Dark Sector

Историята по създаването на Dark Sector започва през вече далечната 2004 г., когато конзолите от днешното поколение завладяваха агресивно пазара, трупайки обеми от продадени устройства и игри. Точно в това време и Digital Extremes анонсираха проекта. Разработчиците от компанията са известни и с други шутъри, като Warpath и Pariah, а също така са помагали на Epic Games в създаването на Unreal и Unreal Tournament. Dark Sector се появява като фантастичен екшън от първо лице. Героят прониква на тайни места, извършва тихи убийства и други типични за stealth жанра действия. А в допълнение – може да има и някои свръхчовешки способности, като авторите са ползвали за ориентир игрите Psi-Ops и Tom Clancy’s Splinter Cell.

Когато играта се появи за PlayStation 3 и Xbox 360, Ивелин Иванов ни запозна с нея, но аз ще си позволя да я погледна през своите очи, играейки я на компютър. Защо все пак Dark Sector излиза за PC, когато първоначално беше оповестено, че това няма да се случи? Според някои мнения тя е пусната за компютри, явно защото продажбите й не са достатъчно силни. Потребителите може би не харесаха факта, че историята трябваше да се развива в космоса, а накрая се оказа в някакъв измислен и фантастичен посткомунистически свят. Интересно е, че за PC издател не са избрали Digital Extremes, а Aspyr Media, но това е и логично, тъй като тексаската компания е известна със строгата си специализация при портването на видеоигри от конзоли за Windows и от Windows за Mac OS.

В играта вие ще се изявявате като Хейдън Тено, който е таен агент на ЦРУ, изпратен на опасна мисия в Ласрия – град, в който цари разруха и който е пазител на една страшна тайна от времето на Студената война. Професията на нашия юнак е „чистач“, както се вика на полицейски жаргон – т.е.

професионалист, обучен да убива

без да му мигне окото. Неговата задача е да открие създателите на ужасяващи планове за биологични оръжия, които могат да унищожат човечеството или да изнудват правителствата.

Минавайки през различни перипетии и брутални убийства, съпътствани с много напрегната мрачна атмосфера, Хейдън бива нападнат от непредсказуем враг, който го заразява с вируса Technocyte. Това е новоразработено биооръжие, превръщащо заразените в безскрупулни машини за убиване. След атаката обаче Хейдън открива, че вирусът Technocyte му е дал невероятни свръхчовешки възможности, каквито никога никой преди това не е имал. По време на играта ще ставате свидетели на трансформациите на героя, който се бори с вируса, завладяващ неговото тяло и психика. Постепенно нашият човек ще се научи да контролира своите способности и да се превърне в легенда. Прологът е много въздействащ и издържан изцяло в черно и бяло. След това цветовете са много изчистени и ефектите поддържат едно доста добро ниво.

След контакта с вируса, по ръката на Тено ще се появят металоподобни изменения, които ще еволюират в устройство, подобно на метален шурикен, който има и огнени функции и е просто перфектното оръжие. Dark Sector

премахва традиционните шутърски елементи

от екрана, като здраве и показатели на амуниции например. Когато е ранен, героят ще започне да го показва чисто физически, а амунициите, които му остават, ще се виждат при тяхното избиране. Свободни оръжия и неща като фенера например ще се показват в долната лява част на екрана. Не може да се отрече, че мятането на бомби и оръжия, както и физическите действия, като ритане и колене, са доста провокативни и дори забавни.

Интересно е, че играта предизвиква гротескно противоречиви коментари. От тоталното оплюване до епохалното й възвеличаване. В тази статия сигурно няма да разберете защо това е така, тъй като аз я пиша не като арбитър, а като човек с лично отношение към нея. Факт е, че за да я оцените подобаващо, ще трябва да я изиграете от игла до конец. Но и първоначалното ви впечатлените може да е достатъчно. Моето определено е положително. Не трябва да се пропуска фактът и че много от негативните мнения за играта са заради това, че тя доскоро беше достъпна за PC само на руски език, което за мен щеше да е приятно, но за други – досаден факт, заради който ще я пренебрегнат. Някои оприличават Dark Sector на Resident Evil, а други са на мнение, че геймплеят, макар и интересен, в един момент втръсва адски и просто е трудно да се продължи напред. Въпреки всичко на места играта е ужасно трудна, особено когато се изправите пред босовете. За някои отчаяни геймъри вече дори има видео в Youtube, където могат да проследят как да се справят с даден бос най-оптимално. Искам да ви поздравя с чудовището в църквата. 🙂

