Dante’s Inferno

Всъщност дори е малко странно – първата откровена имитация на God of War се появява едва сега. Може би отчасти причината е, че творението на Sony Santa Monica изглеждаше така недостижимо добро. Но така или иначе, беше просто въпрос на време. И ето го на – нещото, наречено Dante’s Inferno. Ако щете вярвайте, става въпрос за същия онзи Данте и неговата „Божествена комедия” в най-свободния възможен прочит. Всъщност от оригинала са останали само Данте (преобразен в рицар от кръстоносните походи), неговата любима Беатриче и водачът му Вергилий. И, да, нашият човек отново трябва да преброди дебрите на Преизподнята, за да открие избраницата на сърцето си. Тук някъде свършват тотално приликите с оригинала и започва една голяма, ма голяма ви казвам дет метъл касапница. Не, музиката си е симфонична (както му е редът като ще се прави точно копие на GoW), но пък всеки скрийншот би свършил работа за обложка на новия албум на поредното скандинавско музикално недоразумение.

Махнете опаковката обаче, и отдолу ще лъсне добрият стар ритач на божествени задници

единственият и неповторим бог на войната-а-а-а, Крей-то-о-о-ос! Let’s get ready to rumble-eeeee! Приликите са толкова много, че чак да му стане неудобно на човек. На Visceral Games (автори на Dead Space) и ЕА обаче хич не им неудобно. Работата е стигнала дотам, че в Dante’s Inferno ще видите дори прословутите „управляеми” чудовища, една от ключовите атракции на God of War III. Оръжието на Данте пък, макар и нещо като коса по принцип, в един момент взема та си откача острието от дръжката, увисвайки на тънка, дълга верига. И като се почва една ми ти сеч, направо не ми се обяснява. Отново са включени и добре познатите мини-игри с натискането на правилния бутон в правилния момент. И прочеее, и прочее.  Оукей-й-й… Да си зададем тогава, за пореден път, въпроса за един милион долара –

Пука ли ни особено? Казано честно – по-скоро не

И защо да ни пука? Щеше да е тъпо само и единствено, ако Dante’s Inferno се окаже „God of War за бедни”. Просто мразя евтините от типа „а бе то щеше да си стане съвсем същото, ма не стигнаха парите” имитации. Е, както вероятно сте забелязали, на ЕА по принцип винаги им стигат парите. На Visceral пък определено им беше стигнал майсторлъка и вдъхновението в Dead Space. Логично,

Dante’s Inferno е всичко друго, но не и „евтинджос”

както обича да казва Тодор Колев (ма не футболиста, а оня другия – разузнавача). Първо, в графично отношение разликата (ако я има въобще) с нивото на God of War III е толкова малка, че дори не си струва да се споменава. Visceral категорично знаят как се правят стилни, пропити с атмосфера игри. С една малка уговорка – Dante’s Inferno може и да дойде малко в повече на някои от нас. Видите ли, онова, дето го казах за  дет метъл обложката от кой да е скрийн на играта, хич не беше на майтап. Ей богу, визията на тая игрицата си e бая хард. Така де, човекът се разхожда в Ада, а не из Борисовата градина. И докато пуберите потриват доволно ръчици надушвайки кръв и голотии, на мен лично (вероятно и заради възрастта) ми дойде малко отгоре. И не че съм се погнусил нещо, не. Просто отвсякъде ни залива такава лавина от кръв и карантия, грозотия и перверзия, че

на човек му се приисква нещо малко по-санитарно и героично-приповдигнато

Но това съм просто аз – за вас не знам. По линия на геймплея вече ви натвърдих, че сходствата са меко казано поразителни. А на мен отново не ми пука. В ръцете на опитен девелъпър това означава по-скоро гаранция за нещо изпитано и работещо. Управлението на Dante’s Inferno също изглежда солидно, така че дотук всичко си е на мястото. Аз лично нямам нищо против да изиграя поне още няколко God of War-а, пък били те и с леко променено име и декори. Онова, което леко ме притесни, бяха именно

нещата, които Visceral са се опитали да направя някак по-инак

Като например системата с ъпгрейдите, чието засукано дърво неприятно ми напомни за класическите RPG досади, към които храня умерена погнуса. God of War се оправяше чудесно до момента по системата „колкото повече, толкова повече”. Кой ще се занимава да си „развива героя”, когато сечта до припадък е специалитета на заведението? Дано да ми се е сторило. Лошото е, че май на същата мисъл навеждаха и няколкото вида мана (повече от два със сигурност), които ми се мернаха в демото. Момчета, като ще плагиатствате, поне бъдете последователни, вместо изведнъж да ви се появяват творчески напъни. Последният ключов въпрос, който остава е за

размера на онова де… инферното на Данте

Който иска да мери ръст с Крейтос би трябвало да ни предложи и поне толкова епично приключение. Дали деветте кръга на ада няма да се окажат твърде плитки? Дали вместо армиите на Луцифер няма да пробутат една рота куци дяволи? Ще видим, при това доста скоро. На 10-ти февруари следващата година, за да сме по-точни. Засега ви препоръчвам да врътнете не особено дългото, но пък що годе удовлетворяващото демо, което може да се дръпне от американската версия на PS3 Store. От него ще научите и малко повече за предисторията на играта, което – честно казано – си е по-скоро излишно за едно демо, ма хайде от нас да мине.

И на финала, за онези, които не си четат инфото в началото на статиите – играта трябва да се появи едновременно в PS3, Xbox 360 и PSP формат. Ш-ш-ш-т-т, засега нищо не се чува за РС версия, но тя е повече от възможна. Справка – Dead Space.

Автор: Ивелин Г. Иванов