Cryostasis: Sleep of Reason

Игрите, произлезли на територията на бившия Съветски съюз, винаги са ме изпълвали с недоверие. Причината е, че братушките имат страхотен технически потенциал, когато става въпрос за научни разработки, но успешните им заглавия се броят на пръсти. Не че няма такива, разбира се, стига човек да се пребори например с езика и с някой и друг бъг, но повечето просто не струват. Ето защо, когато попаднах на Cryostasis: Sleep of Reason, аз бях доста предпазлив и предварително подготвен за поредната посредствена игра. Именно това ме накара да се изкефя на играта дори още повече, защото тя се оказа

една от най-приятните изненади на сезона

Излязла през зимата, Cryostasis е със съвсем подходяща тематика, тъй като действието в нея се развива в ледената пустош на Северния ледовит океан. Годината е 1981-ва, а вие поемате ролята на младия метеоролог Александър Нестеров, когото ще контролирате от първо лице в това ледено приключение. Както подобава на истински хорър, в самото начало на играта вие не знаете почти нищо за заобикалящия ви свят. Озовали сте се на борда на съветския атомен ледоразбивач „Северен вятър”, който е претърпял корабокрушение някъде близо до Северния полюс. Първата ви грижа няма нищо общо с избиването на чудовища и спасяването на света; тя е далеч по-простичка и се състои в това да откриете начин да се стоплите. Още тогава се сблъсквате и с един от основните геймплей елементи в Cryostasis – показателя за температура. Всъщност по време на игра ще следите два такива показателя – температурата на околната среда и вашата собствена телесна топлина. Тъй като огромната част от действието се развива в измръзналия и изложен на арктическите ветрове ледоразбивач, героят ви ще бъде почти непрекъснато застрашен от измръзване.

Когато температурата на околната среда се понижи твърде много, вашата телесна топлина също намалява, което пък затруднява придвижването, ограничава възможността за тичане и в крайна сметка може да доведе и до смърт. Ето защо през цялата игра ваша грижа ще бъде да следите температурата и периодично да откривате източници на топлина, които да използвате. Това ви кара да бъдете внимателни и да следите околната среда с повишено внимание, за да не пропуснете поредния спасителен предмет. Такива източници могат да бъдат лампи, запалени факли и работещи печки, като разнообразието и местата, където могат да се помещават, са доста. Идеята за поддържането на температурата безспорно е оригинална и привнася допълнително напрежение през цялата игра.

След като сте решили проблема със стоплянето, започвате да изследвате кораба в търсене на ключа към ледената мистерия. На пръв поглед не ме блазнеше идеята, че почти цялото действие в играта се развива на борда на един-единствен кораб – пък бил той и атомен ледоразбивач – но скоро открих, че това не е проблем. Някой посредствен разработчик би се задоволил с поредица от идентични коридори и врати, но момчетата от Action Forms са се постарали да създадат една среда, която е едновременно клаустрофобична и интересна за изследване. „Северен вятър” е огромен ледоразбивач, който се състои от множество каюти, сервизни помещения и много други тайни места, така че няма да скучаете, докато го обхождате. Много скоро ще се натъкнете и на първите признаци, че нещо не е наред с кораба и неговия уж изчезнал екипаж.

