Обичана от милиони, мразена от вероятно доста по-малко, но иначе гласовито малцинство, Call of Duty е поредица, на която не може да се отрече едно нещо – тя е успешна. Не, задраскайте това, успешно е представянето на Нюкасъл във Висшата лига този сезон или ролята на Камерън Диас в “Bad Teacher”. Call of Duty е истински корпоративен гигант, който показа как една игра може да се мери с всеки друг продукт на развлекателния бизнес. В крайна сметка кое друго заглавие може да се похвали с реклами в най-гледаните часове и спортни събития, подкрепа от известни знаменитости, поява в популярни ТВ програми или собствен лайв трейлър, заснет от холивудски актьори?!
Въпреки че е критикуван, успехът на Call of Duty всъщност е нещо положително, защото помага на гейм индустрията като популяризира един продукт, доскоро свързван единствено с затлъстели тийнейджъри, прекарващи дните си взирайки се в екрана вместо да играят навън с приятелите си. Когато една игра реализира близо милиард долара от продажби, хората – журналисти, финансови анализатори или просто скептици – най-сетне си взимат бележка и почват да гледат по-сериозно на следващите заглавия. А това е хубаво нещо.
Modern Warfare: рунд пореден
Много се изписа около разпадането на Infinity Ward и привличането на Sledgehammer Games и Raven на помощ в проекта. Въпреки че на пръв поглед играта изглежда предразположена към шизофрения заради различните студия, работили по нея, за честта на авторите й трябва да кажем, че всички те са свършили перфектно работата си. Във всяко едно отношение Modern Warfare 3 е част от канона на поредицата Call of Duty и продължава историята на серията там, където ни остави тя след противоречивия край на Modern Warfare 2. Прайс и Соуп са бегълци, а последният се нуждае и от спешна медицинска интервенция след сблъсъка си с Шепърд. В същото време руската инвазия в САЩ продължава и американците се опитват отчаяно да защитят Ню Йорк от настръхналите ракети на братушките. Злият гений Макаров не е казал последната си дума и е ясно, че трябва да изминат още 6-7 часа на нормална трудност преди да бъде написан епилога на тази история.
Както подобава на една глобална игра, мисиите в Modern Warfare 3 ще ви отведат до най-различни кътчета на земното кълбо – от финансовото сърце на Америка до дълбоката индийска провинция и гордия Албион. Наред с познати лица като Прайс, Соуп и Николай ще видим няколко нови герои, които имат една или друга роля в сюжетната линия. Подобно на предната част и тук ще играете с няколко различни героя, някои от които се появяват относително за кратко, а други имат по-съществено място. Не че това има значение, тъй като Modern Warfare 3 е заглавие, което разчита не толкова на грабваща история, колоритни образи или развитие на героите, колкото на спиращи дъха екшън сцени. Такива, скъпи читатели, тук има в изобилие.
Въпреки че играта продължава да ви дава указания как да клекнете или пълзите до четвъртата мисия, истината е, че ветераните в поредицата няма да имат нужда и от минута за адаптация, защото всичко си е постарому. Анимациите при зареждането на нивата, пръснатите из нивата лаптопи с информация, шрифтовете, с които се изписват имената на мисиите, поучителните цитати, когато умрете – всичко това ви обгръща с чувството за уют, сякаш сте се завърнали у дома след продължително пътуване в чужбина. Управлението не се е променило нито на милиметър, а контролите са си все така същите.
На практика това означава, че ви очаква същия динамичен геймплей, невероятни експлозии и чувство, че сте попаднали на снимачната площадка на холивудски суперхит. Ако Uncharted 3 е кралят на майсторски режисираните сцени при екшъните от трето лице, но Call of Duty със сигурност държи първенството в това отношение при шутърите. Независимо дали управлявате с бясна скорост лодка на фона на полуразрушения Ню Йорк или се промъквате със снайпер в ръка в африканската савана, всичко изглежда адски истинско, макар да ви е пределно ясно, че дори и най-малкият ход или експлозия са предварително зададени.
Малко парадоксално, солидната кампания всъщност е и най-големият недостатък на сингъл режима. Ако сте играли оригиналната Modern Warfare, World at War, Modern Warfare 2 или Black Ops (а е доста вероятно да сте минали през всички тези заглавия), то значи сте играли и Modern Warfare 3. Нежеланието на Infinity Ward и компания да се отклонят от изпипаната формула не може да не подразни онези, които отчаяно искат да видят нещо различно или скептиците, които са убедени, че Call of Duty вече е тотално изтъркана поредица. Истината е, че всичко в играта работи – линейността на нивата е добре замаскирана, експлозиите се случват точно в нужния момент и атмосферата на напрегнат екшън не ви пуска до финалните надписи – но няма как да не се замислим колко по-забавна би била играта, ако създателите й впрегнеха таланта си във включването на някаква новаторска геймплей механика. Просто ей така, за да има нещо ново, което да спре дъха ни така, както това правеше някога CoD 4: Modern Warfare.
Да играем с приятел
Наред със сингъл кампанията, може да изиграете и нова порция от любимия режим Spec Ops. Както и преди, повечето карти от него са взети от различни моменти от историята, а наред с това има и няколко съвсем оригинални локации. Теоретично е възможно да изиграете Spec Ops и сами, но без съмнение много по-добре е да го направите с приятел. И тук няма да откриете нищо невероятно оригинално и свръхинтересно, но тези мисии са забавен аркаден вариант за хора, които все още не считат, че са готови да се гмурнат в дълбоките води на онлайн играта.
