by Terwell
Уф… не им е лесно на Blizzard. Първо, много техни фенове, особено такива с Diablo вероизповедание, им се обидиха след крилатата фраза “Do you guys not have phones?”. После пуснаха ремастър на WarCraft III, който се прие изключително зле и отгоре на всичкото разни нахалници си правиха майтап на техен гръб. А в момента, студиото е обект на разследване от страна на властите в Калифорния относно обвинения от жени, работещи в компанията, че са били подложени на постоянен тормоз от техни колеги.
Разбира се, не трябва да забравяме, че този Blizzard не е онзи Blizzard отпреди двадесет или дори отпреди десет години. Компанията е със същото име, но без голяма част от хората, създали любимите на милиони геймъри игри. Справедливо ли е тогава да кажем, че това е същата компания? Но дори да приемем, че е, заглавието, което ще разгледаме след минута, не е разработено от основния екип на Blizzard, а от друго студио под шапката на Activision, наречено Vicarious Visions. По всичко си личи, че ни очаква една голяма манджа с грозде, но дали наистина е така?
Из коридорите на историята
Първо, да направим една кратка разходка в миналото. Diablo, разбира се, е action RPG с легендарна слава. Оригиналното Diablo 2 излиза през далечната 2000 г. и веднага става стандартът, с който трябва да се мерят всички останали игри в същия жанр. Година по-късно излиза и нейният единствен експаншън, Lord of Destruction, който се приема с дори по-голям ентусиазъм, тъй като вкарва редица нови механики, които обогатяват изживяването в играта. По това време в България геймингът се развиваше основно в така наречените компютърни клубове – от малки стаички до огромни зали, където редици компютри, поставени върху паянтови маси пред евтини столове хващаха като в капан хиляди момчета и момичета, предоставяйки им достъп до класики като StarCraft, Counter-Strike, Heroes of Might & Magic III и, разбира се, Diablo 2, измежду много, много други. Казвам всичко това, защото лично за мен Diablo 2 е неразривно свързано с гейм-клубовете – седяхме там, играейки в LAN мрежа, а когато приключвахме, молехме шефчетата да ни копират файловете с героите на дискета (знаете какво е дискета, нали? Иконката за Save-ване на файлове), защото иначе нямаше да си ги намерим следващия път. А усещането да влезеш в клуб в декемврийска събота и да ти кажат, че не могат да ти копират героя, защото дискетата ти е твърде студена беше… екстремно.
Днес, естествено, светът е съвсем различен. Почти всички играят от вкъщи, а LAN партитата са нещо необичайно, което изисква седмици предварително планиране, за да се случи. В тази връзка, Diablo 2: Resurrected няма LAN – имаме избор между офлайн игра или мрежа в Battle.net. За сметка на това обаче има доста други интересни неща…
Прераждане в ново тяло
Първото, което ще забележите в Diablo 2: Resurrected, е изцяло новата графика на играта. За разлика от гаргарата в WarCraft III: Reforged, тук разликата е от земята до небето. Оригиналната игра беше със зашеметяващата резолюция от 640х480, увеличена в експаншъна до 800х600, което беше малко дори за времето си, а графиката разбира се беше 2D. В Resurrected, цялата игра е пресъздадена от нулата с нов, триизмерен външен вид, с всички останали необходими елементи като динамично осветление и физичен модел. Можете да превключите към старата графика в реално време с едно натискане на копче – със сигурност едва ли бихте го правили за дълго време, но поне в първите няколко десетки часа често ще го натискате от любопитство, за да сравните как изглежда старата визия, сравнена с настоящата. Поне аз го правих непрекъснато при първото изиграване.
Всички модели на персонажи и чудовища са пресъздадени много близо до оригиналите, което със сигурност е било сериозно усилие, предвид колко нискодетайлна е старата игра в сравнение. Авторите не са се ограничили просто да пресъздадат старата визия, а са си позволили на места да разкрасят иначе леко безличните коридори на подземията, из които ще обикаляте. Отгоре на всичко, имате възможност и да приближавате камерата, което беше невъзможно преди. Можете да го правите дори със старата визия, което най-пълно показва революцията във визуално отношение. Накратко, Diablo 2: Resurrected прави Diablo през 2021-ва да изглежда така, както го помним от 2001-ва.
