by PC Mania
Не знам за вас, но аз като пристрастен фен на Call of Duty с нетърпение очаквах началото на ноември. Издателите от Activision бяха обявили, че тогава на бял свят ще се появи CoD 2. Напрежението се повиши, когато преди месец си дръпнах официалното демо. То меко казано ме ужаси със своята графика и странен геймплей. С две думи: провал. Затова, когато взех новата игра от редакцията, нямах търпение да я подкарам и да се изправя срещу истината face to face.
За щастие това си останаха само напразни опасения.
Втората част е пипната отвсякъде.
Веднага щом я пуснете, първото, което виждате, са леко променените менюта. Следващото е нещо добре познато. Както в оригинала, и тук сингълплейърът отново е разделен на три големи кампании – руска, британска и американска. Във всяка ще участвате като обикновен войник. Отново ще приемате различни самоличности и ще имате пряк командир. Естествено, ще се сражавате в ключови битки из цяла Европа, дори и в Северна Африка.
Започвате като редник Василий Иванович Козлов. За начало трябва да отблъснете немците пред вратите на Москва през зимата на 41-ва. Следващото ви назначение е в обсадения Сталинград. Там ще се включите в героичната отбрана на града, а по-късно и в отблъскването на фашистите. За жалост като визия това е най-еднообразната кампания. По едно време започнах да се чувствам клаустрофобично из тези разрушени и сиви градове.
В редиците на Червената армия основно ще сте част от антитанкова команда. Ще обикаляте из пустите улици, търсейки някой панцер, на когото да лепнете sticky bombs. Приятно впечатление ми направи добавената екстра, че след като приключите в руската столица, се отключва британската мисия. Така можете да се разнообразявате и да джиткате кампаниите паралелно. По същия начин по средата на битките под английски флаг ще имате шанса да стартирате с янките.
Като войник на Негово Величество ще играете от името на сержант Джон Дейвис от прославената танкова дивизия – Пустинните плъхове. Ще гоните Ромел от Египет до Тунис, а по-късно ще вземете участие и в тежките боеве за френския град Каен. Единствено в тази кампания ще имате удоволствието да се насладите на грохота на танкови битки в африканската пустиня като командир на Crusader. Ще громите Panzer III и Panzer IV в компанията на доволно количество приятелски бронирани машини, но определено няма да ви е лесно.
След като приключите със задачите от името на короната, идва ред да служите и с американски пагони. Още в първата мисия ще изживеете ужаса на десанта в Нормандия през погледа на ефрейтор Бил Тейлър. Атаката на брега наистина е предадена с документална реалистичност и определено няма да ви остави безучастни.
Като цяло играта предлага
13 карти, групирани в 10 кампании
Нивата са доста по-обширни и добре балансирани от оригинала и със сигурност ще задоволят всеки вкус. Конкретните задачи варират от елиминиране на вражески укрепени бункери, оръдия и танкове до охрана на ключови пътища, докато дойдат подкрепленията. Хареса ми фактът, че играта е станала доста по-нелинейна. Наистина крайният резултат винаги е елиминирането на всички германци на картата, но вече вие сам можете да избирате последователността на изпълнение на подмисиите и по този начин да приложите малко тактика.
Дотук накратко разказах за сюжета на CoD 2 и както сте забелязали, той почти не се различава от оригинала. Разработчиците от Infinity Ward много разумно са взели решение да запазят една от най-силните страни на първата част. Сега идва ред да говоря само за промените, а те изобщо не са малко.
Ще започна с невероятната графика. Визията на Call of Duty никога не е дразнила очите ми, но когато видях какво прави новият CoD 2 енджин, останах възхитен. Озовах се в голям отворен свят, пълен с реалистично разрушаващи се сгради и зашеметяващи взривове. Текстурите изглеждат повече от страхотно. Вниманието на дизайнерите към детайлите ме размаза. Край с вечно чистите униформи – вече може да видите дори набития сняг и кал по шинелите. Добавянето на множество такива дребни елементи в комбинация с кинематографичния изглед на нивата и зашеметяващото озвучаване ти помагат напълно да се потопиш в атмосферата на Втората световна война. На няколко пъти по време на ожесточени престрелки имах чувството, че не играя, а
направо участвам на живо
И как няма да е така, когато над главата ми прелитат Щуки, преследвани от Спитфайъри, а около мен се чува металическият звук от рикоширащи в танкова броня куршуми. Да не споменавам за изключително зрелищните и смъртоносни взривове, които отхвърлят във въздуха войниците наоколо като парцалени кукли. Наистина графиката на новата игра не е абсолютния връх при съвременните геймки, но определено е сред най-реалистично изглеждащите заглавия, излезли на пазара напоследък.
