by Огнян Николов
На 07.10.2024 г. Станахме свидетели за пръв път на първия експанжън на Diablo IV озаглавен – Vessel of Hatred. Нищо весело обаче не трябва да очакваме “напук” на заглавието. Ще позволим ли на омразата да ни покори или ще се опълчим над нея? Колко силни можем да бъдем и какво бихме позволили да се случи на близките ни в името на това да оцелеем? Отговор на тези въпроси можем да намерим в продължението на сагата за Лилит и нейния баща Мефисто, случващо се непосредствено след събитията от основната игра, което ни отвежда в джунглите на Наханту където ни очакват нови предизвикателства, нови дънджъни и нови евенти.
Още от същото – това е което може да очаквате от продължението на последната игра от култовата поредица. За щастие на геймърите има и изключително много на брой дребни промени, които значително подобряват изживяването – такива са например появата на руните, които макар и да работят на малко по-различен принцип от предшествалите игри, са едно добро “намигване” към старите игри. Друга по-сериозна промяна е и цялостното “обработване” на предметите, което беше започнато в някои от сезоните на играта. Има цялостно усещане, че играта е значително по-щедра от преди. Могат да се правят митични предмети сравнително по-лесно от преди – а повярвайте ми, в крайните нива ще са ви необходими и то доста. Ако преди, за да успеете да се сдобиете с Шако (изключително популярен предмет още от Диабло 2) можеше да ви отнеме месеци игра, то сега с по-сериозни сесии на игра, можете да го вземете за едва няколко дни прекарани в Светилището. Тук обаче идва на преден план разликата в статистиките – не всеки предмет, било то и митичен, е равен с другите – и намирането на предмет от най-висок ранк може да завърши неуспешно за много играчи. Аз например след близо два месеца на игра, по 4-5 часа на ден, все още нямам митичен предмет с повече от две звезди (при възможни максимум 4) – така че бъдете готови за сериозен грайнд, ако искате да стигнете върха на играта.
В тази връзка – развитието в играта е сериозно променено – ако преди отнемаше дни до достигането на заветния 100 левел на героя ни, за да влезем по-сериозно в така наречения ендгейм, то сега границата е сложена сравнително ниско – само 60 левела, които могат да бъдат покорени за няколко часа – а ако ползваме някои трикове, може да отнеме буквално само няколко минути при добра предварителна подготовка. Тук обаче идва и истинското предизвикателство – след 60тия левел започва развитието на същинския показател колко си добър и отдаден на играта. Започва вдигането на парагоните – цели 300 на брой, всеки един от които ни дава по една парагон точка, за инвестиране в парагон бордовете – които до голяма степен определят дали билда ни ще работи или не и колко точно силен ще е героя ни – сега играят по-голяма роля от всякога. Стигането до заветния 300 парагон е живо предизвикателство, способно да си играе с волята ви повече от което и да е реалити предаване по телевизията. С моите многобройни часове прекарани в експанжъна аз все още не съм го достигнал, така че не се изненадвайте, че рядко ще видите играч с такъв “медал за отличие”.
Доста от нововъведените промени се развиват в джунглите на Наханту – новия регион в играта, намиращ се на юг. Ако преди картата свършваше с хралупата на Дуриел, сега от там започват джунглите изпълнени с нови препятствия, врагове и опасности за тялото и душата и изпълнени с омраза, тегнеща над нас. Точно това е и основна тематика в експанжъна – омразата.
