by Георги Кацаров
Класическата и до болка позната на всички мисъл „По-добре късно, отколкото никога“ е напълно валидна и за това ревю. Все пак, въпреки, че изминаха близо два месеца от излизането на C&C Remastered, мисля че е добре, че най-накрая успях да завърша Red Alert и да ви дам това ревю.
Друг проблем, върху който мислех доста, докато играех играта, беше как да подходя към самото ревю. От една страна това не е нова игра, а един брутален, но все пак римастър. От друга – оригиналната игра е излязла доста време преди първия брой на PC Mania и на практика тя никога не е била ревюирана. В крайна сметка натежа второто и реших да подходя с римастъра като с изцяло нова игра. Така че забравете какво знаете за нейните продължения и техните експанжъни и четете нататък.
Каква е историята на Red Alert?
За какво става въпрос в Red Alert и по какъв начин е свързана тя с основната серия? По същия начин по който Tiberian Dawn (TD) разгръщаше фабулата си в някакво алтернативно настояще (настояще от гледна точка на 90-те), Red Alert прави същото, но малко по-назад във времето. Играта започва с това, че Алберт Айнщайн измисля машина на времето и решава да заличи най-омразния за него човек – Адолф Хитлер. Той пътува назад до момента, в който Хитлер излиза от затвора и с едно просто ръкостискане просто го изтрива от историята, след което се връща в своето настояще – 1946 г. Нещата обаче вземат неочакван обрат.
В резултат на тази намеса нацистка Германия никога не се ражда и съответно никога не започва Втората световна война. Което пък довежда до един много по-могъщ и агресивен Съветски съюз., който през същата тази година тръгва в настъпление срещу Европа с идеята да я включи в състава си. Това кара западните държави да се обединят в съюз, за да отговорят на съветската агресия. В началото на играта можете да изберете на чия страна да се включите. Съответно кампаниите на съюзниците и СССР са взаимоизключващи се – в единият случай играта завършва с разгром над Съветския съюз, а в другия случай – Съветския съюз завладява цяла Европа.
И това, което е още по-интересно е, че сюжетът има връзки с както с TD, така и с легендарната Red Alert 2. Виждате ли, нещата може да са малко объркващи, но горе-долу се получава следната картинка: Ако изберете да подкрепите съюзниците и победите СССР – тогава събитията се вързват с тези в експанжъните на Red Alert, a от там – с тези в Red Alert 2. Ако застанете на страната на Сталин и завладеете Европа – събитията водят към Tiberian Dawn. За второто помагат и някои загадъчни появявания на Кейн, като в края на съветската кампания падат всякакви съмнения. Но това така или иначе е сюжет на 25 години, така че едва ли има изненадани.
Самият сюжет, както посочи колегата Terwell в своето ревю, се разгръща с помощта на сцени, записани с истински актьори и допълнени от CGI. Разбира се – те са стари, пикселизирани и ремастрираната версия не ги обновява кой-знае колко. Да не кажа изобщо. Но честно казано за разлика от колегата аз бих оценил всичко това по-скоро положително, тъй като сцените носят един неповторим заряд и да се презаписват наново или да се повишава качеството им би развалило (може би) цялостното усещане.
Много ли е различна от Tiberian Dawn?
Геймплейно играта е хем същата, хем изцяло нова. Да го кажем така: под чисто визуално-различния „капак“, се крият геймплейните механики на TD. Отново разполагате с един ресурс – вместо тибериум, тук събирате руда. Събирането се осъществява по същия начин – строите рафинерия и специален ore truck започва да събира рудата. Веднъж изчерпана, рудата бавно се възстановява, по начина по който тибеиумът го прави. За разлика от него – тя не наранява пехотата, която преминава през нея.
Също като при TD зависите от наличната енергия, а издигането на нови сгради ви струва енергия. По този начин играта много ясно се отличава от всички останали стратегии на пазара, които налагат ограничение на единиците. При C&C ограничението е върху разгръщането на вашата база и Red Alert стриктно се придържа към тази формула. Начинът на строеж и производството на единици се осъществява по абсолютно същия начин.
„Тогава къде са разликите“ ще попитате? Всъщност разликата е осезаема. В Red Alert събирането на ресурси е направено много по-бързо, спрямо тромавото и бавно събиране в Tiberian Dawn. Отделно времето за строителство на сградите като че ли е редуцирано. Резултатът е, че геймплейно Red Alert е много по-бърза и динамична от своя предшественик.
Red Alert също така е и неимоверно по-богата откъм единици и специални атаки. Тук всяка една фракция в конфликта притежава плавателни съдове, така че битката се разгръща пълноценно по земя, въздух и вода. Добавете към това и факта, че играта всъщност идва с цялото съдържание от двата експанжъна – Counterstrike и Aftermath – и вече можете да прецените колко по-богата и интригуваща е Red Alert във всяко едно отношение.
Ако към всичко това добавим и безпроблемния, технологично-осъвременен мултиплеър – купонът е налице. По време на битките, било то в мултиплеър или не, няма да слушате само експлозии, а всичко е гарнирано с ремастрирания саундтрак на оригиналната игра. Преработката на траковете е дело на легендарния композитор Frank Klepacki. Без значение дали говорим за Red Alert или за C&C като цяло, саундтракът е наистина богат и разнообразен, включвайки както яки метъл рифофе, гарнирани с мощни сола, така и доста по-техно-ориентирани парчета, или такива включващи звуци и ефекти, които можете да чуете в някогашните „party hip-hop“ парчета. Саундтрака на играта е един наистина уникален микс от стилове, който няма аналог в гейминга. На фона на безличните оркестрови епики, които се композират за повечето заглавия, саундтракът на C&C Remastered е свежа глътка въздух за вашето ухо.
Финалната оценка
Честно казано съм малко раздвоен. Забавлявах се доста, докато играех Red Alert, най-вече защото никога не се бях докосвал до първите части на тази поредица. Кампаниите на двете враждуващи фракции са изключително интересни, като лично аз поне нямах търпение да премина през дадена мисия, за да стигна до следващия синематик. Микса от истински актьори с някакъв CGI фон, колкото и да е примитивен, е нещо, което придава собствен чар на заглавието и няма да го срещнете в друга съвременна игра (въпреки че беше срещана практика през 90-те).
От друга страна обаче аз никога не съм бил фен на „еднобутонните“ стратегии. Винаги са ми били неудобни, странни и Red Alert не прави изключение. Към това можем да добавим и факта, че това е един изключително достоверен римастър на представител от своеобразната „първа вълна“ реалновремеви стратегии – един период, обхващащ игрите от Dune II до StarCraft, в който жанрът се оформя – как да изглежда играта, каква информация да предлага интерфейсът и все неща от този сорт. В този ред на мисли и Tiberian Dawn, и Red Alert са пресъздадени изключително достоверно, което е нож с две остриета. Да, по-старите от вас може да са доволни от тези механики, но за други играчи (като мен) някои неразвити аспекти на тези ранни представители на стратегиите – са малко дразнещи.
Това обаче не може да бъде отчетено като минус. C&C Remastered Collection е просто задължителна за всеки фен на реалновремевите стратегии, като това е може би най-добрият римастър след този на StarCraft. Успехът на колекцията превръща във въпрос на време появата на подобни римастъри и на култовите C&C: Tiberian Sun и Red Alert 2, заедно с Firestorm и Yuri’s Revenge. И тогава списъкът с легендарни реалновремеви класики, преродени за нов живот, ще бъде завършен.
Автор: Serious Sam