В поредица от три свързани статии ще ви разкажем за цяла серия от класически DOS-освски игри, в чиято основа лежи фентъзи играта Dungeons & Dragons и нейното отроче – светът на Забравените кралства.
И все пак внимание, макар и доста ретро, игрите, за които днес ще говорим, реално могат да нахлуят в живота ви само на един клик. Това е така, защото през 2020 година те вече могат да се закупят от GoG и вървят ПОВЕЧЕ от страхотно под Windows 10. Да, те са чудесно интегрирани от DOS за Windows 10 и ползват услугата DOS Box, чрез която вървят идеално. И ако изключим визията на по-скоро ретро графиката на самите игри, няма да разберете, че цъкате на заглавие от преди 30 години. Не е ли забавно?!
Става дума за продукт или за серия от няколко класически такива ретро D&D игри, обединени под шапката на Forgotten Realms – The Archives. Самите игри са създадени от двете компании Westwood Associates & Strategic Simulations Inc. (SSI), но надзорът и идейният контрол зад тях е осъществен от компанията-майка на D&D, която (през онези години) е била компанията TSR Inc (в момента D&D се държи като лиценз от друга компания).
Включените игри са повече от “златни” и в тази и следващите две свързани статии, ние с вас ще видим точно за какво иде реч в този “архивен продукт”. Но нека първо да видим какво е включено в Collection One или в първата част на тази фентъзи колекция от D&D заглавия:
Eye of the Beholder (1990)
За разлика от следващите включени части в колекцията, които си служат по-скоро с т.н. Gold Box Engine, в “Окото на съгледвача” от началото на 90те, този “златен енджин” все още не е правило. Вместо това имаме псевдо-3D изглед на героя (или по-скоро героите), който като цяло може да се управлява със стрелките на клавиатурата или с бутони-стрелки, директно изведени на екрана. Играта си е изцяло сингъл (по-онова време повечето такива игри са били сингъл и без това), но пък още в самото начало на играча се позволява да си създаде свое “D&D парти”, с което да се сблъска с чудовища и всякаква сволоч, да търси предмети, да вдига нива и като цяло да приключенства из един огромен мега дънжън под известния град Waterdeep, който се води перла в короната на Кралствата. Играта включва няколко анимации и е била доста успешна за времето си, логично последвана от цели две продължения…
Eye of the Beholder II: The Legend of Darkmoon (1991)
Втората игра последва почти веднага и само 1 година след първата. В нея основната рецепта от първата игра е спазена дословно, с тази разлика, че “началото” на играта е променено и вместо директно в “подземието” играчът първо изследва една гора, пълна с вълци и мрачни пътеки. Интересното тук, както в първата част, че към играта са пуснати “канали за подсказване”, които са се заплащали отделно – първият канал във вид на clue book (пак казвам, закупувала се е отделно!), а втория канал (упоменат още на в Quick Reference Card) представлява – седнете, за да не паднете! – ИМПУЛСЕН ТЕЛЕФОН – на който играчите (говорим за САЩ през 90-те, а не в България, или изобщо сега!) жадно са се обаждали и са искали подсказки как и какво да направят, за да минат нивото. Чудно, а? 🙂
Eye of the Beholder III: Assault on Myth Drannor (1993)
Това вероятно е най-слабата от трите части, колкото и да ми е тъжно да го кажа. Следва 1:1 историята с втората част (като вместо в гора, играчът започва в едно древно гробище като вълците са заменени с призраци), но след това играчът отново влиза в подземието и като цяло – почти безкрайното циклене продължава. И тук идва изненадата, защото ако си мислете, че графично играта от 1993 е по-изпипана от тези преди нея, се лъжете. Малко или много, най-новата игра (напук на технологиите) се дъни именно в тази част и буквално изглежда грозно, дори за стандартите на предишните две. Така или иначе, серията завършва в елфическия град Мит Дранор и SSI се насочват към други и по-адекватни – за времето си – игри. И все пак серията си остава класическа и се помни с умиление от много играчи по целия свят!
Това е за днес и в следващата част ще продължим с нова порция от игри в тази класическа D&D колекция!
Автор: Дамян Yann Gamgee Христов