Преправени са и култовите видеоклипове между различните актове в играта. За разлика от един друг ремастър, този на Command & Conquer, където оригиналните видеа просто бяха upscale-нати и в следствие изглеждаха доста грозно, тук авторите не са пестили усилия – видеата също са пресъздадени от нулата, запазвайки стила на оригинала, но с изцяло нови модели. Вече дори е възможно да се види какво се случва в тях! Добре де, шегувам се – и оригиналните бяха отлични за времето си, но новите са повече от добри. Музиката също е прекрасна – създава атмосфера, но и подпомага екшъна.
Под капака всичко си е както преди
При геймплея обаче големи промени няма – с някои малки изключения, стилът на игра е запазен едно към едно с този отпреди двадесет години. Това е умишлено решение на авторите, които са искали да запазят духа на оригинала. Всичко се върти около предметите – уменията и статистиките на героите разбира се имат значение, но цялата игра е лов на все по-ценни и по-мощни предмети. Тъй като абсолютно всички предмети падат на напълно случаен принцип и нямате никаква гаранция къде можете да намерите някоя особено рядка екипировка, играта предлага на практика безкраен геймплей. Този геймплей може да ни се стори малко остарял към днешна дата – невероятно бавното качване на нива, не особено интересните умения в началото, липсата на ендгейм, с изключение на фармене на предмети, са само част от забележките, които бих могъл да отправя. Ние обаче не сме се събрали тук да критикувам оригиналната игра – факт е, че нейният геймплей си остава запленяващ, което е невероятно постижение за толкова старо заглавие. Това само доказва талантът на стария Blizzard да шлифова гейм-механики до съвършенство.
Единствените две драстични промени са, че вече можете да събирате злато от земята автоматично, без да кликате, като просто минете покрай него, но тази опция може да бъде изключена от настройките. Другата новост е значително увеличения размер на съндъка ви за съхранение на предмети, което поне според мен е изключително положителна промяна. В оригинала разполагахме само с 48 мижави квадратчета, в които да наблъскаме всичките си скъпоценни камъни, руни, предмети и какво ли още не. В Resurrected разполагаме с доста по-просторните 100, а освен това имаме още три пъти по толкова, споделени между останалите ни герои. Преди да предадеш предмет от един от своите герои на друг беше страшна мъка, докато сега е съвсем елементарно. Да, не е точно както в оригинала, но едва ли някой някога си е казвал “Знаете ли какво харесвам в Diablo 2? Усещането да съм натикан в кучешки ауспух откъм място за инвентар.”
Ехото на смелия нов свят
Разбира се, нищо старо не може да бъде оставено съвсем без промяна в нашия модерен свят. Да поговорим накратко за козметичните промени, които някои биха нарекли “осъвременяване”, други – цензура. Промяната, забелязана от най-много хора, и породила най-сериозна полемика, е новият външен вид на Амазонката, един от персонажите в играта, която спрямо оригинала е не толкова, ъъммм, бомбастична, и като че ли е остаряла с двадесетина години. Сорсерката пък е придобила лека промяна в гардероба си, за да не е толкова разголена. Обяснението на Blizzard е, че искат героите им да изглеждат по-реалистично, а не като току-що излезли от нощен клуб. Има и още една промяна, която поне за мен е необяснима – в Акт 2, нивото с харема, са махнати всички убити жени. Не ми е ясно защо е направено това на точно това място – на други места играта не се свени да покаже доста брутални сцени с убити жени. Но в крайна сметка, не мисля, че можем да очакваме твърде разумно обяснение от студио, разследвано за сексуален тормоз, което наскоро реши да замени картина на жена с картина на купа с плодове в World of Warcraft.
Иначе в играта се забелязват няколко дребни бъга – pathfinding-а на компютърно управляваните ви съюзници е също толкова зле, колкото беше и преди двадесет години, те от време на време се губят, а понякога се случват и по-странни неща. Но като цяло няма нищо, което да не може да бъде отстранено с бърз пач, за разлика от влаковата катастрофа, наречена WarCraft III Reforged. В настоящия си вид, Diablo 2: Resurrected е едно съвсем модерно заглавие, в което спокойно можете да потопите стотици часове. Ако изобщо решите да дадете парите си на компания като Blizzard, разбира се, а имате доста причини да не го правите. Във всеки случай, предстои да видим дали носталгията ще даде втори живот на заглавието, или ентусиазмът покрай него ще е мощен, но кратък, както се случи с мен и World of Warcraft Classic. Това заглавие не може напълно да спаси репутацията на Blizzard, но е стъпка в правилната посока. Голямото изпитание ще е Diablo IV, ако дотогава изобщо е останал Blizzard.
