Chronicles of Riddick: Assault on Dark Athena

The Chronicles of Riddick: Escape from Butcher’s Bay бе един от най-оригиналните шутъри за времето си. До някаква степен и все още е. През 2004 г. той не само, че опроверга твърдението, че игри, правени по филми, не струват нищо, но и успя да внесе много нови елементи в стандартизирания до болка жанр. Сега, близо пет години по-късно, нейният култов антигерой Ридик се завръща отново. За добро или лошо, въпреки че е минало толкова много време, той не се е променил. Ама хич…

The Chronicles of Riddick: Assault on Dark Athena е

доста странен пакет

От една страна, включва в себе си култовия стар Escape from Butcher’s Bay, но с осъвременена визия. Един пълен римейк без каквито и да било допълнителни подобрения. И от друга – добавя една цяла нова десетчасова кампания – Assault on Dark Athena – която за съжаление прилича повече на посредствен експанжън, отколкото на истинско продължение. Двата продукта, взети заедно, представляват една уникална игра за всеки, който по една или друга причина е пропуснал Escape from Butcher’s Bay. Всички останали обаче най-вероятно ще останат разочаровани от поразителната липса на нови геймплей идеи в продължението…

Историята започва точно оттам, където приключи последната игра

Ридик и Джоунс – същият онзи тип, който го отведе в Butcher Bay – успяват да избягат от затворническия комплекс на борда на малка совалка. Докато се намират в криогенен сън обаче, настъпва нещо непредвидено. Огромният масивен наемнически кораб Dark Athena ги прихваща като хищен паяк, дебнещ из космоса. Джоунс е пленен, но Ридик успява да се изплъзне от ръцете на мрачната и брутално-злобна Гейл Ривас – местния капитан. Така, потънал отново в сенките, той ще трябва да открие начин да избяга от кораба. Общо взето нищо ново в сравнение с първата игра. Просто този път вместо в затвор, се озовавате пленник в кораб. „От един Ад в друг”.

Новото приключение иначе не е лошо

По пътя си Ридик ще се срещне с малко момиченце на име Лин, укриващо се във вентилационните тунели (асоциации с „Пришълци”?), което ще му даде ценни съвети за т.нар. „чудовища”. Това са хора, превърнати по незнайно какъв начин в безмозъчни дрони, патрулиращи палубите на Dark Athena. Именно по време на това свое приключение Ридик ще се сдобие и със своите култови остриета Ulaks – може би най-любимото ми оръжие в играта. По-късно ще се натъкнете и на затворническата част от кораба, само за да разберете, че в килията е хвърлен и някогашният капитан на Dark Athena, след като Ривас – основният ви противник в играта – е узурпирала властта и е установила контрол над екипажа…

Цялостният геймплей

в Assault on Dark Athena на практика е идентичен с този в оригинала. Отново ще бродите из сенките и ще използвате специалното умение на Ридик, за да виждате в тъмното, ще влачите и скривате труповете, ще скачате трупешката от високо върху главите на хората и ще ги правите на кайма с хладнокръвните оръжия в жесток близък бой…

През втората половина от играта обаче стелт геймплеят ще бъде изместен от чистокръвен екшън, който пък не е реализиран напълно адекватно най-вече заради посредствения изкуствен интелект и адски ужасно разпръснатите чекпойнотове (да, няма свестен сейв), които на места правят престрелките особено досадни. Приключенският елемент от Escape from Butcher’s Bay също е елиминиран – странични куестове няма, а основните са крайно линейни. Така Assault on Dark Athena лека полека се превръща в един съвсем посредствен шутър, който спокойно можеше да излезе и през 2005-та, а не цели пет години по-късно.

Една от основните критики към първата игра бе липсата на мултиплейър. Е, вече има. При това с няколко сравнително оригинални режима, измежду които Pitch Black и Butcher Bay Riot. В последния три екипа от четирима души (затворници, наемници, охрана) ще се изправят един срещу друг с една обща цел – да се доберат до централната енергийна клетка и да я поставят в базата на врага. Уловката тук е, че няма респаун.

Pitch Black обаче е най-интересният онлайн режим

В него един от играчите ще поеме ролята на Ридик и ще броди в сенките. Останалите ще се превъплътят в общо петима на брой наемници, чиято цел е да го открият и убият. Основното преимущество на виртуалния Вин Дизел е способността му да вижда в тъмното. Освен с различни по вид оръжия пък, наемниците и са екипирани с фенерчета. Така Pitch Black се превръща в една уникална игра на котка и мишка. Любопитно е, че колкото по-слабо е оръжието, което противниците на Ридик използват, толкова по-мощен ще бъде техният фенер. И обратното. т.е., ако искате да го откриете по-лесно, ще трябва да жертвате от огнестрелната мощ. В крайна сметка онзи, който успее да го убие, ще играе като него в следващия рунд.

Играта изглежда добре. Това ясно се вижда и от самите скрийншотове. Това, което я отличава от останалите продукти на пазара обаче, е

невероятно доброто звуково оформление

Като започнем от натрапчивите мелодии, бродещи заедно с вас в мрака, и стигнем до страхотното озвучаване на всяка една реплика. Разбира се – гласът на Вин Дизел без съмнение се отличава най-много със своята грубовата, плътна интонация, която буквално може да разтърси бюрото ви. Но освен него и Ланс Хенриксън (андроидът Бишъп от „Пришълци”) също е предоставил специфичния си като звучене глас на един от затворниците – Dacher. А Уейд Уилиъмс (дебелият плешив надзирател от „Бягство от затвора”) пък озвучава амбициозния Spinner – втория по командване след Ривъс. Въобще – кастът е добър, а затова говори и крайният резултат. Де да имаше повече заглавие като това – поне по отношение на озвучаването.

В крайна сметка Assault on Dark Athena не е лоша игра. Основният й проблем е, че спрямо Escape from Butcher’s Bay не предлага нищо ново. За съжаление това не е продължението, което хит от ранга на първия The Chronicles of Riddick заслужава. Въпреки това съм сигурен, че феновете на поредицата няма да го подминат.

Автор: Владимир Тодоров