на играта ще е линейно и ще се състои от 40 нива – точно толкова, колкото са и етажите на небостъргача Накатоми. За жалост обаче няма да можете да щъкате нагоре-надолу с асансьорите (по подобие монетния гейм-автомат Elevator от моята младост :-)), а ще трябва да следвате стриктно набелязания от авторите маршрут.

Демоверсията съдържа само три мисии, които обаче ми позволиха да получа най-обща представа за геймплея, някои от противници, оръжията, за дизайна на картите и за някои други аспекти на играта. Първата ви задача е да обезвредите експлозивите, с които терористите искат да блокират почти всички асансьори. Да, ама за целта ви трябват клещи, с които да срежете жиците на тиктакащите адски машини. За целта трябва да избиете всички терористи на етажа и да видите какво крият в джобовете си. А ако се размотавате много-много, всичко прави

Едно мощно “БУУМ!”

Колко по-сложно е нивото на трудност, толкова по-бързо изтича времето ви. Трябва и да внимавате къде стреляте, защото експлозивите имат лошия навик да се взривяват при съприкосновение с някой заблуден куршум.
Тази мисия ще ви позволи да се запознаете с две от оръжията – патлак “Берета” и картечен пистолет MP5. Те са нарисувани изключително детайно – можете да видите движенията на затвора им при стрелба, презареждането и т.н. В графата “арсенал” може би трябва да се сложат и клещите, тъй като доста често ще ви се наложи да режете кабели – било то на някой детонатор, било то на ел. табло. Джон Маклей разполага и със запалка “Zippo”, която използва вместо фенерче и радиостанция “Motorola”, благодарение на която си разменя любезности с терористите и получава ценни напътствия от едно лосанджелиско ченге.

А, и още нещо – не знам кой е измъдрил това странно хрумване, но нашия човек явно си пада малко левичар и държи оръжието наобратно. Не знам за вас, но в моя случай това създаваше усещане сякаш нещо не е наред. Но за около 15 минути се свиква и усещането за дискомфорт изчезва напълно.
А що се отнася до

Противниците

те са терористи с най-различен външен вид – слаби силни, дебели , тънки, облечени с камуфлажни панталони, фланелка, риза или пък кожено яке. На практика обаче не забелязах някаква особена разлика в тяхното поведение, издръжливост и огнева мощ. Всички бяха въоръжени с картечни пистолети MP5, действаха сравнително умно (криеха се зад барикади и стеляха, надничайки иззад някой ъгъл), но все пак без координация помежду си. По-трудна се оказа само битката с двама от “баш” терористите, които май си падаха нещо като босове и носеха на повече бой. Надявам се в окончателната версия на Die Hard: Nakatomi Plaza да се сблъскаме с по-разнообразни противници.

По отношение на level-дизайна все още съм със смесени чуства. От една страна на много места ръбовете все още имат нужда от заглаждане. От друга страна в играта са използвани страхотни текстури (например тухлени стени, напукано стъкло, или пък кървави лекета), които наистина създават атмосфера и съспенс. На места обаче “шевовете”, които свързват две съседни текстури, доста отчетливо си личат. Всичко това обаче би могло да бъде отстранено преди средата на март. Единственото нещо, което трябва да се случи, е издателите от Fox Interactive и разпространителите от Sierra да хванат за врата гейм-дизайнерите и да ги накарат да се стегнат на финала.

Лично аз съм оптимистично настроен за съдбата на Die Hard: Nakatomi Plaza. Остава само да видим и какво ще предлага и играта в мрежа, която нямах шанс да изпробвам. Защото какво е в наше време един триизмерен екшън без мултиплеър…?

Автор: Морган Кроу