Дойде моментът да се спра подробно и на вездесъщия геймплей. Тук промените са най-много и естествено най-съществени. Когато започнах сингълплейъра, вниманието ми веднага беше привлечено от сравнително големия брой съекипници, които ме придружаваха из нивата. В CoD 2 почти никога няма да сте сам. Около вас винаги ще има 10-15 колеги, които да ви пазят гърба. Дори някой от тях да загине, веднага бива заменян от нов бот. По този начин бройката им не намалява. Количеството немци из нивата също не е за подценяване.
Цялото това меле около вас придава на геймката динамизъм и наситеност, несрещани до момента в оригинала. В допълнение изкуственият интелект също е получил сериозно развитие. Ако досега моите съотборници, които умираха около мен, обикновено ми служеха най-вече като указатели къде се спотайват враговете, то в новото заглавие изобщо не е така. Тук те майсторски се прикриват от фашистите зад всяко възможно препятствие. На някои от по-големите карти ще ви изненадат със
завидни тактически умения
Като нищо ще заобиколят по фланга нацистите и ще ги нападнат в гръб. Точността им също се е увеличила.
Всичко това важи в пълна степен и за войниците на Третия Райх. Например, когато не могат да удържат повече една позиция, те, вместо да се бият до последния човек, се изтеглят организирано, прегрупират се и заемат следващия опорен пункт. Също така лошите не умират веднага. Те могат да се свлекат на земята и след малко да отново да запуцат. Затова винаги ги довършвайте с един контролен изстрел. С две думи в новата игра ще получите едновременно доста по-голям съпорт и естествено по-сериозен отпор.
Единственият недостатък на вашите хора е липсата на инстинкт за самосъхранение, когато наблизо има граната. Хич не се стряскат. Това е най-честата причина за смъртта им. В същото време немците умело се справят с повечето хвърлени бомби. За тях не е проблем да вземат още не избухналата граната и да я върнат обратно при вас.
Тук стигаме до едно много интересно нововъведение. Когато близо до вас има бомба, на екрана се появява малък индикатор, който със стрелка указва посоката, където се намира опасността. Съветвам ви веднага да изтичате в обратната посока.
За голяма радост в CoD 2 са добавени и димки. Нямате си представа това дребно нововъведение колко много променя геймплея. Вече спокойно може да атакувате фронтално укрепени с картечници вражески позиции, скрити от димната завеса. Тази екстра е много полезна и при отстъпление.
Не се стърпявам да ви разкажа и за най-спорната промяна според мен. В новата игра
ще забравите за аптечките
Системата за лекуване е тотално изменена. Когато ви уцелят, просто трябва да се скриете за няколко секунди и здравето ви само се регенерира. Това се случва, дори да ви уцелят няколко пъти… в главата. Естествено не сте безсмъртен, но определено оставате с такова впечатление. Само гранатите не ви прощават. Въпреки че тази новост ви спестява постоянното озъртане за зелени пакети, мисля че прави играта прекалено лесна за моите разбирания. Разбира се, из нивата има места, където ще загинете многократно, преди да ги минете дори и на най-малката трудност, но като цяло все едно сте си пуснали god mode. Единственото предимство на това нововъведението е, че прави играта по-динамична.
Втората природа на Call of Duty – мултиплейърът, също е пипнат. За моя голяма радост освен 13-те нови карти са запазени и три от старите. По моя преценка са подбрани най-добрите от първата част. Кои са те няма да издавам, само ще добавя, че любимият ми Brecourt присъства. Естествено и те са леко модифицирани. Режимите на игра не са претърпели промени. Тук новата система за лекуване усложнява доста нещата. Вече е почти невъзможно да изскочите срещу 4-5 човека и да очаквате да ги натръшкате преди те вас.
Автор: Димитър Трифонов – Димо