Call Of Cthulhu: Dark Corners of The Earth

Call of the Cthulhu е заглавие, което беше обявено преди много години. За него започна да се говори, още когато Duke Nukem Forever беше споменат за първи път и Bethesda убеждаваха, че ще се появи “съвсем скоро”. Ето, че това “съвсем скоро” най-накрая дойде и Call of the Cthulhu е на разположение на всички геймъри, запалените по хорър, феновете на Лъвкрафт и всички останали. Надявам се, любителите на Металика например, да си спомнят за тяхната песен Call of the Ktulu (алтернативен правопис на Cthulhu), както и ролевите маниаци вероятно да са чували за системата, базирана на d20 и по-стари ревизии, наречена Call of the Cthulhu. Това толкова странно звучащо име всъщност е цяла една митология, разработена и измислена от култовия автор Ейч Пи Лъвкрафт. Повече информация за него и творчеството му можете да прочетете в каретата, а тук, в основния текст, ще се спра главно на РС заглавието по темата. Дали след всички тези години то все пак си струва?

Дали не е морално остаряло?

Дали не е поредната издънка на Bethesda/ZeniMax? Надявам се да откриете отговора в следващите редове.

Call of Cthulhu: Dark Corners of the Earth (това е пълното заглавие на геймката) е хорър игра от първо лице, която на моменти преминава в чист екшън, а в други е приключенски куест, доста страховит, ако трябва да бъдем честни. Геймплеят е смесица между разследване, решаване на загадки, разговори със странници и битки. Най-приятната идея, с която авторите се гордеят, е липсата на какъвто и да е било интерфейс или ‘HUD’ на игралния прозорец. Докато играете, на екрана ви няма да има нищо, освен това, което виждате през очите на Джак Уолтърс – главния герой.

По какъв начин се отразява това на играта?

Истината е, че по този начин авторите са създали едно неповторимо усещане за реализъм, което при всички случаи помага на играчите да се идентифицират именно като главния герой. За тази цел спомагат и множеството халюцинации, визуални и слухови илюзии, които има героят ви.

Действието в тази игра започва през далечната 1920 година, когато младият детектив Джак Уолтърс попада по следите на мистериозен култ. Оказва се, че цялата къща, където се помещава култът, е пълна с негови снимки, а всички членове на сектата му казват, че го очакват. Бруталното е, че дори и в тази въвеждаща част на играта, вие имате контрол над играча, който, както вече споменах е представен само като гледна точка – няма да виждате броячи за муниции, точки кръв и т.н.. След като слезете в мазето на сградата, ще разберете къде е мистиката на целия епос на Ктулу. Там Джак Уолтърс ще види едни от най-страшните неща на нашата планета и ще загуби съзнание

за доста дълго време….

През 1926 година (6 години по късно) Джак Уолтърс се събужда в приют за психично болни, в който е изкарал всичкото това време, лекувайки се от тежка шизофрения. Самият той, разбира се, не помни нищо, и се чувства сякаш са минали само два-три месеца. След като се укротява достатъчно и бива изписан от психиатрията, Джак получава телефонно обаждане от анонимен собственик на верига магазини “First National”, който го моли за съдействие. Случаят звучи прозаично и тривиално – изчезнал е продавачът на “First National Store” в град Инсмут, а мистър Уолтърс т.е. вие, приема задачата след леко колебание. След като се качва на рейса за малкото градче до Бостън, той бавно започва да осъзнава, че се забърква в нещо адски мъгляво и мистериозно.
Това е и моментът, в който вие ще поемете за втори път контрол над Джак, като този път ще е завинаги. Вече вашата мишка, ще стане неговата гледна точка, която в процеса на играта ще ви предлага невероятно интригуващи визуални емоции. Както вече казах, мистър Уолтърс е шизофреник, а халюцинациите, за този тип хора, са ежедневие. Така и вие, в процеса на цялата игра ще бъдете мъчени от

халюцинации и кошмари

които изглеждат толкова истински и са смесени толкова добре с геймплея, че може да ви настръхнат косите. Честно!

Представете си, че както си ходите по малка уличка из Инсмут, изведнъж картината се омазва и виждате, че всъщност се гледате отвисоко. След това за съвсем кратко всичко почернява и изведнъж се озовавате на пода в лудницата, в която сте изкарали 5 години. Сред невъобразимо гнусни викове и стонове, ще се опитате да се влачите по пода, когато ще осъзнаете, че всичко това не е реално и бавно-бавно, картината ще се стабилизира и вие ще разберете, че просто си крачите по улиците на Инсмут…

Засега не мисля да се спирам повече върху сюжета на играта, а той, повярвайте ми, е гениален – типично за Лъвкрафт. Цялата идея всъщност е базирана върху две книги на американския писател, а именно The Shadow Over Innsmouth (Сянката над Инсмут) и The Shadow Out of Time (Сянката извън времето). Оставям на вас невероятната тръпка, да разгърнете историята, зад която стоят древни култове, божества, прастари сили идващи от ада и адски много заплетени загадки.

Техническата страна на нещата

Жанрово, Call of Cthulhu: Dark Corners of the Earth е приятно хибридизирана геймка. В самото начало ще си помислите, че си имате работа с класически адвенчър с интересна история, но малко по-нататък, ще се натъкнете на стелт геймплей в стил Thief. Разбира се, ще се промъквате незабележимо до момента, в който намерите оръжие, когато играта ще заприлича повече на екшън от първо лице. В Call of Cthulhu имате на разположение приятен набор от оръжия, сред които помпа, картечница, револвер, щанга и т.н. За съжаление, екшън моментите не са реализирани много добре, защото NPC-тата имат доста слабо AI, движат се на зони и не умират по най-адекватния начин. Авторите на играта са решили по интересен начин системата за поемане на щети от страна на Джак Уолтърс. Тялото му е разделено на зони, а щетите могат да бъдат порезни, счувания, възпаления, отравяния и др. С помощта на медицинските приспособления, които ще намирате по пътя, Джак може да зашива раните си в движение, да поставя лепенки и т.н.

Звукът на Call of Cthulhu получава отличен 6, защото е просто перфектен. Благодарение на него, атмосферата става супер реалистична и различните ефекти, могат да ви накарат буквално да паднете от стола.
Графиката на така отлаганото заглавие на Bethesda/ZeniMax е едно от най-спорните неща в този продукт. Тя изглежда адски остаряло, като дори и на по-слаба машина може да бъде подкарано на 1024х768 с Anti-aliasing на 4х. Авторите са решили проблема със старата визия, като са добавили шум и са омазали цялата картина, като така изглежда сякаш умишлено са искали да придадат

атмосфера на стар филм

Така, те са успели да заблудят много голяма част от новите геймъри, че умишлено са търсили този ефект, но за нас опитните стари играчи, тези трикове не минават, нали?

Във финалните думи, посветени на тази геймка, ще призова всички ценители на хоръра и хубавата литература да опитат, както играта Call of Cthulhu, така и някои от култовите книги на Лъвкрафт. Ролевата система посветена на неговия епос също не е за изпускане, както и филмите и комиксите издавани по негови романи.

“Умряло не е това, което вечно може да лежи
след безкрайна вечност, и смъртта умряла би дори”
Надпис на гроба на Лъвкрафт от “The Call of Cthulhu”

Автор: Орлин Широв