Command & Conquer Remastered

Бих казал, че съм фен на поредицата Command & Conquer, но в последните години това не означаваше много – серията няма флагман представител от десет години. Признавам, че не съм играл оригинала, когато е излязъл първоначално, пускал съм го по-късно през годините от любопитство. Аз имах и съмнителното удоволствие да ревюирам последната основна игра от поредицата – Tiberian Twilight 4 от 2010 г., която беше една отвратителна катастрофа (и въпреки това като типичен корумпиран гейм-журналист съм й дал 4 от 6 звезди). Оригиналната игра е толкова стара, че всъщност предхожда PC Mania и за нея няма статия. Сега ще си има две – колекцията Command & Conquer Remastered, която разглеждаме в момента, се състои от самата Command & Conquer и нейния спиноф Command & Conquer: Red Alert, както и всичките им експаншъни. За Red Alert обаче ще оставя да се произнесе колегата Serious Sam в отделен материал, за да имате два погледа върху ситуацията.

Command & Conquer се появява на бял свят през 1995 г. и е духовен наследник на играта Dune II, една от първите стратегии в реално време. Първоначално предвидена да има фентъзи обстановка, приключилата наскоро война в Персийския залив кара авторите й да се фокусират върху модерната война, но в алтернативна вселена, за да няма обидени. Играта до голяма степен е представител на една отминала гейм-индустрия, когато неща са се правили, защото ще са готини, а не за да увеличат дивидентите на акционерите на корпорацията издател – главният програмист по-късно казва, че работата по нея е била толкова забавна, че е чудно че изобщо са му плащали. Може би сте чували, че Command & Conquer се казва Tiberian Dawn, но това не е точно така. Оригиналната игра излиза със заглавие просто Command & Conquer – с подзаглавие се сдобива по-късно, когато става ясно, че ще има повече от една.

Та, да, Command & Conquer е стара игра

и този ремастер не се опитва да го крие. Напротив, дори се заиграва с това. Играта стартира с видео, което имитира старата DOS инсталация на оригинала. Още в началото обаче инсталацията се усеща, че нещо не е наред и започва да ъпгрейдва програмата – стари технологии са отбелязани като ненужни, графиката и звука постепенно се подобряват и започват да изглеждат/звучат съвременно. Фалшивият инсталатор дори завършва с изречението “за промени в последната минута, прочетете в Readme файла”, с какъвто игрите разбира се не разполагат от десетилетия.

На екрана се появява и старото лого на Westwood – студиото, създало C&C поредицата и най-добрите игри в нея и което за жалост не съществува от 2003 г. Тук вече вълната на носталгията в мен се сблъска с друга, по-голяма вълна на възмущение, че ЕА парадират с мумията на моя любима компания, която те самите убиха преди толкова време, но както и да е, вода под моста, както казват американците. После, в основното меню на играта ЕА са сложили своето лого от 95-та година, отново като малко намигване. Другите две лога са доста по-важни: първото е на Petroglyph – студиото, създадено от бивши кадри на Westwood. Първият самостоятелен проект на Petroglyph е феноменалната стратегия Star Wars: Empire at War, но впоследствие изпадат в леко забвение и поне аз не съм играл друго от тях. Последното им заглавие е излязлата точно преди година Conan Unconquered, която си отбелязвам да пробвам. Третото лого е на Lemon Sky Studios, които са ми много познати от някъде, но не се сещам откъде, я да видя какво друго са правили… О… О, не…

Command & Conquer, разбира се, е историята на борбата между GDI, нещо като световно правителство, и Brotherhood of Nod и неговия харизматичен лидер Кейн. Двете фракции са вкопчени в унищожителна война за контрол върху мистериозната извънземна субстанция Тиберий, която е най-мощният източник на ресурси и енергия, с който се е срещало човечеството. В тази статия няма да навлизам в историята – много е дълга, а и едва ли са твърде много хората, които планират да си вземат играта, без да са имали абсолютно никакъв досег с вселената на C&C, така че мнозина от вас вероятно я знаят по-добре от мен.

След като натиснете бутона за “Нова игра”

и изберете фракция, първата мисия ще се зареди със… старата, пикселизирана графика на оригинала. Тъкмо отварях менюто да търся коя настройка не съм отбелязал, когато играта гордо ме инструктира – “натисни Space за подобрена графика”. Това беше доста забавна изненада – оказва се, че за разлика от други ремастери, като този на Age of Empires например, тук графиката може да бъде превключвана по всяко време между стара и нова с едно натискане на бутон. WarCraft III Reforged също дава възможност да се върнете към оригиналната визия, но по доста по-сложен начин, през менютата и то не по време на игра. Включването на оригиналната графика, разбира се, е напълно ненужно, тъй като през 99% от времето ще играете с новата, но е готина хрумка.

А новата графика е отлична – художниците са успели да запазят усещането и стила на оригинала, но в много, много по-голям детайл. Добавена е и възможност за приближаване и отдалечаване на камерата, която естествено липсва в оригинала и която, любопитно, работи и със старата графика. Вече е напълно ясно какво представлява всеки елемент на екрана – което ми дава възможност да отворя една скоба за забавна история! В трета мисия на GDI като част от декора има нещо, което фенове определят като разбил се извънземен кораб. Не е това, оказва се, че са останки от хеликоптер, но като нищо тази фенска теория може да е вдъхновила авторите наистина да включат извънземни в историята на следващите игри, където те присъстват и дори са фокуса на сюжета в Command & Conquer 3.