Историята разглежда приключенията на Нейрел след (спойлер алерт!!!) залавянето на Мефисто в кристала и победата над Лилит, която ни заплаши, че не знаем какво ни очаква – и с право. Ще трябва да помогнем доста на едноръката девойка да успее да устои на Мефисто и да не позволим, той да я овладее. На помощ ще са ни Еру – представител на новия клас в играта – спиритборн; Ах Булан – един от върховните духове на представителите на новия клас; както и Акарат – който най-сетне се появява от плът и кръв (и блестяща козина, ако броим лъвската му форма). За да направят живота ни една идея по-сложен и неприятен се намесват и Изгорените Рицари – нова факция абсолютисти, членове на Катедралата на Светлината, неприемащи никаква форма на “грях”, което за техните представи е твърде общо понятие. Те са предвождани от Уривар, краен фанатик, силно белязан от нападението над Ада, водено от Инариус в основната игра. Имаме крайно “добро” мразещо всякакво “зло” и крайно “зло”, мразещо всякакво “добро”. Мефисто си е свършил работата с толкова много омраза, макар и заловен.
Прави впечатление и новата система с наемници в играта. Те работят подобно на последователите от третата част. Имаме един, който е с нас постоянно, както и един, който се намесва при определено условие. Това оказва влияние и върху билдовете, тъй като има много нови възможности как да се случат нещата в един дънджън. Също така може да градим доверие с всеки един от тях, което ни дава бонус награди, да трупаме точки от битки заедно, които да обменяме за предмети и прочие. Всеки от тях има своя собствена история, която също се преплита към основната, тъй като по един или друг начин са замесени с главното действие.
Време е и да обърнем внимание на може би най-големите нововъведения – новия клас и новите евенти.
Новия клас – спиритборн – подозрително много прилича на монаха от третата част, ако беше роден в джунглите на Южна Америка. Силно вдъхновен от ацтеките, маите и инките – той/тя покорява духовете на антични зверове от джунглите на Наханту, а именно – ягуар, горила, гръмотевична птица и стоножка – което се отразява директно върху уменията на героя. Това е най-мобилния клас от всички досега, успявайки да надбяга дори роуга. Изключително агресивен с атаки от близо, предоставени от ягуара, атаки от разстояние, предоставени от гръмотевичната птица, удари, нанасящи щети дълго време, чрез отровата на стоножката, но и умения за защита, благодарение на щитовете предоставени от горилата – героят предоставя много опции за игра в зависимост от предпочитанието на играча. Естествено вместо кон, спиритборна предпочита да язди пуми, ягуари и всякакви големи котки (не че не може да го качите на кон, ако искате). Цялостното му усещане обаче определено напомня изключително много на монаха от третата част и асасина от втората, макар че предпочита за основно оръжие сопа с която да сурвака неприятелите си.
Друго от важните нововъведения е евента с Тъмната Цитадела – най-комплексния евент досега в играта. Представлява изключително сложен дънджън на няколко етапа, с няколко крила и няколко нива, включващ телепорти между крилата и етапите. С две думи, ако не сте пълно парти от 4 човека с много добри билдове, забравете да успеете да го минете – изисква наистина много познания за играта и дори един от четиримата да не се справи добре, шанса другите трима да успеят да наваксат не е много голям. Напълно възможно е в някакъв момент при този евент да заседнете някъде, защото някой не е отворил правилния портал от друга страна и тн – затова силно препоръчително е да имате комуникация помежду си. Друг нов евент е и Подземния град на Кураст – място където всяка секунда има значение, и единствения вариант да получите допълнително време, а то не е много изначално, е да покосите наред елитни противници и да превземете олтари.
Ако пък сте по-интровертни и не играете много много с приятели, то отлично ще ви дойде функцията за хостване и търсене на партита. Благодарение на нея може да обявите че търсите да правите парти с цел изпълняване на конкретен евент или битка с бос. Така играта директно ще ви свърже с хора с подобни цели и значително се увеличава времето прекарано в целенасочено действие, вместо да се разхождате безцелно или да изразходвате материали за босове сами.
Цялостно, усещането, което придобиваме с експанжъна е за една доста по-завършена игра и много повече съдържание. Играта е вече доста по-улеснена за тепърва започващите, доста по-щедра откъм връчване на качествени предмети и като цяло доста по-цяла като усещане. Няма само циклене до безкрай на едно и също както беше станало в един момент и има повече смисъл в грайндването. Определено има заслужена шестица.