Всъщност „новото” са т.нар. Survival Maps, където сам или в компанията на приятел мерите сили с поредица от вълни от врагове. Въпреки че не е толкова забавна колкото зомби режима на Black Ops, този тип игра също има своите достойнства. Единственият недостатък тук е, че бройката на участниците е ограничена на двама. Това е нормално в контекста на самите Spec Ops, но честно казано по-голяма група приятели, работещи заедно щеше да бъде още по-забавен вариант.
Сърцето на играта е онлайн
Мултиплейърът обаче е същинската причина, поради която бихте си купили Modern Warfare 3 и със сигурност няма да останете разочаровани. За разлика от кампанията, която скептиците лесно биха заклеймили като дословно копие на предните части, тук новостите макар и дребни, са съвсем осезаеми. Естествено по същество системата за развитие на героя си остава абсолютно същата – печелите мачове, трупате ХЗ точки, отключвате нови оръжия и умения, качвате нива и когато стигнете до заветното 80-то нещата започват отначало с Prestige.
Може би най-значителното въведение е свързано с начина, по който получавате бонуси на бойното поле. Стандартните Killstreaks, при които трябваше да трупате поредни килове без да умрете, вече са минало, а на тяхно място идват т.нар. Pointstreaks, при които получавате точки за постигането на различни цели в играта и добрата си работа в екип, а не само за килове. Тази идея е страхотна, тъй като позволява на геймъри с по-лош мерник да участват пълноценно в играта. С други думи всеки може да се съсредоточи върху това, което прави най-добре, отколкото упорито и безуспешно да се бори за килове, които очевидно не може да натрупа.
Освен това може да избирате и отделни Strike packages, които да ви дават специфични бонуси, вместо стандартните благини, които падаха от небето в предните игри. Assault наподобява най-много на предишните Killstreaks, защото натрупаните към него точки се зануляват когато умрете, но в същото време ви дава достъп до най-мощните бонуси като бойни хеликоптери например. Със Support имате шанс да спечелите SAM установки и разузнавателни дронове, а със Specialist получавате допълнителни пъркове колкото по-дълъг става вашия Pointstreak.
Още нещо за мултиплейъра
Както подобава на ново издание, някои от пърковете в мултиплейъра са премахнати, други са добавени, а трети са претърпели известни промени. Така например Stopping Power и Last Stand, които често бяха обект на презрение от повечето играчи, вече не присъстват. На тяхно място виждаме вариации на персоналното прикритие като Blind Eye и Assassin. Първият пърк ви прави невидими за вражеските самолети, а вторият ви скрива от зоркия „поглед” на UAV, термалните сензори и почти всяко друго електронно оборудване. Като цяло прави впечатление, че системата от пъркове е насочена най-вече към личната сигурност, а не дава почти нечестно предимство в битките. Идеята е играта да бъде по-балансирана и така да се отварят повече тактически възможности, което в интерес на истината е чудесно. Имайки предвид, че по своята същност пърковете дават някакво леко нереално предимство, вероятно винаги ще има недоволни, но в този си вид те са доста добре структурирани.
Бойните действия онлайн ще ви пренесат на шестнадесет карти, чиито дизайн е в типичния за серията стил. Отворени пространства, пригодени за далекобойни стрелци се редуват с тесни коридори, където засадата може да дебне на всеки ъгъл. Разбира се, тук няма да откриете мащаба и възможностите за маневри в Battlefield 3, но ако се радвате на динамичния геймплей, изискващ бързи реакции тук ще се чувствате като у дома си.
На тези карти може да разиграете познати режими, към които този път са добавени и нови варианти за игра. Сред тях са Team Defender и Kill Confirmed – в първия вариант, базиран на Capture the flag, отборът ви печели точки, ако някой от екипа успее да плени и задържи флаг без да бъде убит и да го изпусне; в Kill Confirmed играта се развива на базата на познатия Deathmatch, но точките се зачитат единствено, ако успеете да вземете дог тага на поваления враг. На свой ред ако противниковият отбор успее да запази тага, килът не се брои. Истината е, че и двата гореспоменати режима са вариации на съществуващи игри, а не напълно оригинални такива, но с присъщата си тънкост момчетата от Infinity Ward и компания са внесли точно необходимото количество промени, за да направят режимите интересни. Специално Kill Confirmed има потенциал да се превърне в доста примамлив отборен режим.
Еволюция, а не революция
Call of Duty Elite е услуга, за която се говореше доста в последно време и скептиците гледаха на нея като на опит за ненужна консолидация и комерсиална инициатива. Подобно на Battlelog на ЕА, тук идеята е да се акцентира върху социалния елемент в общността, формирала се около играта. Elite изглежда още по-комплексна от своя съперник, но участието в нея изцяло зависи от вашето желание. Независимо дали ще се възползвате от нейните безплатни функции или сте готови да платите за максималния пакет или пък ще страните изцяло от нея, Elite е напълно самостоятелна платформа и играта на Modern Warfare 3 не ви обвързва по никакъв начин с нея.
Освен че на практика измисли „скриптирания шутър” като поджанр на FPS игрите, Call of Duty упорито се опитва да постави началото на ново поколение игри, които се развиват изцяло онлайн и съчетават най-доброто от традиционните мултиплейър шутъри с новости на социалното общуване. Въпреки че с удоволствие бихме искали да видим по-дръзка сингъл кампания, трябва да признаем, че максимата „когато не е счупено няма нужда да се поправя” работи и там. Modern Warfare 3 Обаче блести най-много в мултиплейър и стига да не сте се пренаситили съвсем на поредицата до момента, пред вас стоят десетки, ако не и стотици часове забавления. А междувременно не е лошо в щабквартирата на Activision и студиата на компанията най-сетне да се замислят за нова посока на развитие. В противен случай онези скептици може би наистина ще се окажат прави…
Автор: Иво Цеков