Diablo II

Търпение му е майката! Blizzard Entertainment са фирма, която никога не се е съобразявала с предварителни планове и крайни срокове, но когато тяхна игра се появи на пазара, няма как тя да не се превърне в същинско цунами. А за геймърите остава търпението… Спомням си как още преди две години (през 1998) се носеха слухове, че Diablo II ще излиза “тази есен” и оттогава насам може би всеки месец се е намирал някой, който да ме попита дали не знам нещо конкретно по въпроса. Сега, когато вездесъщото “Дебило 2” (както с любов го наричат най-големите му почитатели) най-сетне се появи, всеки може да прецени за себе си, дали дългото очакване си е струвало. За мен лично отговорът на този въпрос е съвсем ясен…

Blizzard отново уцелиха в десятката.

Трудно е да си обективен, когато става въпрос за любима твоя игра, създадена от любимата ти фирма. Винаги съм уважавал Blizzard Entertainment, защото държат на своята репутация и досега не са издали заглавие, което да петни името им (едно време точно такава бе политиката и на Lucas Arts, но напоследък те прекалено се комерсиализираха). За пристрастеността си към Diablo въобще не смятам да ви говоря, по-добре погледнете статията Diablomania, която ще намерите няколко страници по-нататък. В продължението успешно са пренесени всички елементи, които бяха ключови за успеха на първата част и дори върху тях е поставено още по-тежко ударение. Признавам, че има и какво да се критикува, например демодираната графика и новата save-load система, но според мен това са дреболии и никой истински фен на първата част няма да бъде разочарован от продължението.

За да ви разкажа историята на Diablo II, неизбежно трябва да ви припомня, какъв беше краят на първата част. Героят най-сетне се изправи срещу първоизточника на злото, заляло скромното градче Тристрам – самият Диабло, мрачния Лорд на Терора. Но истинското Зло трудно може да бъде унищожено – то винаги успява да се прероди в нова форма (и добре, че е така, защото иначе толкова много готини игри щяха да си останат без продължения). Самоуверен и надъхан след своята победа, героят заби магическия камък, съдържащ душата на Диабло, в собственото си чело, въобразявайки си, че ще намери нужната сила да се пребори със Злото в него. “И погледът му се обърна към легендарните мистични Източни Земи, където копнееше да потърси отговор или дори спасение…”

Оказва се, че нашият пишман-герой всъщност е направил много добра услуга на Диабло, предоставяйки му доброволно собственото си тяло за вечни времена. Във втората част разбираме, че Диабло отдавна е завладял душата на този нещастник и всъщност копнежът към Изтока идва от Лорда на Терора, който иска да освободи двамата си братя, пленени още по времето на великите войни между Доброто и Злото. Бейл, Лордът на Унищожението, гние в запечатана гробница във великата пустиня Аранох.
Душата му също се съдържа в магически камък, забит в тялото на древния Хордадримски рицар Тал-Раша, който води безкрайна война с Бейл в гробницата, скрита заедно с шест други в най-жежките пустинни пясъци. Тази гробница е първата цел на Диабло, известен вече като Мрачния Скитник. Третият брат е Мефисто, Лордът на Омразата, чийто магически камък е поверен от древни времена на светата църква на Закарум.
Прониквайки отвътре в този религиозен орден, Мефисто си е създал собствена малка империя в джунглите на Кенджистан и с нетърпение очаква мига, в който братята му ще се присъединят към него. “…и ще потекат реки от кръв, когато Тримата разрушат границата между Ада и човешкия свят, и Злото ще възтържествува!”. Освен ако не се появи герой, който да предотврати тази катастрофа и да се предостави по-достойно от своя предшественик – сегашния Мрачен Скитник.

И така, вашият нов юнак тръгва по дирите на Диабло, оправяйки всички поразии по пътя си. А те съвсем не са малко – със самото си присъствие Мрачния Скитник привлича силите на Злото и след него остават армади от скелети, зомбита и демони. После минава вашият човек и ги преработва до планини от кости, гнила плът и разлагащи се вътрешности. Този процес продължава в общи линии през цялата игра, която условно е разделена на четири части, всяка от които има различно излъчване и атмосфера.
Първата част е в Западните Земи – при околностите на манастир, завладян от демонката Андариел, като обстановката много напомня на тази от старото Diablo (подобни подземия, чудовища и т.н.). Втората – в пустинния град Лют Голейн – предлага забележително съчетание между ориенталски и египетски мотиви и поне на мен ми допадна най-много. Третата част е в джунглите на Кенджистан, близо до великия някога град Кураст.
Четвъртата част е забележимо по-кратка, като действието се развива… Не, няма да ви издам къде, по-добре да поиграете и сами да откриете!

