Call of Duty: Black Ops III

Хората могат и да одумват Call of Duty, но няма съмнение, че що се отнася до геймплей механиката, това е един от най-солидните шутъри на последното десетилетие. Въпреки че историята и обстановката се променят, самото действие наистина е много стабилно и играта заслужено си остава най-големият комерсиален хит на гейм пазара. Тя има своите силни (Modern Warfare) и слаби (Ghosts) страни, но покупката на следващото издание от поредицата си остава един от най-сигурните начини да вложите парите си.

И Call of Duty: Black Ops III не е изключение.

Отдавна сме се примирили с факта, че игрите от поредицата се харчат най-вече заради своя мултиплейър и затова бързаме да ви уверим, че тук нещата са на познатото обичайно ниво. Както може да очаквате, Black Ops III предлага огромен брой комбинации от оръжия и модификации за тях, заедно с множество пъркове, гранати и т.нар. Wildcards, като с всичко това получавате почти безпрецедентно ниво на кустомизация и забавление в онлайн режимите. Няма съмнение, че скоро най-добрите играчи отново ще намерят „своите“ предпочитани оръжия и ще възникнат неминуемите проблеми с баланса, но поне на този начален етап всичко в играта изглежда изключително балансирано и практически всеки може да си хареса оръжие и стил на игра, независимо дали предпочитате снайпери, картечни пистолети или помпи.

По отношение на картите, този път имаме обичайната селекция от някои много силни попадения и други, които са на средно ниво. Redwood бързо се оформи като ранен фаворит сред играчите и предлага множество зони, където да използвате новата паркур механика, докато Combine е една от най-добрите компактни карти, които поредицата познава. Други като Breach, Stronghold и Aquarium също предлагат различни и запомнящи се дизайни, докато Havoc пък напомня на Afghan от Modern Warfare 2.

Всички любими режими, начело с Uplink, се завръщат, докато единственото ново допълнение е Safeguard. В този режим, един отбор трябва да ескортира робот от единия край до другия, докато вражеският екип трябва да ги спре в рамките на наличното време като унищожи робота и избие пазачите му. Забавно е, но не очакваме да се превърне в режим, който мнозина ще играят дълго време.
Като цяло, мултиплейърът представлява изпипване на съществуващите режими и механизми, отколкото си поставя за цел да внесе кардинални промени, както това направи Advanced Warfare миналата есен. Паркур елементът внася нов начин, по който може да се придвижвате по картите и в същото време да изглеждате доста атрактивно. Стрелбата е прецизна както винаги и когато е във вихъра, играта наистина показва как всички елементи се сливат в един динамичен и вдъхновяващ геймплей.

Сингъл кампанията, от друга страна, не търпи чак толкова позитиви, макар че не е и разочарование.

Treyarch по традиция се опитва да направи нещо по-различно със сюжета и това е спазено и този път. За разлика от другите пъти, когато заплахата е ясно дефинирана, този път нямаме усещането, че над света е надвиснала някаква страшна угроза и в резултат мотивацията да покосявате вълни от врагове не е толкова силна. Нещо повече, определено минава доста време, докато нещата започват да се напасват в някаква по-смислена картина и дори когато това стане, не всичко е напълно ясно. Сама по себе си, кампанията не е лоша, но трябва да я завършите, за да осмислите всичко в нея, което може би не е толкова голям проблем.

По традиция скриптираните моменти присъстват и тук и дори имаме няколко изненадващо впечатляващи битки с босове, които въпреки че не са особено трудни, разчупват иначе до болка познатото тичане по коридори. Интересно е, че повечето мисии са по-дълги от обикновено и отнемат около 30-40 минути, така че в рамките на всяка дори може да се обособи самостоятелна история. Озвучението има своите силни и слаби страни и ако изпълнението на Кевин Спейси от миналата година ви е харесало, този път за съжаление няма толкова силно присъствие. Експлозиите, престрелките и всичко останало си е тук, просто е необходима повече концентрация, за да вникнете наистина в историята. Накрая, без да издаваме нищо повече ще кажем, че към края на играта има една мисия, която се различава напълно от всичко останало, което кампанията ви предлага, и това е чудесно.

Когато минете кампанията на която и да било трудност, отключвате Nightmares режима, който ви позволява да изиграете същите мисии, но с нови врагове и в разбъркан ред. На пръв поглед промените не са много – реално само са добавени зомбита и са преработили озвучението на някои сцени – но истината е, че това е доста забавно изживяване, което с малко повече ресурси щеше да е нещо специално.

И, разбира се, това не би било игра на Treyarch, ако в нея нямаше зомбита. Зомби режимът е тук и с него дори получавате картата Shadows of Evil, която е най-голямата зомби карта до момента. Стандартните вълни от зомбита си остават все така атрактивни, но трябва да отбележим и идеята за включването на едно митично същество, в чиято роля може да влезе по един играч на рунд. Като този звяр губите нормалното си оръжие, но пък получавате доста по-зловещата възможност да сграбчвате зомбита с пипалата си, както и умението да активирате различни електрически обекти по картата. Както обикновено, тук присъстват доста тайни и т.нар. easter eggs и откриването им ще ви отнеме доста време. Онези от вас, които търсят дълбочина и предизвикателство в този някога безкрайно страничен режим, ще открият най-добрата зомби кампания изобщо.

Независимо дали се борите със зомбита, преминавате кампанията или мерите сили с живи опоненти в мултиплейъра, Black Ops III се усеща като една солидна и богата игра с много потенциал. Прецизното движение прави маневрите по-зрелищни, а стрелбата е изпипана на обичайното високо ниво. Единствената дребна стъпка на криво е кампанията, която щеше да бъде по-добра, ако историята и усещането за надвисналата заплаха бяха по-силно развити, но дори и тя не е лоша в никакъв случай. Комбинирайки трите отделни режима, лесно получавате най-добрата Call of Duty игра за това поколение и задължителна придобивка в арсенала на всеки FPS геймър.

Автор: Методи Константинов