Cold Fear

Horror жанрът е типичен представител на конзолните игри, но все пак това не пречи понякога да излизат такива и за PC. Заглавията са доста – Resident Evil, Silent Hill, Alone in the Dark и т.н. Обикновено, за разлика от своя конзолен вариант, геймките едва успя да се забележат на пазара на PC-то. Това се дължи на ред причини като най-важната е некачественото портване несъобразяване с особеностите на компютъра. За щастие хората от Dark Works са свършили добра работа в тази насока и са направили един сполучлив PC вариант на своята последна horror-игра, наречена Cold Fear.

Фабулата ви поставя в

оранжевото яке на Том Хенсън

– американски полицай от бреговата охрана. Екипът му е привикан да провери съмнителните събития, които се случват на един стар руски китоловен кораб, подмятан от вълните в една доста неприятна снежна буря. Не след дълго Хенсън разбира, че на борда на плавателния съд има нещо повече от съмнителни случки. После се сблъсква с едни „приятни” хора – наемници, стремящи се отърват от нашия герой по всякакъв начин. Но това не е всичко. Из кораба започват да щъкат всевъзможни изчадия, за които Том дори не е подозирал.

Местата, на които се развива действието, са две – едното е самият китоловен кораб, а другото… е ще оставя на вас да стигнете до него. Но по-важното в случая е, че и на двете места вълните люлеят повърхността и ако не внимавате като нищо може да се озовете в открито море. Понякога смразяващите струи дори заливат корабната палуба, поради което се озовавате на нещо като ледена пързалка. Разбира се и вашите противници може да ги сполети същата участ. За това люлеенето в дадени ситуации може да ви помогне. Например да подмамите част от слабоумните зомбита (за тях ще спомена по-надолу) близо до перилата и да бутнете сандък (вълните малко ще ви помогнат), който да ги превърне в храна за акулите.

Смятам, че тук е мястото да кажа и няколко думи за дизайна на нивата. Има и закрити и открити пространства. На открито обикновено вали проливен дъжд, поради което може да различите противника си буквално едва на сантиметри пред вас. Закритите пространства са направени така, че да очаквате от всяко едно тъмно кътче да излезе някое зомби или друг мутант. Светлината там не е в изобилие и обикновено се озовавате в

ситуация, напомняща Doom 3

– в ъгълчето една лампа над вас нервно премигва, докато вие се опитвате да откриете с фенера, прикачен на пистолета (тук поне въври в комплект с оръжието) откъде идва шумът. А когато се приближите до някоя врата и си мислите „сега какъв ли гад ме очаква за вечеря”, точно преди да я отворите, от шахтата над вас пада някакъв труп. А това, уверявам ви, е доста стряскащо. Не са редки и случаите, в които гадините ще изкачат буквално на няколко сантиметра зад или пред вас. С една дума: дизайнът на нивата е много сполучлив и гарантира пълно изживяване на съспенса.
Въпреки че играта е насочена повече към Survival-horror-а, все пак в нея има и една доста богата подправка на екшън. Точно затова създателите на Cold Fear са се погрижили да има обилен арсенал от оръжия.
Разполагате със седем пушкала, с които да разпарчетосвате вашите противници. Трябва да се отбележи фактът, че почти всички от тях са с лазерен мерник (изключение прави пушката-помпа), което доста улеснява в прецизността на изстрела.

Най-обикновеното оръжие е пистолет. Единственото му предимство е, че има прикачен фенер, с който да осветявате малка част от стаята, точно толкова, колкото да видите приближаващия противник. Второто оръжие е AK-47. Смятам, че е излишно  да споменавам качествата на това пушкало. Третото е харпун с токсични стрели. Служи за зашеметяване на повечето противници. Използвано върху други, то ги разяжда и те се опитват да се самоубият по всякакъв начин. Четвъртото е пушката-помпа. Както казах, само тя няма лазерен мерник, но това е разбираемо – единственото качествено предназначение е в тесни затворени пространства и на близки разстояния. Петото е мини-гранатомет. Хубаво е да се използва срещу много издръжливи противници или срещу големи пълчища от зомбираната сган. Огнеметът също е препоръчително да използвате в затворени пространства, защото навън вятърът може да обърне пламъка срещу вас и да се самозапалите. Също така трябва да внимавате и подпаленият ви противник да не се приближава много, за да не ви опърли и вас. Последното оръжие е МР 5 – картечен пистолет, по-слаб от АК-47, но e с по-точна при продължителна стрелба. Също така това е единственото оръжие (след пистолета, разбира се), към което е прикачен фенер. Трябва да се отбележи, че за да стреляте, първо трябва да се прицелите (десен бутон на мишката). Единствено не ми хареса фактът, че може да се накичите с всички пушкала,

да се разхождате като Рамбо

и това да не се отразява на скоростта и рефлексите ви.
Гадините, които ще ви приветстват за добре дошли, се делят на три основни групи – наемници, зомбита и мутанти. Наемниците са най-обикновени хора, имали злата участ да бъдат пратени от тъй наречения Картел, за да видят какво става с лабораторията му с мутанти. Зомбитата са трупове, чийто живот се контролира от мутант. Той, от своя страна, донякъде прилича на face hunger (Aliens vs Predator) или face crab (Half Life 1 и 2). Зомбитата не могат да бъдат убити, колкото и да ги стреляте. За да се отървете от тях, трябва да унищожите паразита в мозъка им – или се целете в главата, или след като тръшнете противника на земята – да отидете и стъпчете кратуната му. Като алтернатива може да използвате околните предмети като стрелнете по кран под налягане и изпепелите гадините например. Мутантите вече са друго нещо. Те са по-издръжливи, по-бързи и раздават по-силни шамари. Дори някои от тях са невидими. Освен това, не внимавате ли, могат да ви скочат на врата и ако не се съпротивлявате (кликате бутоните за атака), току-виж сте станали нечия вечеря.

Нашият герой Том Хенсън има две основни характеристики – здраве и съпротива. Първото е ясно – като стигне до нулата, гушвате зюмбюла. Втората статистика използвате, когато някой мутант ви скочи на главата – колкото повече се е заредила, толкова по-бързо може разкарате животното от вас. Също така чрез нея може да тичате – служи ви за нещо като издръжливост. Интересното е, че когато започне да свършва Хенсън, започва да тича по-бавно и да се запъхтява.

Единствената ми забележка дотук е камерата и управлението. Добре, създателите са сложили мишка. Но когато не се придвижвате с „прицелване” (тогава следите Хенсън точно зад дясното му рамо), камерата може да ви се извърти по най-различен начин и контролът, който допреди малко е бил за движение напред, може да се окаже за назад-ляво. Все пак, ако се абстрахираме от това, непременно трябва да опитате Cold Fear. Особено сами вкъщи на тъмно.

Автор: Кирил Илиев