Героите в Diablo II са петима, кунджурджер за съжаление няма 😉

Амазонката без никакво съмнение ще допадне на онези, които са харесвали стрелкинята Rogue в първата игра. Също като нея тя се справя много добре с лъка и стрелите. Разликата е, че жената-войн е много компетентна и с копието, а притежава и някой доста полезни магически таланти. Варваринът е олицетворение на грубата сила и представлява планина от мускули. Сред многото му специални таланти изпъкват възможността за специализация с определен тип оръжия и алтернативните му бойни техники, позволяващи екипиране с две оръжия едновременно или използване на тежък меч с една ръка. Некромансерът съвсем не е толкова злокобен, въпреки зловещата му титла, макар че често на негова страна се бият скелети и чудовища. Всъщност неговата магия, наричана “черна” от непосветените, е едно от най-чистите и непокварени магически изкуства в света. Некромансерите вярват в баланса между Доброто и Злото, приемат смъртта като естествен завършек на жизнения цикъл и никога не са се опитвали да удължат живота си с помощта на магия. Но слуховете и клеветите са им изградили лоша репутация и на тях често гледат с недоверие. Паладинът е част от древен орден, някога служил на Църквата на Закарум, отцепил се от нея, когато тя започнала да се покварява. Той владее отлично всякакви оръжия, изключително полезен е при премахването на не-мъртви врагове и може да използва вълшебни аури, които влияят благотворно на всичките му спътници или затрудняват враговете. Магьосницата пък е част от женския магически клан Зан Есу, който използва само и изключително елементарна магия. Силите на светкавицата, огъня и леда са нейната стихия, а много от магиите й са пренесени директно от първата част.

Обърнете специално внимание на факта, че петимата герои се различават много повече един от друг, в сравнение с различията между тримата от първото Diablo. Всички техни умения и магии (по 30 бр. на герой!) са уникални и специализацията в тях става успоредно с развитието на вашия красавец. Геймплеят с всеки един от петимата е различен и уникален и аз поне няма да мирясам, докато не мина Diablo II с всеки от героите. Освен това, самият играч персонализира непрекъснато героя си и двама добре “разработени” герои могат да бъдат твърде различни, дори когато са от един клас (представете си например магьосница, специализирала се в огнени магии и такава, разпределила своите способности между силите на Леда и Светкавицата).

Всички критици са единодушни, че новата skill-система е невероятно удачна, тъй като дава много нови възможности на играча, без същевременно да усложнява геймплея. Дори в известен смисъл го опростява, тъй като са премахнати магическите книги и предметите с “заряди” от първата част (магиите вече се развиват успоредно с повишаването на ниво на опитност за вашия герой и то по ваша преценка, а не са резултат от сляп късмет или много пари). От свитъците с магии са оставени само два – Identify и Town Portal. Предвидени са специални томчета, в които можете да складирате до 20 свитъка от един тип.

Геймплеят много прилича на този от Diablo – основните ударения все още са върху чистия екшън и екипировката/развитието на вашия герой. Разнообразието от чудовища и предмети е многократно по-голямо. Струва си да се спра по-подробно на нововъведенията при предметите и екипирането на героя, тъй като голяма част от забавата в Diablo II идва точно от това да откриете най-подходящата екипировка за вашия хубавец (или хубавица). Освен обикновените предмети се срещат още и такива с магически подобрения, редки, уникални, модифицируеми предмети и комплекти. На всеки тип предмети съответства някакъв цвят, с който се изписват имената им, което помага за бързото разпознаване.
Обикновените предмети се асоциират с бял цвят и рядко се използват в по-напреднал стадий на играта. Магическите предмети (синьо) носят в себе си едно или две заклинания, подобряващи характеристиките им и трябва да бъдат идентифицирани преди да ги използвате. Аналогична е ситуацията и с редките предмети (жълто), но те съдържат в себе си до пет магически подобрения и съответно могат да бъдат много по-полезни.
Уникалните предмети ще разпознаете по тъмножълтия (златен) цвят – те по същество приличат на редките, но се откриват много по-трудно и са с още по-интересни характеристики. Внимание – можете да изиграете дори цялата игра и пак да не намерите нито един уникален предмет, който не е свързан със самата история. Не мога да преведа правилно на български думата socketed, затова нарекох сивите предмети модифицируеми – с помощта на магически скъпоценни камъни можете да моделирате тези предмети по свой вкус и да си направите точно това, което ви е нужно в момента. Камъните имат пет степени на качество (chipped, flawed, normal, flawless и perfect), като естествено по-качествените от тях са за предпочитане. Внимавайте, защото след като сложите магически камък в модифицируем предмет, модификацията е необратима. Колкото до комплектите от предмети (set items) тях ще познаете по зеления цвят.
Наглед те са като редките или уникалните предмети, но когато съберете и екипирате всички предмети от един комплект (поне 3 на брой) получавате допълнителни бонуси. Съществуват специални комплекти, подходящи за различните типове герои, но е много трудно да съберете някой, който е подходящ конкретно за вас, освен ако не играете например в battle.net, където възможностите за търговия между играчите са неограничени.
Преди да продължа нататък трябва да отбележа, че някои забележително силни предмети (обикновени и магически) могат да се открият единствено при игра на по-високите нива на трудност (nightmare и hell), които са достъпни само за опитни герои, успели да сразят Диабло.

