Времето настъпи. От векове насам легионите на мрака подготвяха войските си точно за този момент. Те те очакват. Те те дебнат. Съдбата избра теб. Дано всички твои таланти ти помогнат да го спреш, защото той е Тъмният Месия. И идва!
През тази година силата и магията са на страната на UbiSoft. За щастие на милионите фенове на света на Might and Magic те успяха да се гмурнат в дълбините на окерана от фалиращи гейм-фирми и да извадят скъпоценния лиценз от прашасалия кораб на 3DO и New World Computing, преди да е попаднал в неправилните ръце. И ето че приятните изненади не закъсняха.
Разбира се, едната от тях нямаше как да не бъде Heroes V (но за това ще си поговорим в отделна статийка). А другата, аз поне, очаквах да бъде Might and Magic X. Когато видях, че става въпрос за екшън от първо лице в любимата ми фентъзи вселена, реших, че някоя важна клечка от екипа на френските разпространители е прекалил с алкохола и цъкането на Half-Life 2 вечерта преди деня, предназначен за взимането на важни решения. Но всъщност нещата се оказаха доста по-различни. По същество Dark Messiah of Might & Magic (DMMM) си остава ролева игра – избирате си герой, развивате си уменията му и прочие. Но всичко това е съпътствано с много екшън в една хипер интерактивна околна среда, в която може да правите, каквото си поискате. И при положение, че зад нея стоят авторите на Ultima-подобното RPG, наречено Arx Fatalis (в което имахте възможност да си изпечете дори и ябълков пай с подръчни продукти), струва ми се, че няма повод за притеснение, че следващото Might & Magic заглавие няма да е на ниво.
Тъмната страна на силата…
Може би сте на мнение, че след игри като Riddick, Oblivion и Condemned битките от първо лице с меле оръжия не могат да станат по-добри, трескави и брутални? Е, помислете отново. Или просто си свалете някой трейлър на DMMM и ще се убедите сами. Ако и това ви мързи да направите, време е за обяснение…
Представете си, че водите ожесточено сражение с набит зелен орк. Вариант А – вие сте воин. Мечовете ви се кръстосват, виждате как искрите проблясват, а потта на врага се стича по челото му. Усещате, че противникът ви е на предела на силите си. Наблизо има дълбока пропаст. Какво правите? С един мощен удар разбивате щита му, след което с няколко клика го лишавате и от оръжието. Време е за шоу. Забивате меча в гърдите на гадта, а с помощта на собствения си крак хем изваждате острието, хем пращате безжизнения труп на глупака в бездната. При това на забавен каданс. Дори пръските кръв са приятна гледка в случая.
…и магията
Вариант Б – вие сте маг. Примамвате противника да застане над дървения мост, който минава над пропастта. Междувременно го помпате с ледени магии, докато тялото му не се вкочани. Отивате на края на моста, ритате една от подпорите и съоръжението се сгромолясва заедно с тъпия орк. Другият способ също не е за изхвърляне, макар че е още по-подмолен. Правите се, че бягате от ужас – втурвате се по ръба на пропастта, който минава точно покрай някаква малка дървена постройка. Гадината тръгва по петите ви. Завивате зад ъгъла, точно преди да паднете, и заледявате земята. Сега ви остава просто да чакате. Няма да се минат и няколко секунди и ще видите как оркът се подхлъзва и пада в безната. Воала – убийство без изразходването на каквито и да било усилия.
The Source of Magic
За подобна свобода, разбира се, допринася Source енджинът на Valve (за онези, които досега са спали под някоя скала: да, това е същата графична платформа, която захранваше и Half-Life 2). Спокойно – този път Arkane Studios са свършили далеч по-добра работа от Troika Games и тяхното недоносче Bloodlines – класически пример за това, че колкото и добро да е едно нещо, винаги има начин то да се осере. По думите на авторите на DMMM Source е силно модифициран. А и като гледам скрийншотовете, не мога да не се съглася с тях – детайлите са изумителни.
Всяко ниво в DMMM ще бъде изградено така, че да ви стимулира да измислите начина, по който да преодолявате препятствията си. Възможните варианти ще са десетки. Дали ще съборите рушаща се колона, която да затисне група гоблини или пък ще ги смалите с магия и ще ги стъпчете… Или ще примамите дракон да си провре главата в някой тесен коридор, след което просто ще дръпнете ръчката за металната шипеста врата, която ще се спусне и с главоломна бързина ще пререже гръкляна му… Изборът е изцяло ваш. Броят на нивата ще бъде около една дузина и всички ще бъдат почти толкова големи, колкото и тези в Half-Life 2 (че ако не и повече). И макар че през по-голямата част от времето ще щапуркате из тях сами (като воин, маг или стрелец, дебнещ в сенките), понякога към вас ще се присъединяват и някои NPC-та, които ще ви помагат в най-напечените моменти.
Без трето лице?
Да, колкото и да не ви се нрави това, фактът си е факт. DMMM ще се играе единствено от първо лице, за да накара играчът да “почувства” битките. И тук съм склонен да се съглася с Arkane Studios. Просто си припомнете Oblivion – нима там можехте да водите нормални сражения от трето лице? Мелетата бяха далеч по-интересни и ефектни, когато гледахме през очите на героя. Същото ще важи и тук. Остава само да видим каква ще бъде тяхната реализация.
Няма как да не спомена и факта, че онези от вас, които не обичат нито бруталната сила, нито прекалено цветните магии, хвърчащи из екрана, ще могат да се възползват и от стелт механиките на DMMM. В Arx Fatalis те бяха реализирани доста добре, така че нямам повод да се съмнявам, че и тук нещата ще изглеждат по по-различен начин. Промъкване в мрака, прерязване на гърла, отвличане на вниманието, стрела в кратуната… Все готини неща.
Отборът на героите
Мултиплейър режимът също се очертава като истинска муцка. В него например ще могат да се вихрят битки между хора и немъртви на цели пет свързани помежду си карти. Сражението започва на средната като единият отбор трябва да изтласка другия до крайното ниво, което представлява крепост. Разбира се, тя трябва да бъде обсадена със специални машини и превзета. Макар че класовете герои ще бъдат стандартни – рицар, стрелец, маг, наемен убиец (нещо като шпионин, който ще може да се прокрадва незабелязано в базата) и жрица (която ще подкрепя отбора си с лечебни магии) – това не би трябвало да ни попречи да се насладим максимално и на тази част от DMMM.
И така, стига толкоз по тази тема. DMMM се очертава като истински трепач. Време е обаче да видя как се е оформил и Heroes V. Няма да ви казвам, че докато пишех тази статия, петицата взе, че се пръкна на бял свят. Така че можете да си представите с какво нетърпение съм щракал по клавиатурата си, за да си свърша работата и да се пренеса в една от най-любимите си поредици за всички времена.
Автор: Владимир Тодоров