by PC ManiaРешени да получат абсолютна власт над земята, осемте Dark Lords се нуждаят от силата на последния, девети Lord, за да осъществят целта си. Те изпращат трима магьосници да търсят изгубения техен колега, без да си дават сметка, че и магьосниците имат подобни амбиции и не са съвсем лоялни слуги. Вие пък сте защитник на обикновените хора, чийто свят е застрашен…
Corum 3 е последната от серията корейски екшън-ролеви игри и е подобна на старите Супернинтендо RPG-та. Прекалено неангажираща е и бързо става оттегчителна, но графиката е приятна за окото на всички почитатели на ANIME, а бодрата музика подтиква към извършване на чудеса от храброст. Наличието на засукан сюжет в подобен вид игра ме учуди, но, както обикновено, се оказа, че той не е от значение за нещата, които ще правите (ще се биете до откат с малки почивки, по време на които ще се случва по нещичко).
Първоначално можете да играете само с първия от тримата герои – Kajen, Izhuria и Ziky, всеки от които разполага с различни способности и умения и може да бъде полезен в ситуация, в която никой от другите двама няма да се справи. След не много дълго въведение в интригата започвате с Kajen.
Той се сбогува с баща си в стил д’Артанян и след клетвата да спазва семейния завет да защитава слабите, да брани правдата и да не лъже се озовава в градчето Raj’radon. Там моментално се натъква на невръстна скитница с вид на малката кибритопродавачка, само че със синя коса, която местното население смята за прокълната и се гласи да убие с камъни насред площада. Младият рицар възмутено поема грижата за клетото сираче и го завежда на ресторант, с което неизбежно си пъха главата в торбата. От благотворителния обяд с беднячето, което живо се интересува дали го харесвате, дали го обичате и дали го черпите именно от любов, до първата неравна битка на съседния площад ви делят няколко секунди. В Corum3 имате известна свобода и ако все пак предпочитате първо да поразгледате наоколо, просто не се бухвайте право на трапезата, а поговорете с всички жители. (Наред с полезната информация за правилата на играта ще получите и ценното напътствие първо да си прочетете внимателно ръководството…)
Във всеки град има Adventurers Guild, откъдето ще получите крайно елементарни подкуестове и съответно ще можете да заработите някой и друг грош. Като приключите с това ви остава единствено да се занимаете с бандитската паплач, която се е навъдила в околностите на Ray’radon.
В градския магазин ще откриете доста на пръв поглед необходими стоки – от по-добри мечове и щитове през лечебен писък от девица в синя съдинка до безобразно скъп Power Ring. Все пак с първоначално спечеленото можете да си купите само най-необходимото – меч, щит и примерно карта, допълнително количество Health Potions или гореспоменатия писък. Изглежда безсмислено да си купувате предварително скъпи HP след като един-двама от всеки десетина убити врагове ви оставят в наследство и пълни с HP бъклици освен традиционните дребни суми. Но не е така – можете да се върнете обратно в града след като разчистите гадовете из гората, да си възстановите здравето и да си попълните частично арсенала, но тук ви чака неприятната изненада – накъдето и да тръгнете после, всички до един са възкръснали и дори са се размножили. Така че си купувайте резервни комплекти HP – винаги влизат в употреба.
Първите хора, с които ще се сблъскате извън града, са два вида дребни недохранени разбойници – едните нормално облечени, а другите като долнопробни травестити – полуголи със секси черни бодита. Всички се движат непохватно и силно напомнят на “Тримата глупаци” на Доньо Донев. Всеки втори удар, който ги засегне, ги кара да подрипват и да падат едновременно назад като състезателки по синхронно плуване.
Малко след това изскачат едри левенти, добре защитени в зелено-оранжеви ръгби екипи…
Следващите 5 нива се състоят само от битки и се развиват в пещерата на разбойниците и свързаните с нея обширни подземия – и тук важи правилото, че няма връщане назад – труповете първоначално изчезват, но после всички възкръсват. Коридорите са доста еднообразни, пълни с бъчви и одрани конски трупове. Щом се натъкнете на тях веднага се огледайте за шишкави готвачи с рунтави казашки калпаци и грамадни дървени чукове – колкото по-навътре влизате, толкова по-многобройни, разбира се. Пазете се особено от лилавите паякообразни лелки със сините комбинезони – непрекъснато изскачат нови и ми увеличиха всички обиколки на лявата ръка с по 10 сантиметра. Те явно не са част от разбойничеството, а магьосници и са почти невъзможни за убиване – почти сто точни удара с меч са нужни за унищожаването чрез физическа сила само на едно от тези петна върху женския род! По-късно горгоните се израждат в светлокафяви, движат се на групи от по три и надават пронизителни викове като на Подуенските баби. Гледката как клетият хубавец Kajen бяга, плътно следван от трътлестите многоръки женки, е дълбоко отвратителна. Механичните препятствия – стрели, бавни боздугани на верига, падащи камъни и катаджийски шипове не са чак толкова проблемни, но огнедишащият череп с топлинно насочващи се снаряди ще ви изтреби много от нервните клетки (които никога не се възстановяват). Некоколкочасов ад от непрекъснати удари, подскоци и прибежки между избухващи гюллета, за да убиете един-единствен зъл маг с тояжка!!! А нататък следва още и още за убиване гигантски жаби, стоножки и плужеци…
Твърде многото еднообразни и протяжни битки убиха вродената ми толерантност и честното ми мнение за играта е, че непременно трябва да й се прикачи като подзаглавие популярният училищен надпис “Тук проспах младините си”.
Ако искате да придобиете железни пръсти и абсолютно непоклатима нервна система, купете си Corum 3, три клавиатури или joypad и запретнете ръкави и крачоли. Макар че се сещам за далеч по-интересни и смислени начини да се докарате до мускулна треска и пълна безчувственост.
Автор: Елица Тодоровa