Нека ви кажа и какво представляват въпросните суперсили. Например вече стана дума, че от ръката на Хейдън ще порасне смъртоносен шурикен, който той ще използва с хирургическа точност. Вярно, ще се поозорите с управлението му в началото, но си е яка екстра за прекъсване на кръвотока от сърцето към мозъка в областта на шията на всеки, който защитава каузата на откачения учен Мезнер, създател на опасния вирус. Като цяло контролирането на “бумеранга”, хвърлянето му и задържането на “С” на някои може да не се получава, защото не са го отключили. Летящият сърп може да се използва в най-различни модове – например ефектът му да е съпроводен от избухването на огнени топки или пък с пускането на мощно електрическо напрежение. Забавно е, че

играта изобилства от пъзели

което не е особено привично за шутър от такъв вид, но пък именно посредством сърпа ще можете да разрешите някои от тях.

Впрочем в Dark Sector има насилие и дори в официалния и сайт се иска да имате необходимия брой години, за да влезете в него. Явно несъобразилите се това условие деца (и най-вече родители, които не гледат какво цъкат отрочетата им), пишат интересни коментари за Dark Sector, след които особено се отличава едно: „Много ме кефи играта, ама съм малко малък и ме е малко бъз от зомбитата“. А те зомбитата по принцип не са много умни, но това не значи, че ако си до тях, не трябва да те нападнат. Явно и изкуственият интелект на играта има още какво да учи и при условие, че играта е в продажба за конзоли още от миналото лято, можеше за PC тези проблеми да бъдат отстранени. Вероятно непостигнатите приходи са причината заглавието да бъде пуснато за друга платформа без никакви подобрения. Типичен конзолен недостатък още е записът на произволно място.

Играта има множество кътсцени, които ще ви предлагат интерактивна гледна точка към развитието на сюжета. Поглед от 3-то лице (зад рамото) също е приятна алтернатива. Изобщо Dark Sector е създадена така, че да задържи играчите, въвлечени в действието до краен предел, без да ги отклонява с технически настройки. Мултиплейърът в Dark Sector ще ви даде приятната възможност да демонстрирате усвоените техники и стратегии от сингълплейър режима пред своите приятели. Графиката е доста добра за изискванията, но пък музиката определено не ме накефи – еднообразна е и бързо втръсва. Но, от друга страна, озвучаването е впечатляващо, защото звуците, които издава Glaive-ът, са брутални и разтърсващи. Също така е хубаво да се чуят вербалните гаври, които Хейдън налага над враговете си.

Не мога да премълча чудесната възможност да придобиете екстрите от босовете, както и възможността за мутацията на главния герой с напредването на играта. Босовете също се различават помежду си както външно, така и с тактиката, която трябва да предприемете, за да се справите с тях. Най-лекият измежду тях може би е Шакал,

когото можете да свалите само с РПГ

Колос пък е сякаш най-скучният от главатарите – просто бяга и напада, бяга и напада… Най-неуловимият бос е Конешнош Сталкер – в първата ви среща ужасно ще ви се изплъзва и ще се крие, а в следващата пък ще е направо невидим. Най-трудният бос е Мезнер – гответе се за много главоболия с него. И накрая най-интересно е с Надя, когато ще се наложи доста да тичате и да правите серия от смъртоносни удари, но с един много по-интересен способ за сражение.
 
Играта е разделена на 10 епизода. Още в първия ще установите, че предметите, които могат да бъдат разрушени, блестят по различен начин от останалите в интериора. Тук ще е важно да откриете човека, съхраняващ информацията за опасния за човечеството вирус. Във втората глава ще се биете с военни и ще трябва да събирате бонуси, с които да усъвършенствате оръжията си. В третата глава ще събирате пари, ще откриете нови технологии за стрелба и ще се сражавате с мутанти. Там ще се срещнете и с агент Ярго, който ще ви даде нови указания. За да не ви развалям интереса към сюжета, ще спра дотук. Само ще ви кажа, че например в седма глава ще сте останали без патрони пред четири зомбита и тогава ще трябва да бъдете много комбинативни как да излезете от ситуацията, като да речем използвате свръхестествените си способности. Ако играете умно и постоянно, в последната глава – Територия на тъмата – ще се запознаете отблизо със самото началство, както и с неговите въоръжени до зъби охранители.

В заключение, положителното в играта е, че босовете са уникални, а геймплеят се състои от много мелета, съчетани с пъзели плюс битките с бумеранга, които са наистина велики. Не вярвам и читателите на PC Mania да излязат от общата тенденция – или да харесват много тази игра, или да я оплюват, но това съвсем скоро ще разберем.

Автор: Свилен Енев