В сравнение с първата част, тук при екипирането на героя има някои нови аксесоари – ботуши, ръкавици и колан. Освен че допринасят за защитата на героя,  те естествено могат да бъдат магически (редки, уникални и т.н.), а коланът определя и броя на предметите, които можете да заложите над четирите слота за бързо използване (едноредов – четири предмета, двуредов – осем и т.н.). В началото на Act 2 ще откриете един Хорадрически Куб – древен артефакт, който има забележителното свойство да произвежда предмети от други предмети – например слагате в него два колчана стрели за лък и получавате един колчан стрели за арбалет. Формулите за този куб са десетки, но в играта ви се разкриват само няколко, останалите трябва да налучкате по метода на пробите и грешките или да прочетете в някой интернет фен-сайт на Diablo II.

Ако искате да си запазите някой предмет, но не желаете той да заема ценно място във вашия инвентар, то трябва да го складирате в специален сандък в града, който, обаче, е със сравнително малък капацитет. Предметите, изхвърлени на земята се губят след време или при рестартиране на играта. В същия този сандък е добре да трупате и всичките си налични пари, тъй като така те ще бъдат на по-сигурно място, отколкото в джобовете ви.

Възможностите за преиграване на Diablo II са практически безкрайни, тъй като нивата отново се генерират всеки път по случаен принцип, а след първото “превъртане” пред вас се разкриват нови предизвикателства. Едно от тях е играта на по-високи нива на трудност, друго – възможността за създаване на hardcore-герой. Такъв тип герой трябва да бъде пазен като писано яйце, тъй като неговата смърт е окончателна.
Предизвикателството да минете цялата игра без да загинете нито веднъж наистина си струва, но сигурно хич няма да се почувствате приятно, когато вашия хардкор-паладин от 23-то ниво гушне букетчето в края на третата част и трябва да започвате всичко отначало.

Мултиплейърът е все същият майтап. Купонът е, че при повече участници чудовищата също стават повече на брой и определено прогресът е по-труден. Това ви стимулира да играете кооперативно и да си сътрудничите. Има възможност и за дуели между играчите, но трябва предварително да декларирате враждебен статус и героите ви да имат някакво минимално ниво на опитност (осмо, ако не се лъжа). Новост в battle.net са т.нар. realm-сървъри. Когато играете в realm цялата информация за играта, включително вашия герой, се пази на сървъра на Blizzard, което се предполага да защити играта от хакерски атаки (първата част доста си изпати от такива простотии – нароиха се безсмъртни герои, вездесъщи оръжия и т.н.). И още една забележка – хардкор героите могат да участват в игри само с други хардкор герои.

Наказанието при смърт за обикновен герой е отнемане на част от парите и опитността (последното само на високи нива на трудност). За да уеднаквят single и multi играта, авторите са премахнали опцията за save, тоест записът става само когато прекъснете играта (както беше в мрежовата игра на старото Diablo). Освен това не се пази информация за убитите чудовища, отворените сандъци и др. Това до голяма степен убива ентусиазма за щателно претърсване на нивата – какъв е смисълът да преравяте всяко ъгълче, когато следващия път там отново ще има чудовища и съкровища? Тази система предполага да играете за дълго без прекъсване – Diablo II в никакъв случай не е игра, която може да бъде накъсана на парчета по 15 мин. Най-добре е като седнете, да откарате цяла нощ 🙂 .

Този момент със записа е доста неприятен за много играчи (в това число и за мен), но всяко зло за добро – вече няма нужда да създавате отделни герои за мулти и соло-игра. Друг основателно критикуван елемент е демодираната графика. Въпреки поддръжката на някои модерни Glide и OpenGL ефекти, играта изглежда доста “ретро” заради проточилия се инкубационен период (първото действие на практика е правено преди три години). По този начин точно началото на играта прави лошо впечатление, което после трудно се изглажда. Още повече, че режимът 640х480х256 може и да е приемлив за 14 или 15-инчов монитор, но изглежда грозно на 17 инчов или по-голям. По-високи режими не се поддържат, като мотивът на Blizzard е, че това би нарушило баланса в мрежовата игра (някои играчи ще получават повече информация от други). Проблемът би се решил, ако всички картинки се пререндерират в същия мащаб за по-висок режим, но явно това е непосилна задача.

Това обаче като че ли са всички моменти, които заслужават критика. Иначе музиката е зашеметяваща, геймплеят е невероятен и Diablo II вече може да се определи като следващия хит, и то хит, който няма да бъде забравен след месец, а ще се играе години наред. А аз стига съм писал, че Мрачният  Скитник и братята му ме очакват…

Автор: Боян Спасов