by PC Mania
Е, може и малко да избързвам. Не ме разбирайте грешно – и аз съм голям фен на добрите екшъни на тема ВСВ. Но да признаем – въпреки че е безкрайно интересна от историческа и военна гледна точка, Втората световна беше изстискана не на 101, а на 1001% от гейминдустрията. Времето сякаш нямаше власт над компютрите ни, които поне веднъж месечно приютяваха и след това запращаха към кошчето най-малко по една стратегия, екшън, самолетен симулатор или каквото се сетите, на тема Добрите срещу Нацистите. А през всички тези години от 1945 г. насам човечеството изобретява и складира не една или две смъртоносни играчки…
Както вече сте разбрали, поредицата Call of Duty тръгва в изцяло нова посока. Напускаме бойните полета на Европа от средата на четиридесетте години и влизаме на ръш директно в 21-ви век. Основните идеи са същите, но вече всичко е много по-лъскаво. Автомати М4 заменят Шмайзерите, ракети Javelin идват на мястото на Панцерфауста, а на мястото на ракетите ФАУ имате ядрените чудовища Топол-М. Новите оръжията са впечатляващи, много по-мощни от преди… Някои дори биха казали, че новите оръжия са секси. Противниците също са обновени, макар че промяната е по-банална от оригинала. Вместо с нацистите, вече ще си разменяте остроумия и куршуми не с някой друг, а с… руснаци и арабски терористи. Изненада. Не сте изненадани? Е, няма как, квотата за оригиналност е била изхабена по времето, когато са мислили историята.
Един нормален ден, 2007 г.
Историята на играта започва с обяснението, че 2007 няма да е годината на просперитета в много части от света. Русия е в хаос. Правителството се бори с партията на ултранационалистите, които страдат от остър пристъп на носталгия по СССР, а залогът от борбата са 15000 ядрени оръжия. Близкият изток, за да не остане по-назад, също е в хаос. Президентът е разстрелян след преврат, в повечето градове протичат всевъзможни бунтове, а и на всеки е ясно, че САЩ няма да позволят това и ще нападнат до часове (странното е, че в джитката се говори за Близкия изток все едно е една държава и не става ясно къде точно се развива патакламата).
След това в действието ще ви се наложи да помогнете на “добрите” руснаци да отвоюват територии от “лошите”, ще се промъквате зад вражеските линии, ще избивате стотици врагове Рамбо-стайл, ще сеете смърт от въздуха, ще участвате в най-самоубийствената мисия, която съм виждал в игра до момента и в крайна сметка ще спасите живота на над 40 милиона души. Краят е, разбира се, победа за добрите, но не е захаросаният хепиенд, с който понякога ни залъгват, а е доста мрачен.
Сингълплейър кампанията е престъпно кратка и може да се мине за една вечер, но в нея има на практика всичко – никога, подчертавам никога, няма да ви стане скучно. Задачите са една от друга по-разнообразни и рядко ще правите две еднакви дейности в бърза последователност.
А кои са “нашите”? В по-голямата част от играта ще управлявате сержант Джон “Soap” МакТавиш, боец от елитните британски специални части САС. Играта с него е по-скоро ориентирана към незабележимост и безшумност, но често ситуациите, в които е поставен, стават нажежени до червено. Имайте предвид, че мотото на играта е “никой не се бие сам” – на практика винаги ще имате поне още двама съекипници, което означава, че битките често са масови и зрелищни. Ще влезете и в униформата на сержант Пол Джаксън от Морската пехота на САЩ, като мисиите с единия и с другия се преплитат една след друга.
С американската армия екшънът е доста по-груб и брутален – няма да се налага да се спотайвате из сенките, а ще прочиствате цели квартали за отрицателно време с чиста огнева мощ. Ако в предишните CoD игри поемахме ролята на обикновен пехотинец, сега имаме на разположение професионални войници от елитни части и по-дяволите, професионализмът им личи! От начина, по който презареждат изпразнен пълнител, до репликите, които си разменят – винаги е ясно, че макар да сте шепа хора, сте в състояние да се справите с произволно количество противници. Първата ви акция с екипа на САС е най-добрият пример за това: общо взето там ще стоите назад и ще гледате как супервойниците обезлюдяват цял кораб без особено затруднение.
