by PC Mania
Знаете ли какво е Delta force? Мисля, че не е много умно от моя страна да ви обяснявам какво всъщност се крие зад това име. Всеки, който е минал тийнейджърската възраст (или се намира в нея) и поне малко си пада по военни екшъни, би се изсмял презрително на този въпрос. Застаряващите видеоманиаци (като мене) вероятно веднага ще си спомнят едноименния филм с Чък Норис от времето, когато видеокасетите бяха с пиратски презаписи десета ръка и не се взимаха от видеотеки, а се разменяха между приятели и съседи. А за вманиачените пацифисти и малцината, който мигат на парцали при произнасянето на това английско словосъчетание, само ще спомена, че Delta force всъщност е каймакът на американските сили за бързо реагиране. Те са създадени през 1979 г. по модела на британските спецчасти SAS (Special Air Service). Delta force набира членовете си сред най-добрите бойци от 82-ра въздушнопреносима бригада Зелени барети, от диверсионната част Тюлени към морската пехота на САЩ и от елитните Рейнджъри към щатските сухопътни сили. С една дума това са хората, които са едни от най-добрите експерти в близкия бой и безшумните операции (въпреки, че средностатистическият руснак би възроптал, че няма по-печени килъри от бойците на СПЕЦНАЗ. Та точно за такива
двукраки машини за убиване
става дума в едноименната игра на Novalogic, която беше планирана за октомври и в скоро време трябва да излезе на нашия пазар (ако изобщо това може да се нарече пазар). Delta force е традиционен триизмерен екшън, който може да се играе и от двете класически гледни точки – през очите на боеца и от позицията на страничен наблюдател. Да си призная честно, първото ми впечатление от демото на играта не е кой знае колко добро. Когато се опитах да си включа играта на максимална разделителна способност (800х600 с 65 милиона цвята), с ужас установих, че тя се къдри и на конфигурация с Voodoo 2! Оказва се, че триизмерната платформа Voxel Space 3 на Novalogic май не поддържа възможностите на видеокартите с триизмерно ускорение, използва само драйвера DirectX и директно товари процесора с обработката на изображението. В първия момент теренът на играта страшно много ми заприлича на кадър от Comanche, първия хеликоптерен симулатор на Novalogic, само че с по-висока разделителна способност. И това не е чудно, тъй като и двете игри използват варианти на платформата Voxel. В Delta force все пак има и обекти, които са направени от многоъгълници и може би получават някакво 3D-ускорение, ако използваме триизмерни видеокарти. Това са командосите от Delta force, техните врагове, дърветата, сградите, превозните средства… Аз обаче не усетих Voodoo-то да ми помага с нещо.
Освен това не мога да не отбележа, че графиката е малко първобитна. Човек, играл на Unreal, Shogo, Halflife или дори Quake 2, не би се задържал пред екрана повече от 5-10 минути. Усещането за пространственост на моменти просто се губи. Например оръжието на командоса изглежда твърде плоско, а когато противниците ви се намират далече, твърде много наподобяват на човечетата от Lode Runner за Правец 82…;-) Сега обаче ще престана да плюя и ще кажа добрите думи за играта.
Първо – създателите са се опитали да я направят максимално близка до действителността. Това е първата игра, който прилага принципа на така наречената
прецизна балистика
Т. е. куршумите няма да летят единствено по права линия, а ще описват балистична крива, когато са изстреляни по далечен обект. По този начин може да се целите в главата на врага, а да го улучвате в краката. Като споменах за разстоянията, трябва да кажа и друго – в Delta force ще играете предимно в широки открити пространства. Обикновено битките не се водят от упор като в повечето триизмерни екшъни, а на дистанция от 100-200, а дори и 300 метра.
Основен момент в играта е и снайперистката стрелба, при която можете да поразявате обекти на разстояние до един километър. Този режим обаче доста се различава от това, което съм виждал в триизмерните екшъни досега. Вместо да се прави zoom на цялото изображение (като в Shogo и в Unreal например), играчът вижда уголемено изображение в малък прозорец с формата на оптически мерник, който се намира отдясно на хикса, с който се прицелваме.
Иначе играта е доста прилична като замисъл. Екип от 2-3 командоси трябва да осъществи определена диверсионна мисия – да ликвидира терористи, да взриви противниково съоръжение (енергийна централа, мост, склад за муниции и т. н.), да маркира с лазерен прицел вражески ракетни установки или радари… Една от мисиите дори е създадена по истинска мисия на спецотряда от операция Пустинна буря, където десантчиците, заедно със своите колеги от британските специални части SAS, трябвало да унищожат иракска установка с балистични ракети SCUD.
Този път обаче действието се развива не в пясъчни пустини, а сред джунгли или снежни преспи. В демоверсията на играта боецът трябва да види сметката на отряд тежковъоръжени латинопартизани, които мирно и кротко се мотаят из своя базов лагер. Това обаче не е никак лесна работа.
Просто и създателите на Delta force са се опитали играта да се приближи до истинските бойни условия и са направили така, че войниците да умират от едно-две точни попадения. Още повече, че в огромните пространства на играта куршумите могат да долетят без боецът да чуе, че наблизо има враг. Между другото в Delta force има добър триизмерен звук, който трябва да се използва максимално ефективно, ако героят иска да оцелее повече от 2-3 минути. Друго добро попадение в играта е, че командосите могат да използват артилерийска и въздушна поддръжка. В случай, че бойците попаднат под кръстосан огън на врага, те могат да викат на помощ щурмовия хеликоптер АС-130 Spectre или да зададат координати за стрелба на своите оръдия.
Автор: Момчил Милев