Играта, поставила началото на всички военно-ориентирани екшъни, се завръща. С пускането на пазара на Delta Force: Xtreme издателите от NovaLogic възраждат една легенда. Това е така, защото новото заглавие всъщност е Delta Force 1 с подобрена графика, подбор на най-добрите мисии, които са и специално преработени, плюс сериозни мултиплейър възможности. В следващите редове ще изброя новите преживявания, които предлага усъвършенстваната версия на тази неумираща класика.
Класически сюжет
За всеки закоравял геймър обяснения за сюжета на тази игра са почти ненужни, но за останалите ще кажа няколко думи. Накратко: вие сте командир на елитен отряд командоси. Задачите ви варират от спасяване на заложници, унищожаване на вражески летища, бази и нарколаборатории, до откриване на откраднати ядрени оръжия. Ще имате възможност да изявите способностите си в повече от 20 нива. Те са разделени в три основни кампании. Всяка от тях ще ви предложи напълно различни климатични особености.
Започвате приключението с тайни операции срещу наркобосове в джунглите на Перу. След като приключите седемте мисии там, ще бъдете изпратени в Чад. Ако оцелеете и в пустините на Африка в продължение на пет акции против терористи, следващата ви дестинация е остров Новая Земля, който се намира съвсем близо до Аляска. По следите на липсващи радиоактивни материали няма да усетите как ще минете осем нива в ледената пустош. Покритите със сняг хълмове са последното ви бойно поле от сингълплейър кампанията. В нея са включени не само подобрените класически карти, които всеки, играл DF 1, ясно ще разпознае, но и няколко напълно нови.
Нещото, което основно отличава сегашната от предишната версия на играта, безспорно е
съвременната графика
Играта разчита на най-новия графичен енджин на NovaLogic. Благодарение на него геймката наистина изглежда превъзходно. Добавените климатични ефекти като дъжд и сняг придават невероятен реализъм на заглавието. Те могат, както да улеснят изпълнението на задачите ви, така и да го затруднят. По принцип винаги съобразявайте с времето бойната си тактика.
Моделите на героите са изключително детайлни. Няма нищо по-добро от това да направиш headshot на някой бот, докато го следиш в окуляра на оптиката. След като е убит, всеки терорист или престъпник пада по различен начин. Това зависи от мястото, където е прострелян. Разбира се лошите също така летят превъзходно при добре пласирана граната. Приятно впечатление ми направиха сенките, които хвърля всеки участник в екшъна. Те прибавят допълнителна доза реализъм.
За същото успешно се грижи и звуковото оформление на играта. Всички аудиоефекти са добре познати от другите части на поредицата DF. Наистина аз се насладих на класическите звуци, но за съжаление липсва нещо ново и вълнуващо. При въоръжението запазването на старата екипировка е удачен вариант. Не е необходимо да споменавам, че всичко, от което имате нужда, присъства.
Дойде моментът да се спра по-подробно и на главната страна на всеки 3D шутър, а именно –
геймплея
Ще започна с факта, че играта е много лесна за овладяване. Няма тренировки: екшънът стартира директно. Почти не е необходимо да настройвате клавиши, всичко е интуитивно. Всяка мисия започва със задължителното за поредицата DF яко ходене до базата на лошите. Но това е резултат от големите карти, така че нека да не се оплакваме.
Отново, типично за серията, интерактивността на заобикалящата ви среда е половинчата. Например не може да управлявате вражеските превозни средства, всички врати или са отворени, или не и други подобни. Разбира се, вашият екип разполага със собствена техника. Става въпрос за кросови мотори, бъгита с монтирана картечница .50 калибър, както и хеликоптер Little Bird. За съжаление тези машини присъстват само на някои нива. От друга страна обаче, почти всичко в играта може да бъде разрушавано.
За изкуствения интелект на ботовете от отбора ви не могат да се кажат добри думи. Обикновено те са в другата част на картата и аз през цялото време се питах какво правят там по-дяволите. Друг техен непреодолим бъг е, че могат с часове да пуцат по някой скрил се враг, вместо да мръднат 50 сантиметра и да го застрелят. Дори опитите ви да ги запазите просто живи са обречени на неуспех. Истината е, че ще трябва да свършите повечето работа сам. Неприятно е, но и опонентите ви също не блестят с висок AI. Те са твърде предсказуеми и съвсем скоро действието става малко скучно.
Тук стигнахме и до най-сериозния недостатък на играта – прекалената и леснота. Просто трябва да има един бутон за увеличаване на трудността и всичко ще е ОК. Моето мнение е, че сингълплейърът не би бил сериозно предизвикателство за всеки по-запален геймър. Но тук на помощ идват “сериозните мултиплейър възможности”, за които споменах в началото.
Наистина
играта в мрежа е силната страна на Delta Force: Xtreme.
На разположение са шест различни режима. Ще започна с Co-operative. На този мод е обърнато специално внимание. За него са подготвени 25 мисии, където можеш да избиваш терористи на воля с още четирима приятели. Направо е перфектен за тренировки на отбора преди сериозните срещи срещу живи съперници. Следващите видове онлайн игра са стандартни за този жанр. Може да избирате между Deathmatch, Team Deathmatch, King of the Hill, Team King of the Hill и Capture the Flag. Геймката може да поддържа до 32 участници на сървърите на NovaWorld. Картите са 20 на брой. За радост почти винаги е пълно и се получават доста добри престрелки. Като всяко ново заглавие и тук през ден има пачове, които оправят появилите се бъгове, но, надявам се, това ще спре с времето. Сега ще спомена една приятна опция. Става дума за STAT tracking. Това е усъвършенствана система за следене на ранговете и изготвяне на статистика. В играта също така е вграден и Cheat Crackdown. Ясно е за какво служи тази екстра. Тя позволява по-лесно проследяване и банване на тарикатите, които играят нечестно.
Разработчиците от NovaLogic отново са свършили добра работа. Сътворили са една много приятна игра основно с мисъл за непретенциозния геймър. Определено е преимущество фактът, че веднага след инсталирането можеш да се пуснеш в нета. Няма нужда от обучение и тренировки. Не е за подценяване и чудесната графика. В заключение не мога да не спомена, че дори и класики като DF се поддават на тенденцията да пренебрегват сингълплейъра за сметка на онлайн-преживяванията. Но явно в това е бъдещето.
Автор: Димитър Трифонов – Димо