Така че Modern Warfare в никакъв случай не може да се нарече CoD1 с нови текстури. Цялата игра отново е базирана основно на скриптирани ситуации и би могла да се нарече интерактивен филм, от качеството на Half-Life 2 (ако не и по-добър). Може на моменти да е адски досадно, че героят ви не може да отвори една проста врата, ако не е предвидено по-сценарий, но в случая е доста приятно да ви преведат през историята като на кинолента. Някои сцени определено имат филмов привкус – например една от последните мисии на морските пехотинци е най-доброто пресъздаване на въздушно нападение от времето на Black Hawk Down насам.
Като по CNN
Графиката е просто чудесна, като на някои места достига нивото уникална. Може да не използва DirectX 10 и да е малко по-постна от Crysis на максимални детайли, но сериозно – няма да забележите разликата. Може би няма да можете да различите всяко косъмче в косата на някой терорист, но кой терорист ще ви даде да му разглеждате косата все пак? Сенки, експлозии, ефекти – има от всичко това, и още. Графиката допринася и за наличието в CoD 4 на толкова много OMG! моменти – а именно, това са моменти, в които просто се облягате назад в стола си, промълвявате едно “копеле-е-е…” и се взирате в случващо се на екрана със зле прикрито възхищение.
Няма да ви развалям удоволствието с детайли от сюжета с подобни случки, но такива моменти поне за мен бяха например първия път, когато сложих очилата за нощно виждане или изстрелях ракета от Javelin-а. Просто О-Боже-Мой. На всичкото отгоре, кадрите в секунда не паднаха под санитарния минимум нито веднъж – джитката е не просто страшно красива, но и перфектно оптимизирана.
Звукът също е на ниво и допринася повече от добре за общото чувство, че сте на бойното поле и че сте адски корави и добре тренирани пичове. Просто трябва да чуете хладнокръвието, с което си говорят пилотите на въоръжения до зъби gunship АС-130, докато взривяват на малки парчета противници далеч отдолу с 105-милиметровото оръдие. Има обаче и какво да се желае – например някои от репликите на руснаците се изговарят с отвратително произношение, други са просто грешни. Не съм сигурен за арабските думи, но предполагам че и там положението е далеч от перфектното. Все ми се струва, че можеха да наемат един-двама истински руснаци за озвучението (въпреки че в момента руските геймъри обмислят да бойкотират играта заради крайно негативната картина на Русия, представена в нея, но това е друга тема).
Физиката също играе важна роля в геймплея – куршумите вече реалистично ще преминават през някои повърхности, така че можете да забравите за непробиваемите дървени врати, дебели три сантиметра. Вече при всяко попадение се изчислява скоростта на куршума, материята на преградата, ъгълът на проникване и т.н., което прави търсенето на подходящо прикритие много по-важно от преди. За съжаление това очевидно не важи за гранати – те са доста смъртоносни, но произволна преграда ще ви предпази от взривната вълна.
World of CallOfDuty
Сингъл-кампанията е наистина кратка, така е. Можете да си я удължите като вдигнете нивото на трудност, но това просто ще принуди враговете да чийтват яко и да ви отгърмяват през стените. Истинско продължение на екшъна можете да намерите в мултиплейъра. Това вече не е стандартният Deathmatch, където целта е да се избият максимално много врагове (макар че едни от най-забавните ми игри в мрежа бяха на първата CoD, с граната/satchel charge в ръка… ех, спомени). Сега отдолу на екрана имате experience линийка, досущ като в ролева игра.
Всяко убийство ви дава допълнителни точки, а колкото повече точки имате, толкова по-добри оръжия и бонуси можете да отключвате, като максималното ниво е 55. Имате пет основни класа като Снайперисти, Спецчасти и т.н., но можете да си създадете и свой собствен, с ютиите които сте отключили. За специални постижения също се дават благинки. Например направете пет убийства без да умирате и ще можете да извикате самолет да бомбардира даден участък от картата; направете седем – и ще можете да си повикате вертолет.
Call of Duty 4 е един от най-солидните претенденти за шутър на годината. Вярно, още не сме видели пълните версии на Crysis или Unreal Tournament 3, а и играта вече има силна конкуренция, най-малкото в лицето на Quake Wars, Bioshock и други. И все пак лично за мен CoD 4 беше преживяване, което няма да забравя скоро и което ще остане известно време на компютъра ми. Хубаво е, че Infinity Ward се сетиха, че има и други интересни времеви периоди (пък било то и с измислени конфликти) освен Втората световна война. Дано и другите разработчици го загреят по-бързо.
Автор: Пламен Димитров