Лятото вече свърши, но това не е причина да унивамe. За всички геймъри есента е повод за радост. Повечето големи хитове излизат именно тогава. И така, докато всички чакаме Half-Life 2 и Max Payne 2, току-виж на пазара изскочил някой скрит блокбъстър. Точно на един такъв се натъкнах съвсем случайно. Когато получих Cold Zero, не хранех големи надежди. Една от причините беше фирмата издател – JoWooD. Не че тя пуска боклуци, но е по-известна като продуцент на добри, но не и култови заглавия. За пореден път бях приятно изненадан (сигурно си спомняте неочаквано приятната Neighbours From Hell от по-миналия брой). Признавам си, че играта ме прикова към PC то за повече от седмица. Но точно в това е удоволствието – някое заглавие да надмине очакванията ти. Сюжетът на Cold Zero е прекрасно изпипан. Главният герой – John Mc. Affrey е бивш член на полицейски спецотряд. При една акция, пренебрегвайки директната заповед на шефа си да не стреля, той по случайност убива един заложник. Естествено, веднага е уволнен, а вестниците го разпъват на кръст. Изправен пред безизходица, той започва собствен бизнес. Заедно със своята асистентка Джейн открива частно детективско бюро. За лош късмет двамата са на прага на фалита. Принуден от обстоятелствата, Джон поема опасна задача и тайно разменя една товарителница. Както знаете, като му тръгне на човек на каръщина, няма спиране. Така се случва и с главния ни герой. Оказва се, че е измамил италианската мафия. На другия ден местният дон му предлага два варианта. Единият е да умре (що за избор), а другият е да изпълни няколко поръчки на мафията. Сами се сещате какво решава нашият човек. Основната задача е да намери и открадне опасния вирус Cold Zero. Така започва всичко. И както питат в играта: Достатъчно смел ли си да се впуснеш в жестокия подземен свят на престъпността? На този въпрос всеки си отговаря сам. Аз лично не се поколебах. Ако последвате моя пример, ви предстоят 16 изключително интересни мисии. Големината на всяко ниво е подобаваща. Действието се развива из почти цялото земно кълбо. За да намерите вируса, първо трябва да съберете нужната информация. Никак няма да ви е лесно да се доберете до нея, защото мястото, където се съхранява Cold Zero, е строго пазена тайна. Ще ви се наложи да избиете няколко престъпни банди, за да разпитате техните шефове. Всеки от тях ще ви даде по малко от нужната информация, за да стигнете накрая до Големия бос, който произвежда вируса Ако си мислите, че всичко ще тече по план, лъжете се. Някои от подребните риби целенасочено ще ви дезинформират. Дори ще трябва да отвлечете дясната ръка на големия шеф – Рамуел от вилата му в Мексико. За щастие италианският Дон успява да изтръгне от него точното място, където се намира Cold Zero… Но всичко това се случва чак накрая. Преди това по следите на вируса ще се озовете дори в една бивша съветска република. Там ще се повозите на много реалистично изглеждаща УАЗ-ка. Ще посетите изоставена мина, старата част на метрото, няколко бункера, няколко държави от Латинска Америка и още какво ли не. Естествено, няма да мине без стрелба и по улиците на Чайнатаун. Но най-важното е, че където и да сте, екстериорът на нивата, както и опонентите ви, няма да ви карат да се чудите къде се намирате. Това важи в еднаква степен за географските особености, архитектурата на сградите, облеклото и езика на лошите, а също и за оръжията, които те използват. Изобщо графиката е не само перфектна, но и адекватна на мястото, където би трябвало да се намирате. Реалистичността на напълно триизмерния свят е потресаваща. Мога да кажа, че по отношение на визията играта се доближава до нивото на новите шутъри. Но с това приликите не се изчерпват. Все пак, колкото и добре да са си свършили работата дизайнерите, във всяко заглавие най-важното нещо си остава геймплеят А в Cold Zero: The Last Stand той е изведен до нови висоти. Като цяло по този показател играта се намира най-близо до Comandos поредицата. Според мен в някои отношения дори надминава този еталон в жанра. В повечето престрелки имах усещането, че това е third person shooter. Какво повече да кажа. За това много допринася и свободно движещата се на 360-градуса камера. Все пак играта не е само екшън. Стратегическото мислене е също толкова важно за доброто справяне със задачите. Това много добре е отразено и в точ- ките, които печелите след всяка мисия. Бонуси получавате не само за убитите врагове, но също така и за онези противници, които сте заобиколили, без да ви усетят. Награждават се и директните попадения в главата, естествено. Тези точки може да използвате, за да подобрите някои свои умения – например стрелбата с пистолет, снайпер или издръжливостта си. На разположение са няколко режима на движение – от безшумно промъкване до тичане. Структурата на геймплея не е линейна. В зависимост от това как подходите към опонентите си, в процеса на игра може да получите една или няколко допълнителни незадължителни задачи. Много интересно е решен въпросът с екипировката На това ще се спра по-подробно. С увеличаването на събраните бонуси нараства и капацитетът на вещите, които можете да носите. Всяко нещо има определено тегло. Докато в началото имате възможност да мъкнете двадесетина килограма, в края на играта сте направо като щангист. Може да го докарате и до 100 килограма допустим багаж. Ако надвишите лимита си, не може да помръднете, докато не изхвърлите излишното. В първите нива това е честа причина да ви застрелят като куче. После се свиква. Cold Zero е играта с определено най-богатия инвентар, която съм срещал. В него влизат не само оръжията и амунициите, но и аптечките, бронежилетките, различни дрехи като кожени якета или камуфлажни униформи. Също така пари, кредитни карти, списания, различни бижута, събрани от труповете, и още много разнообразни дрънкулки. За пушкалата мога да напиша цяла отделна статия. Само ще кажа, че в играта присъстват всички оръжия, за които някога съм чувал и то във всичките им варианти. Общият им брой е над 100. Например има пет модела АК-47 с два различни калибъра. Същата изчерпателност е характерна и за амунициите. Всеки калибър има бронебоен вариант, обикновен и свръхзвуков. Жилетките са три вида в зависимост от защитата, която предлагат. Не са пренебрегнати и оръжейните екстри. Това са различни заглушители, оптики и пълнители с увеличена вместимост. Сдобиването с всички тези полезни пособия става по два начина. Единият е банален – просто пребърквате убитите врагове. Другият е по-интересен – купувате си ги. Между всяка мисия посещавате офиса си, а в близост до него се намират оръжеен магазин, че даже и нелегален търговец на пушкала. Парите осигурява италианската мафия. В заключение мога само да кажа, че играта е скрит бисер и то от най-добрите. Така че докато чакате големите хитове на сезона, може така да се зарибите, че да пропуснете премиерите им без да забележите.
Автор: Димитър Трифонов – Димо