Знаете ли по какво се различава истинският футболен запалянко от обикновения кибик? По душата, която влага в цялата работа. Фенът обича своя отбор, наясно е с тактическите схеми, предвижда с един поглед кога едно положение е заучено и кога не е, винаги знае по-добре от треньора кое е по-полезно за тима същевременно има пълно доверие в неговите способности. Футболният запалянко нарича (малко фамилиарно) своите любимци на малки имена (Гошко, Владо, Сашо) и мечтае за Дейв или Хуан, тъй щото въпросните виртуози на коженото кълбо някой ден да станат част от Неговия тим – независимо дали си говорим за отбора на Чардафон Велики от град Чирпан или за крупен футболен клуб като Арсенал, Челси, Милан или… ЦСКА (сори, Левски).
Позволих си това своеобразно лирическо отклонение, за да разберат и неразбиращите за каква игра иде реч. Championship Manager е институция. Това е другото лице на виртуалния футбол – ако с FIFA на EA Sports с вещи пръсти и клавишни комбинации можеш да разцъкваш реални голови ситуации, в CM главната ти задача е да мислиш – и да отдадеш сърцето си на играта. В този смисъл СМ е една малко интелектуалска игра – не е за всеки, но който я обича, верен й е до последна ротация на вентилатора на процесора.
Четвъртата част от поредицата на Sports Interactive Games забави своята поява с няколко месеца, но чакането определено си струва. С две думи: СМ 4 е наистина
по-добра, по-сложна и по-интересна
от предшествениците си. Уви, и със СМ 4 ще ви се наложи да забравите за проявите на социален живот като излизане извън вашия дом, ходене по улиците и говорене със себеподобни. Просто няма да ви остане време. За сметка на това ще се потопите във вселена, сравнима по своя мащаб с тази на Diablo, ще изпитате огромно удовлетворение и ще получите нужната доза спортен хъс, която ще е в състояние да ви крепи с месеци.
На пръв поглед, ако се абстрахираме от обичайните дизайнерски приумици при шрифтовете и цветовете на менютата СМ 4 изглежда като предшественика си. Това обаче не е съвсем вярно – разработчиците от SI Games залагат на еволюцията и са поръсили новото си отроче с взривоопасната и любима на феновете съставка – повече статистика. В играта са включени данни за близо 250 хиляди футболисти от 88 дивизии на 39 различни националности. Практически няма да намерите игра с по-голям масив обективни и стройно подредени данни.
Ако кажа, че съм успял да видя абсолютно всички подобрения и нововъведения в СМ 4, ще излъжа нагло и безотговорно. И това ще бъде така, не защото не съм искал, а защото е просто невъзможно за няколко седмици да откриеш и проследиш абсолютно всеки дребен усъвършенстван детайл. За целта е нужен гейминг с часове и дни, дълги нощи и червени кръгове под очите в рамките на следващата половин година.
Изключително любопитно е как Sports Interactive успяват да поддържат интереса към игра, която по своята същност и идея не се изменя. Според мен една от причините за успеха на футболния мениджър е неговата хардуерна адаптивност, т.е. играта може да върви на практически всякаква конфигурация, “сглобена” през последните четири години. Естествено, с по-слаба машина ще ви бъде особено трудно да играете едновременно в няколко първенства, но това е проблем, който съществува при всяка част на СМ от излизането й досега.
Както вече стана въпрос, в графично отношение СМ 4 се различава чувствително от предшественика си, макар все още да липсва възможност за триизмерно проследяване на развитието на мачовете. За сметка на това е включен 2D-енджин, който допълва (а не заменя) досега съществуващия текстов коментар на головите ситуации, единоборства и наказателни картони (“Бекъм с топката, подава с пета към Верон… Верон задържа и се оглежда. Дъ-ълъг пас към Скоулс, който се опитва да пробие в центъра на защитата…”). Първия път, когато видях въпросната нова функция, бях разочарован. С ръка на сърце трябва да призная, че тя изглежда грозно. Чисто и просто грозно.
С изиграните мачове обаче нововъдението започна да ми се струва смислено. На практика от квадратчето с движещи се точки играчът може да получи така необходимата му информация дали нападателите се справят с дрибъла и елиминирането на противниковата защита, дали халфовете печелят терен и успешно пресират опонентите, дали централните защитници са достатъчно стабилни, за да убият в зародиш всеки опит за опасен пробив. Изпълнението на тази полезна функция обаче дразни очите –
придвижващите се цветни точки
по монитора изглеждат някак тъпо през 2003 година.
Разработчиците на играта са инвестирали огромни усилия в усъвършенстването на модела за управление на отбора. Впечатляващо е колко подробно и педантично са разнообразени вашите мениджърски възможности, как са предефинирани ролите на помощник-треньора и целия ръководен екип. Футболистите ви все повече заприличват на “живи” същества, а не просто на командни редове с показатели за издръжливост, техника и сила. Така например възможностите за определяне качествата на даден играч, неговите положителни страни и слабости, както и проследяването на настроенията му (недоволен от статуса си на резерва, уморен от тренировки, желаещ повишаване на заплатата/преподписване на договора) създават усещането, че виртуалният мениджър е бог.
Впечатление ми направиха и промените в режима за тренировки. В досегашните версии на СМ играчите се разделяха на групи, като те условно можеха да тренират своята физика, техника, стрелба и пазене на врата (за вратарите). За да бъде всичко вече не чак толкова наужким, треньорът (и неговите помощници) могат да възложат на своите футболисти 25 нови и различни упражнения. По този начин наистина можете да наблегнете върху определени негови качества в развитието на някой играч.
Изменения и подобрения са извършени и в областта на тактиката. Към избора на тактическа схема и модел на игра (къси или дълги пасове, преса, зонална или персонална защита) са добавени още по-детайлни инструкции – например при центрирания определен играч може да бъде накаран да изпраща топката до близката или далечната греда, да търси централния нападател или да играе сам. В комбинация с новата 2D-система за проследяване на мача тези промени създават усещането, че не си вкъщи пред монитора, стиснал мишката в дясната ръка, а седиш на странична линия и
псуваш бог, родина и Тиери Анри
когато топката просто не влиза във вратата.
Championship Manager 4 страда от един сериозен недостатък, присъщ за цялата поредица – на новобранци и хора, търсещи бързото удовлетворение от гейминга, тази игра просто няма да се хареса. Става дума за сложни модели, преплитащи се взаимнозависими менюта и команди, геймплей, изискващ всичко от тебе, включително и лишения (сън, храна, приятели). Просто не е за всеки.
Championship Manager 4 не е игра на големите обещания и крещящите нововъведения. Тя е като виното – с времето става по-хубава. Според мен чакането си струваше и СМ 4 е новият притежател на званието “най-добър футболен мениджър в света”. Набавете си запаси от храна и вода, намерете начин да се скриете от света за повече от месец и се потопете във вселената на футбола. Истинският футбол.
Автор: Александър Бойчев