Bulletstorm

Ще призная, че когато първоначално научих за Bulletstorm, не бях особено въодушевен. Във времето на реалистични военни шутъри, които предлагат съвременни теми, живи конфликти и цялостно се опитват да ни покажат колко сериозна е войната, Bulletstorm ми се струваше някак… елементарна. Освен това само в рамките на няколко месеца на пазара се очакват цели три подобни лековати и шарени шутъра – Bulletstorm, отборния екшън Brink и дългоочакваният Duke Nukem Forever. След като пробвах демото на играта обаче, очакванията ми леко се повишиха. Ако не друго, поне си личеше, че продуктът е достатъчно добре изпипан. Управлението е добро, графиката прилична, играта се развива плавно. Сега, след като вече имах възможност да се запозная с крайната версия, мога само да се радвам, че дадох шанс на тази игра, защото Bulletstorm е просто страхотна!

Ах, старата школа

“Ain’t no school like the old school and I’m the fuckin’ headmaster!” – това знаменито изказване на героя на Том Уилкинсън от страхотния филм Rocka rolla на Гай Ричи остана задълго в главата ми. Е, изглежда, че момчетата от People Can Fly са прекарали доста време в часовете на директора, защото Bulletstorm е точно това, което може да очаквате от един шутър. В него се стреля! Непрекъснато, по всичко и всеки, с много различни оръжия! Всъщност, не знам за директора, но със сигурност експертният надзор на ветераните от Epic Games е оказал влияние, защото играта е солидна във всяко едно отношение.

Действително FPS жанра изглежда се пренасити от съвременни шутъри, така както преди това почти всяка игра беше на тема Втората световна война. Вземете само Modern Warfare 2 и Black Ops, Bad Company 2, последния Medal of Honor и очаквания през пролетта Homrefront. Всички те ни карат да гледаме замислено екрана и да съпреживяваме индивидуални борби и конфликти между цели нации. Няма лошо, разбира се, защото осъвременяването на темите във всеки един жанр е винаги добре дошло. Но какво става, ако искаме да спрем за момент войната срещу терора и да оставим приборите за нощно виждане настрана? Не може ли да поиграем на игра, която е толкова палава и лека, че ни позволява да я минем на един дъх? Ами, можем – с Bulletstorm!

За честта на един космически бандит

Действието в играта се развива няколко века в бъдещето, когато повечето цивилизовани планети са обединени в космическа Конфедерация. Не очаквайте обаче комплексна история и истинска енциклопедия от раси и събития, подобно на поредицата Mass Effect. Bulletstorm си има собствен капитан Шепърд и той носи звучното име Грейсън Хънт. Някогашен член на елитен специален отряд, той влиза в конфликт с бившия си началник, след като разбира, че екипът му е бил използван за елиминирането на противници на режима. Захвърлил военната униформа, Грейсън и хората му се отдават на космическо пиратство… докато съдбата не ги среща отново с някогашния генерал. След като корабите им катастрофират на планетата Стигия, бивша луксозна туристическа дестинация, която сега е дом на мутанти и бандити, Грейсън трябва да намери начин да се спаси, докато се отбранява едновременно враждебните туземци и предателствата на генерала.

Колко е скучно да убиваш

Като по правило във всеки един шутър целта ви е да поразите врага с точен изстрел, а най-доброто, което може да постигнете са т.нар. хедшотове. В Bulletstorm обаче това е най-мизерното представяне. Цялата идея на играта е построена около skillshots или майсторски убийства, които на свой ред ви носят skillpoints. Какво имам предвид? Ами, ако убиете противник като просто го обстрелвате, получавате нищо и никакви 10 точки. Точен хедшот, който е черешката на „реалистичните” шутъри, ви дава 25, също крайно малко. Но ако използвате електрическия си камшик, за да запратите врага в бодлите на гигантски кактус? Или хвърлите по него газова бутилка, която да взривите във въздуха с точен изстрел? Ами ако заменим безобидния кактус с истинско месоядно растение? Мисля, че вече схванахте идеята.  

Разбира се, подобни впечатляващи постижения не могат да се осъществят само с един стандартен автомат. Ето защо почти в самото начало получавате споменатия вече камшик, който използвате, за да придърпате към себе си повечето врагове. Веднъж попаднали в обсега на камшика, те политат към вас на леко забавени обороти, така че удобно да прецените какъв да бъде следващия ви ход. Например, да теглите един здрав ритник, който да насочи безпомощната жертва към бездната или нещо друго. Каквото и да е. Въпросните skillshots са над 100, така че разнообразие винаги има и единствената преграда са границите на вашето перверзно въображение. Доста от убийствата включват използването на предмети от околната среда, други пък изискват наистина майсторски рефлекси. Важното е, че никога няма да скучаете, при все, че на моменти е доста трудно да се обърне внимание на всичко, което се случва, тъй като сте заети да стреляте, ритате, използвате камшика и просто да сеете разрушение около себе си.

