by Огнян Николов
Разработена и публикувана от Blizzard и явила се на бял свят на 05.06.2023 г. ,”Diablo IV” е очакваното продължение на култовата поредица. История ни отвежда в “Светилището” 50 години след събитията от експанжъна на третата част. Силите на доброто и злото са притихнали след последния сблъсък, отключвайки възможност за появата на Лилит, дъщеря на Мефисто, нова заплаха за Светилището. Дали тя ще бъде спряна от Инариус, нейният заклет враг или ще видим поредната история за кофти раздяла с бившия?
Дизайнът, силно вдъхновен от хеви-метъл музиката, ни връща обратно в мрачния свят, на втората част, запазвайки и все пак нещо поцветничко от третата. Крайният резултат е красива, готическа класика, която не се страхува да бъде дори леко перверзна в някои отношения.
Дизайнът, силно вдъхновен от хеви-метъл музиката, ни връща обратно в мрачния свят, на втората част, запазвайки и все пак нещо по-цветничко от третата. Крайният резултат е красива, готическа класика, която не се страхува да бъде дори леко перверзна в някои отношения.
Всеки един от градовете успява да предаде една атмосфера на обреченост, на безпомощност и безнадеждност. Няма цел и посока, а само физическо оцеляване ден за ден, а границата между добро и зло, правилно и грешно е все по-размита. Всеки един диалог с жителите е способен да отключи депресия дори и в корав психолог
Този път героят сте ВИЕ! За разлика от предишните части, тук можем да променим външния вид и дори пола на нашето човече. Искали сте да сте магьосник, или може би варварка – вече е възможно. А как ли би се вписал некромансър негър – пробвайте и ще видите. Макар и възможностите да не са толкова безкрайни, колкото в други игри от жанра, това определено е приятно нововъведение.
Моят сблъсък с играта се случи на конзола, а не на компютър, както по принцип предполага заглавие от поредицата, но смея да твърдя, че преминаването към контролер от клавиатура и мишка се е случило изключително плавно и успешно, с някои съвсем дребни проблеми породени от съвпадение на две възможни команди в един момент от едно и също копче (например искате да вземете предмет, но вместо това използвате магия, настроена на бутона с който взимате паднал предмет).
За компенсация обаче, конзолната версия на играта предлага игра от двама играчи на един екран, така че може да се насладите на играта едновременно с вашето другарче или половинка (хаха, кого заблуждавам). Възможните статистики на предметите, които могат да ви се паднат са толкова разнообразни, че шанса да не успеете да намерите перфектния предмет в този живот е огромен. В началото изглежда супер сложно и объркано, дълго ще слагате погрешен предмет, който няма да ви е полезен, а ще си мислите, че ви помага, така че силно ви съветвам, да прочетете някой гайд за начинаещи, преди да почнете да “строите” героя си.
Възможните избори са доста на брой за всеки от петте класа – варварин, бандит, некромансър, магьосник и друид – всеки от класовете си има собствени механики уникални за него си и предмет, който би работил за единия, рядко би вършил работа за другия. Поради многобройните опции, шанса да имате хубав предмет, който просто да ви боде в очите колко е грозен е огромен и тук отново са заложили на къстъмизацията – така както може да преправяте външния вид на героите си, така можете да преправяте и външния вид на предметите си, без това да влияе на техните характеристики.
Макар и историята на играта и основните куестове да са доста интересни, те дори не доближават истинския геймплей на играта, който започва да се усеща доста след това. Едва при достигане на ниво 80 от възможни 100, имате възможност да екипирате най-добрите предмети в играта (ако имате късмета да ги откриете), а това е ключово за да усетите истинския вкус на избора ви за билд. Към момента играта има 4 възможни степени на трудност като третата и четвъртата се отключват посредством специални мисии, които ви съветвам да минете час по-скоро. Истината е в максималната, четвърта степен на трудност – единствено там има като цяло възможност за получаване на истински хубави предмети, достъп до подземия от най-висока трудност, битки с босове, като цяло всичко, което прави играта това което е.
В играта има също така и три възможни свята за игра – eternal, seasonal и hardcore. Моя съвет е да игнорирате “вечния” и да се насочите към сезонния. На всеки няколко месеца започва нов сезон, а всеки нов сезон вкарва нови механики в играта, които винаги са интересно и свежо нововъведение, вкарващо приятна разлика. Веднъж щом сезона приключи обаче, подобно на работник на морето, героят ви напуска света и се отправя към “вечния” свят. Ако пък търсите силни усещания, имате излишна периферия за чупене или просто сте мазохист – то хардкор света е вашето място. Дано се чувствате безсмъртни, защото тук място за грешки няма – веднъж умре ли ви героя, умира завинаги, а възможности за умиране има бол, така че гледайте да не се привързвате много много.
Звукът за мен е тайното оръжие на играта. Няма нито нота, която да се чувства излишна или неподходяща. Музиката перфектно се вписва във всяка една минута от играта и придава усещането за едно забравено от Бога място, на което хората може би напук, все пак не искат да се предадат без бой. Още помня смесените чувства, които изпитах когато за пръв път попаднах в Джирандай, пустинно място страдащо от набези на човекоядци в което времето сякаш е спряло. От една страна те обзема меланхолия и се чудиш има ли смисъл изобщо да се бориш, след като дори не знаеш за какво го правиш, от друга пък има сляпата надежда, че няма да е все така, и че може би ако се бориш достатъчно дълго накрая смисълът ще се появи, или пък подобно на един самурай, целта ти всъщност е пътя?
Битката за Тур Дулра също е озвучена перфектно и усещането за една героична смърт е на много високо ниво. Битките с босовете обаче са най-голямата сила на играта. Има огромно разнообразие от босове, някои от които не могат да бъдат победени от един играч, колкото и добри предмети да има и се налага да има подкрепление от други играчи. Някои от босовете пък могат да бъдат призовани само чрез предварително събиране на определени предмети от евенти или други по-слаби босове. И за финал – битката с върховната форма на Лилит – голяма част от атаките ѝ ще ви убият на мига, особено ако сте с по-кекав герой, а тя може да понесе много, много бой. Когато я победих за пръв път чак не можах да повярвам (а и за награда получих много готин скин за коня – превозното средство в играта)
Играта поддържа съвместна игра от хора на различни платформи, така че дори да играете на Xbox, а приятелите ви да са PS маниаци или пък мастър-рейсъри ще може да играете заедно. Степента на трудност се определя от лидера на групата, така че съвета ми е това да е най-развития герой с най-висок левел, за да може другите да го настигат максимално бързо. Възможна е и търговия между играчите, така че помощта (или пък ваденето на допълнителни кинти) остават опция. Като цяло, ако има кой да Ви въведе в играта, ще Ви бъде много много по-лесно, отколкото ако разчитате на собствения си нюх
Това върху, което са работили Blizzard през периода на разработка на играта определено не остава незабелязано и макар малко трудния си старт в началото, заради някои недоизпипани механики или недообмислени решения, към момента положението е много по-приемливо и подобно на предишната игра в поредицата, пътят е напред и нагоре. Има диалог между играчите и разработчиците и определено вече някои от проблемите, които бяха налични в началото са изгладени, но уви не всички. Най-хубавото обаче е, че се отплаща грайндването и няма pay2win опции. За мен лично играта си е солидно 9/10 и определено заслужава шанс. Факта, че от скоро е налична безплатно за играещите на платформите на Майкрософт е допълнителен стимул за този шанс, ако не за друго, поне за да се потопите в атмосферата и се насладите на умело разказаната история