Досиетата Х в по-студен вариант

„Северен вятър” не е обикновен кораб и разходката из него не е препоръчителна за хора със слаби сърца. По пътя си ще срещнете най-различни врагове, като зомбирани моряци, мутанти и други. За да се справите с тях, ще имате нужда от всяко оръжие, което може да откриете под ледения похлупак. Оръжията биват два типа – огнестрелни и такива за ръкопашен бой. Ако си мислите, че още в началото ще може да докопате някоя помпа и да сеете разрушение наоколо, ще останете дълбоко излъгани – Cryostasis ви предлага да се потопите постепенно в атмосферата и да изпитате истински чувството от изследването на привидно необитаемия кораб. В резултат първите няколко оръжия, на които ще попаднете, са съвсем импровизирани – гаечен ключ, метална тръба и парче стъкло. С тях може да водите ръкопашен бой по система, която много наподобява тази от Condemned – друг шедьовър на ужасите от първо лице. Може да нанасяте ляв и десен прав, както и да блокирате ударите на врага. Бойната система е добре разработена и определено създава реализъм. Тъкмо когато свикнете с ръкопашния бой, играта ще започне да ви предлага и огнестрелни оръжия. Те са съвсем автентични съветски оръжия от епохата и включват пистолет Валтер, карабини на въоръжение в Червената армия, автомат и вездесъщия шотгън. Вие отново получавате всички тези оръжия постепенно, така че чувството за прогрес се запазва. Както подобава на всеки истински хорър, и тук мунициите са малко и трябва добре да ги разпределите, ако не искате в решителния момент да се окажете с празна пушка. С огнестрелните оръжия е свързана и малко от критиката ми към играта.

Cryostasis има амбицията да бъде не само хорър, но и да предлага доста динамични моменти. За съжаление, престрелките са по-монотонни от необходимото, а самите оръжия изглеждат и се държат леко непохватно. Така например автоматът, който ще откриете в доста напреднал момент и за който се предполага, че е най-силното оръжие, всъщност страда от ужасно неточен мерник и е практически безполезен, освен ако не го използвате от непосредствена близост. Може би бавното темпо донякъде отговаря на зловещия леден покой, но определено действа изнервящо на повечето геймъри, които просто копнеят да натиснат спусъка след доста бродене из кораба.   

Друг широко рекламиран геймплей елемент на Cryostasis е т.нар. „ментално ехо”. То ви помага да разберете какво всъщност се е случило на борда на „Северен вятър” и дали за гибелта на неговия екипаж е виновен арктическият студ или нещо още по-зловещо. На практика менталното ехо означава, че в определени моменти от приключението вие имате възможност да влезете в съзнанието на някои от трагично загиналите моряци и връщайки се назад във времето, да се опитате да промените хода на историята, така че да избегнете гибелта му.

Ситуациите протичат по следния начин – кратка сцена ви показва какво се е случило, а после вие трябва да се опитате да се досетите какво се е объркало и да го поправите. Например в една ситуация трябва да навигирате малка лодка из наводнения трюм на кораба, докато зловещи същества ви преследват, а в друга – да поправите ядрения реактор на ледоразбивача преди да гръмне. Идеята на тези сцени е двойна – от една страна те ви показват живота на „Северен вятър” преди трагичните събития, а от друга – ви позволяват постепенно да сглобите пъзела от спомени и да възстановите историята на кораба.           

Cryostasis определено е игра, която може да изиграете само веднъж. Тя няма почти никаква стойност за повторно преиграване, но мистериозната история, която се развива с бавни темпове, ще ви прикове пред компютъра за немалко часове. Гледайки отново написаното до сега, се опитвам да открия и някакви минуси на това чудесно приключение, наречено Cryostasis. Малко е трудно, защото играта си има всичко необходимо за един екшън с елементи на хорър, но ако все пак трябва да бъдем придирчиви, ще трябва да отбележа леко монотонните престрелки и системните изисквания.

Cryostasis има блестяща графика и множество ефекти като заледения екран и дъха, който излиза от устата, но всичко това си казва думата, когато стане въпрос за техническите спецификации. Не случайно играта спечели наградата за най-добра графика на ежегодната Конференция на разработчиците на игри в Русия. Ако искате да се накефите на играта и да усетите атмосферата на ледената пустош, ще ви трябва много добра машина, която да надхвърля значително минималните изисквания. Ако все пак разполагате с такава, не ви остава нищо друго, освен да започнете своето пътуване из Северния полюс и да видите къде ще ви отведе то!    

Автор: Иво Цеков