Хънт. Грейсън Хънт.

Да се играе с Грейсън е истинско удоволствие. Освен че има точен мерник, героят е изключително подвижен. Дори когато просто ходите, това става по-бързо, отколкото при повечето шутъри. Ако спринтирате, усещането за бързина е невероятно. Освен това може да се плъзгате във всяка една посока, така че да минете под някое препятствие или да се доберете бързо да врага – хрумване, което леко наподобява уменията на Сам Гидеън от Vanquish. Освен това Грейсън раздава ритници със същата безкомпромисност, с която изстрелва и репликите си.

Важна част от програмата на всеки кандидат за Книгата на Гинес по отношение на най-разнообразните килове са оръжията. Арсеналът в Bulletstorm не е супер разнообразен, но няма да ви остави да скучаете. Имате стандартни оръжия като автомат, пистолет и снайпер, както и по-футуристични като flail gun, който изстрелва две свързани гранати. Всяко от оръжията може да се ъпгрейдва неколкократно в категории като максимален капацитет на мунициите и брой на специалните заряди. За ъпгрейд се използват точките, спечелени от вашите skillshots, които може да похарчите на специални терминали, разпръснати из нивата. По този начин Bulletstorm стимулира играчите постоянно да измислят нови или поне да използват познати, но нестандартни начини за убиване, защото в противен случай няма как да ъпгрейднат арсенала си или дори да се сдобият с достатъчно муниции.

Луд на шаренко се радва

Във визуално отношение Bulletstorm има специфичен шарен и леко несериозен стил, без това да значи, че играта е грозна. Напротив, с помощта на енджина Unreal 3, предоставен от Epic Games, пейзажите в играта изглежда изключително приятни, без значение дали става въпрос за подземия, джунгли, пристанища или метрополиси. Предпочитаните от художниците цветове са зелено, жълто, синьо и оранжево, а цялостният вид на Стигия напомня на постапокалиптичния Ню Йорк от Enslaved. Грейсън се озвучава от ветерана Стивън Блум, който е познат на феновете като Grunt от Mass Effect 2, Wolverine от Spider-Man: Web of Shadows и още десетки заглавия от различни платформи.

Всъщност тук идва мястото за един от малкото недостатъци на играта – това е бившият подчинен на Грей на име Иши, който се явява ваш спътник в играта. Казвам „бившия”, защото още в самото начало Иши е тежко ранен и единственият начин да го закърпят е като присъдят част от изкуствения интелект на бордови робот. В резултат Иши постоянно се разкъсва между човека и машината в себе си, а и без това негативното му отношение към Грей прераства в изразено неодобрение. Това може и да е интересен замисъл, но той със сигурност щеше да изглежда на място повече в Deus Ex: Human Revolution, отколкото тук. Практическият резултат е, че Иши непрекъснато подхвърля някакви нападки, критикува и като цяло дразни с присъствието си. За човек, прекарал наскоро доста време с безличните персонажи на Test Drive Unlimited 2, това може и да не е чак такава трагедия, но определено Иши е най-дразнещият персонаж в играта.

Лошото е, че не е единственият. Генерал Серано също е пресъздаден като горд собственик на речник, на когото може да завиди и най-закоравелия хамалин. Ясно е, че на генерала се пада ролята на главния злодей, но със сигурност има по-добри начини да бъде изобразен подобен персонаж. Вместо това две трети от репликите на Серано са безкрайна тирада от обиди, които се изтъркват много преди края на играта.

Усетихте ли нещо нередно в горните изречения? Най-сериозният недостатък на игра… е един от второстепенните персонажи?! Ами, оказва се, че да. Във всяко друго отношение Bulletstorm е страхотна игра, чиито геймплей може да се опише с една-единствена дума – „динамичен”. Бърза, забавна, брутална, несериозна, но в същото време разнообразна откъм геймплей, тя е гаранция за страхотно прекарване както в сингъ плейъра, така и в Echo (аракдни мисии, пресъздаващи нива от играта, които наподобяват на Spec Ops в Modern Warfare 2) и онлайн режима. People Can Fly и всички останали, ангажирани в проекта просто са си свършили работата по един чудесен начин!

Автор: Иво Цеков