Знаковите видеа с истински актьори, с които става известна поредицата, са upscale-нати, вероятно с помощта на изкуствен интелект. Разработчиците дори са добавили видео, показващо сравнение между двете версии. Като бонус клипчета дори са включени някои behind-the-scenes записи, например как актьорите говорят репликите си пред зелен екран. Тук обаче не мога да си кривя душата – въпреки, че новите видеа определено са по-непикселизирани от оригиналните, не мога да кажа, че са добри. Изображенията са размазани и не изглеждат добре на голям монитор – понякога дотолкова, че не става ясно какво точно се случва на екрана. Шестица за усилието, но изпълнението поне за мен остава половинчато. Може би е трябвало изцяло да преправят видеата, знам ли.

Визуалните подобрения се пренасят и върху интерфейса –

в оригинала той е разделен на две колони, съответно за сгради и единици, с доста неудобни стрелки, с които да скролвате през всичко. Сега интерфейсът е разделен на три таба, които събират всичко. Това не е единствената промяна – разработчиците са се постарали да вкарат огромно количество quality-of-life подобрения, които да направят Command & Conquer играема от съвременен геймър, свикнал на определени универсални инструменти. Вече можете да строите по повече от една единица по едно и също време – точно така, в оригинала нямаше опашки, ако искаш да построиш пет танка, трябва да кликнеш веднъж, да изчакаш строежът да приключи, да цъкнеш отново и така пет пъти. Можеш да добавяш единици към селекция с Shift и box-select – една промяна, толкова дребна, че дори не знаех, че ми трябва, преди да ми бъде отнета от оригинала. Всичко, за което можете да се сетите, има клавиатурен шорткът. Мини-картата вече показва цялата карта – зашеметяващо, знам.

Заслужава си също да споменем музиката, която също е напълно ремастерирана – тук промяната лично за мен беше незабележима, защото и оригиналният саунд звучи отлично. В менюто имате нещо като мини плейър, който дори ви позволява да създавате плейлисти с любимите си парчета.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Най-тъжното е, че всичко това не е достатъчно. Според мен има някаква психологическа граница, между 98-ма и 2000-та година – игрите преди нея в общия случай не стават за сериозна игра. Сега, знам, че поне един от вас ще каже “Terwell, аз всеки ден играя оригиналната The Elder Scrolls: Arena от 1994 г. и тя си остава най-добрата част от Elder Scrolls поредицата” – да, добре, окей. Но аз не мога, и никакво подобрение на графиката не може да промени това. Не знам на какво точно се дължи: може би игрите са се развили твърде много оттогава, или може да е лично усещате – моята геймърска кариера започна горе-долу тогава, така че може просто да съм свикнал на определен стандарт като минимум.

Това, което се опитвам да кажа е, че Command & Conquer Remastered е отличен ремастер, но не е добра игра. Единиците се държат мудно и избират странни пътеки, по които да се придвижат от точка А до точка Б. Pathfinding-ът е на ръба да е напълно счупен – харвестерите за тиберий винаги избират най-нелогичните места, откъдето да събират ресурси и най-нелогичната рафинерия, в която да го оставят. Не е само това – единиците се бутат една в друга, трудно се разминават, понякога се приближават твърде много до целта си, преди да стрелят, което прави невъзможно да прецениш дали нещо е в обсег или не. Няма движение и атака в едно, трябва ръчно да спираш и да микроменажираш всичко. Ограниченията в строежа на база са твърде рестриктивни – не твърде далеч от останалите сгради, не върху тиберий, не върху дървета… Предполагам в ремастера не са искали да променят геймплея твърде из основи, за да се запази усещането на оригинала, но все пак. С две думи, не бих играл тази игра за удоволствие, така както все още играя Age of Empires: Definitive Edition. Тя е една изключително важна част от историята на гейминга и стратегиите в реално време в частност, но не може да се сравнява с наследниците си. 

Отделно има и някои технически проблеми, които предполагам могат лесно да бъдат оправени с бъдещи пачове. Понякога играта започва да влачи брутално за няколко секунди – обяснението, което намерих е, че енджинът има нужда да зареди в паметта моделите на единици и сгради, които не сте срещали до момента, така че след първа среща вече не би трябвало да е проблем. Превключването към старата графика пък понякога позволява да виждате цялата карта, дори частите, които не сте разкрили все още.

Въпреки това, аз не съм разочарован –

Command & Conquer Remastered е един прекрасен продукт, който вдъхва нов живот на една игра и поредица, която е близка до сърцата на мнозина. Да, не успява напълно да пренесе оригинала в 21-ви век, както направи Age of Empires, но не е и тотална трагедия като WarCraft 3 Reforged. Силно се надявам, че ЕА няма да спрат с ремастерите, защото ако направят такъв на продължението Tiberian Sun и най-вече на Red Alert 2, която е в топ 3 на любимите ми стратегии, вероятно ще зацвиля от кеф. А дотогава – да се радваме и на това, което имаме.

Автор: Terwell