Charlie and the Chocolate Factory

Допускали ли сте, че ще видите детска приказка, в която труп от женски пол излиза от гроба с налудничави идеи за женитба и започва да преследва бъдещия си жених? Да? Значи познавате добре творчеството на Тим Бъртън. Един от безспорно най-оригиналните и ексцентрични творци, изградил ярко отличаващ се собствен стил. Тази характерна визия и атмосфера можете да откриете във филми като Edward Scissorhands, Sleepy Hollow, Nightmare Before Christmas, Big Fish, предстоящия да излезе Corpse Bride и разбира се – Charlie and the Chocolate Factory. Приказни истории, които ни карат да погледнем света с по-различни очи и да потърсим добро и в най-тъмните кътчета на света. Другата обща черта на голяма част от филмите на Тим Бъртън е, че в тях често участва Джони Деп (Edward Scissorhands, Ed Wood, Sleepy Hollow, Charlie and the Chocolate Factory, Corpse Bride).

За мен беше любопитно как са се справили Take 2 Interactive с пресъздаването на един от тези магически светове в неговата компютърна версия. Но дори, изигравайки цялата история на Charlie, все още се разкъсвам от противоречиви мисли. Като за начало играта определено е насочена към по-младата публика или тези от вас, които нямат нищо против да поиграят

неангажиращи мини игри

свързани стилово и с определена последователност. Те обаче нямат някакъв комплексен сюжет. Много от мини игрите сте ги виждали много пъти, но начинът, по-който са интерпретирани, е често задоволително олигофреничен и безкрайно любопитен. В най-добрия смисъл, разбира се. 🙂 Въображението, с което е разработен всеки детайл в тази игра, е смайващо. Човек не може да не ахне пред способността всяко нормално нещо да бъде преобразено в друго, свързано с шоколад, сладки и тонове лепнеща захар.

Сред фаворитите ми сред мини игрите е една, в която имате един бонбон на пружинка. Можете да управлявате пружината и да карате бонбона да подскача. Целта е да го накарате да скача на въже. 🙂
Друга оригинална задача е да решите пъзела с тапетите за близане. Поставени сте в лабиринт с кръстовидни разклонения във всеки край. Всяка крайна зала е облепена с тапети с различен вкус, които облизвате, когато влезете.

За мен любим си остана вкусът „Шекспир” (спокойно, тук не става дума за черен хумор, няма да вкусвате нищо разлагащо се… :-P). Коментарът, който вкусът буди у Чарли, е: „To be or not to be delicious”.
Харесва ми и интерпретацията на Pinball. Едно от другарчетата ви се е подуло като балон, след като е изяло дъвка, която пресъздава чувството, че си се нахранил с първо, второ и трето ястие. За да я спасите, преди да е експлодирала, се налага да я бутате като топче и да я изстрелвате (в стил билярд). Имате ограничен брой изстрели, за да я прекарате през лабиринт, осеян с капани.

Историята на филма

е съвсем бегло представена в играта, което според мен е умишлено. Много хора отбелязват това като минус, но според мен е плюс, защото дава възможността да се запознаеш с героите и усещането на филма, но не разваля цялото удоволствие по-късно да гледаш и самата екранизация. Накратко Уили Уонка (Деп) е притежателят на гигантска фабрика за сладки изкушения. Той организира състезание с огромна награда. Пет щастливи деца ще открият пет златни билета, намиращи се в опаковките на шоколадите, които Уонка произвежда. Те ще имат невероятната възможност да посетят шоколадовата фабрика. А големият победител ще наследи и самата фабрика. Той ще бъде избран след обиколката на малчуганите.

Интересно е, че характерните черти на всички герои са показани и в играта. Чарли, разбира се, е най-милото хлапе. Само така и не разбрах защо го придружава дядо му и щом е така лесно да дойде и втори човек, защо е такъв бой за петте билета… Надявам се филмът да разреши тази загадка за мен. Второто дете е супер лакомо и неприятно закръглено. Има и един малък всезнайко, който е получил билета си, изчислявайки къде се намира той. Другите две деца са момичета. Едното е с така добре разработен характер, че през няколко минути ми се искаше да го шамаросам. Надуто, лигаво и неприлично богато с неизчерпаем запас от нови прищявки.

Самият Уили Уонка

така и не е изцяло разкрит като персонаж в тази игра. Той е по-скоро едно загадъчно присъствие. С лице, изрисувано като клоун, плашещо блед, с алени устни и пронизващ поглед, зад който никой не знае какво се крие. Винаги преливащ от престорен ентусиазъм и криещ една зловеща искрица. Този герой влива и уникалното чувство за хумор, което доста разведрява обстановката. Уникално е например, след като се провалите в дадена задача, чувате най-оптимистичния глас, който вика радостно: “Bravoooooo! Very well done!”. След секунда недоумение изплува надписът You Lost. Допадна ми и забележката, след като спасявате пълното хлапе от удавяне в река от шоколад – “Браво! Спаси реката от замърсяване!”.

Същият този филмов образ обаче стана причина и Джони Деп да се оправдава и обяснява пред медиите, че не е черпил вдъхновение от Майкъл Джексън за ролята си. По-скоро е бил ентусиазиран от почти зловещите водещи на детски предавания, които винаги адски изкуствено имитират приповдигнато настроение (спомнете си за Бате Енчо :)). Според много критици играта губи и много от това, че повечето актьори от филма озвучават и геймверсията, но за жалост Деп не е сред тях. Лично аз обаче не намерих това отсъствие за толкова фатално, защото и актьорът, който го замества, успява добре да се потопи в образа.

Сред героите трябва да спомена и неуморимите помощници

Oompa Loompa. Това са едни малки джуджета, чиито малки дебели телца са набутани в латексови костюми и малката им мазна косица е отблъскващо зализана. Лицата на тези приятелчета също не са за подценяване. Но тях ще оставя на вас сами да оцените. Сред неприятните пропуски в играта е, че по време на филмчетата никой не движи устните си и гласовете идват от нищото.

Ако не сте предубедени към детските игри и това, че геймплеят ви предлага не повече от ден забавление, ако това, че Charlie and the Chocolate Factory е много лесна, не ви отегчава, то би трябвало да харесате претворената книга на Roald Dahl и в нейната PC версия.

Автор: Лили Стоилова